По Стъпките На Великия Лекар

Надежда и кураж

Без кураж и постоянство не можем да постигнем нищо. Говорете на бедните и обезсърчените думи на надежда, насърчавайте ги. Ако е нужно, дайте им явно доказателство, че се интересувате от тях, искайте да помогнете, когато са в затруднение. Облагодетелстваните трябва да помнят, че и те грешат в много неща и че им е неприятно, когато някой им посочва грешките. Даден им е обаче блестящ пример за това, какви трябва да бъдат. Помнете, че учтивото поведение върши много повече, отколкото укорът. Когато се опитвате да поучавате някого, нека той да види, че го правите, защото му желаете доброто и сте готови да му помогнете. А ако в дадени отношения не прави точно това, което трябва, не го осъждайте. СВЛ 81.5

Простота и самоотверженост
Простотата, самоотвержеността, пестеливостта уроци, от които бедните най-много се нуждаят, често им се струват тежки и нежелани. Примерът и духът на света възбуждат и подхранват гордостта, стремежа към показност, угодничеството, прахосничеството и мързел. Тези злини тласкат хиляди в мизерия и им пречат да се издигнат от покварата. Християните трябва да насърчават бедните да се противопоставят на подобни влияния. СВЛ 81.6

Христос дойде на този свят в недоимък и в бедно семейство. Владетелят на небето, Царят на славата, Господарят на ангелските множества се принизи сам стана човек и живя в бедност и унижения. Изцяло сподели участта на бедните. Немотия, скърби и лишения бяха Неговата всекидневна участ. Сам каза: “Лисиците си имат леговища, небесните птици гнезда; а Човешкия Син няма къде глава да подслони” (Лука 9:58). СВЛ 82.1

Исус не търсеше възхищението или благоволението на хората. Не заповядваше на никаква армия, не владееше никое земно царство. Не търсеше благоволението на богатите и почитаните на този свят. Не претендираше за място между владетелите на народа. Живееше сред най-нископоставените. Не зачиташе изкуствените различия между отделните слоеве на обществото, не им обръщаше особено внимание. Не зачиташе никое превъзходство, основаващо се на произход, богатство, талант, образование, ранг. СВЛ 82.2

Макар да беше Князът на небето, избра Своите ученици не измежду съдиите, началниците, книжниците или фарисеите тях отмина, защото се гордееха със своето образование и положение, държаха на своите предания и предразсъдъци. Този, Който познаваше всички сърца, си избра обикновени рибари, готови да приемат поучения. Ядеше с митарите и грешниците и се смесваше с простия народ не за да се приравни с тях, но чрез поученията и примера Си да им изяви добрите принципи и да ги изтръгне от земното им естество и от унизеното им положение. СВЛ 82.3

Исус се стараеше да поправи погрешното становище на света за стойността на човека. Изравни се с бедните, за да премахне от бедността позорното петно, което светът й приписваше. Премахна завинаги презрението към бедните, като ги благославяше и ги правеше наследници на царството Божие. Той ни сочи да вървим по пътя, който Той извървя, като казва: “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва” (Лука 9:23). СВЛ 82.4

Христовите служители трябва да срещат хората там, където те са, и да ги възпитават не в гордост, а в усъвършенстване на характера. Разказвайте им как Христос е работил и се е отричал от Себе Си. Помагайте им да се учат от Него на самоотверженост и на жертвоготовност. Учете ги да се пазят от прекалено угаждане и от увлечение по модата. Животът е твърде ценен и пълен с много сериозни, важни отговорности, за да бъде прахосван в служене на собственото “аз”. СВЛ 82.5