По Стъпките На Великия Лекар

Братска любов

За Христос нямаха никакво значение националността, рангът и вероизповеданието на човека. Книжниците и фарисеите искаха да ограничат броя на небесните дарби в полза на една нация, като изключат останалите от света от Божието семейство. Но Христос дойде, за да разруши всяка разделяща преграда. Дойде да покаже, че даровете на Неговата милост и любов са така неограничени, както въздухът, светлината или дъждът, който освежава земята. СВЛ 10.1

Христовият живот установи религия, в която няма касти; религия, при която евреи и езичници, свободни и роби са споени части от едно братство, и всички са равни пред Бога. Никакъв политически въпрос не можеше да повлияе на Неговия начин на действие. Не правеше никаква разлика между близки и чужди, приятели и врагове. Сърцето Му откликваше на всяка душа, жадуваща за животворната роса. СВЛ 10.2

За Него нямаше недостойно човешко същество, което би могъл да отмине, стремеше се да намери целебно, спасително средство за всяка душа. В каквото и общество да се намираше, Той поучаваше с уроци, съобразени с времето и обстоятелствата. С всяко човешко пренебрежение или оскърбление осъзнаваше още по-силно нуждата от Божествено-човешкото съчувствие. Опитваше се да вдъхне надежда и на най-грубите и най-малко обещаващите, като ги уверяваше, че могат да станат безупречни и чисти и да изградят характер, чрез който да се изявят като Божии деца. СВЛ 10.3

Често срещаше завладени от Сатана, обезсилени да се избавят от оковите му. На такива обезсърчени, болни, изкушени, паднали души Исус изговаряше думи на най-нежно състрадание, думи, от които те толкова много се нуждаеха и които можеха да разберат. Срещаше и други, борещи се с врага на душите. Тях Той насърчаваше да постоянстват, уверявайки ги, че ще спечелят, защото Божии ангели са на тяхна страна и ще им помогнат да победят. СВЛ 10.4

На трапезата на бирниците Исус седеше като почетен Гост и чрез съчувствието и любезната Си общителност показваше, че признава човешкото достойнство; и хората закопняваха да станат достойни за Неговото доверие. Думите Му се лееха с благословение и животворна сила в жадуващите им сърца. В тези отхвърлени от обществото хора се пробуждаха нови копнежи, откриваха се възможности за нов живот. СВЛ 10.5

Макар и евреин, Исус общуваше свободно със самаряните, пренебрегвайки фарисейските обичаи на народа Си. Без да се съобразява с предразсъдъците, приемаше гостоприемството на тези презрени хора. Спеше заедно с тях под покрива им, ядеше с тях на трапезата им храната, приготвена от техните ръце; минаваше по техните улици и беше с тях изключително любезен и учтив. И докато с човешкото съчувствие привличаше сърцата им към Себе Си, Божествената Му благодат им предлагаше спасението, което евреите бяха отхвърлили. СВЛ 10.6