По Стъпките На Великия Лекар

Мисионерски семейства

Има нужда от мисионерски семейства, които да се заселват на пустеещи местности. Земеделци, търговци, занаятчии и хора на изкуството биха могли да отидат в най-различни места, за да подобряват земята, да организират работилници, да строят скромни жилища за себе си и за своите ближни. СВЛ 80.5

И пустеещите места Бог е дарил с прелести. А ние, човеците, сме призвани да ги открием. Дори най-запустелите точки на земята, където изгледите не са обещаващи, могат да станат като Божия градина. СВЛ 80.6

“И в оня ден глухите ще чуят думите, като се четат из книга; и очите на слепите ще прогледат из мрака и тъмнината. Кротките тоже ще умножат радостта си в Господа и сиромасите между човеците ще се развеселят в Светия Израилев” (Исая 29:18, 19). СВЛ 80.7

Учете хората сами да си помагат
Най-добре можем да помогне на бедните, като ги научим как да се справят с практическия живот. Обикновено онези, които не са научени да работят, не са трудолюбиви, издръжливи, пестеливи и самопожертвователни, не знаят как да се справят с работата си. Поради липса на грижовност и благоразумие често прахосват онова, което при правилно и пестеливо използване би могло да задоволи нуждите на техните семейства и да им създаде удобства. “Земеделието на сиромасите доставя много храна, но някои погиват от липса на разсъдък” (Пр. 13:23). СВЛ 80.8

Когато даваме на бедните, можем и да им навредим, защото така ги учим да бъдат зависими. Даването може да засили самолюбието и чувството им на безпомощност; може да доведе до леност, прахосничество и невъздържание. Никой, който може да се издържа сам, няма право да очаква от другите. Поговорката “Светът ми дължи издръжката” е абсолютно невярна и крие в себе си измама и грабеж. Светът не дължи издръжка никому, ако той е в състояние да работи сам и да си я осигурява. СВЛ 80.9

Истинската благотворителност учи човека как сам да си помага. Когато някой дойде на вратата ни и проси нещо за ядене, не бива да го отпращаме гладен. Може да е изпаднал дотам вследствие на някакво нещастие. Но истинската благотворителност означава нещо повече, отколкото даването. Означава истинска заинтересованост за благополучието на другите. Трябва да се стараем да разберем нуждите на бедните и наскърбените и да им помогнем по най-разумния начин. Обмислянето, отделянето на време и личните усилия струват много повече, отколкото само даването на пари. Не това е най-добрата благотворителност! СВЛ 81.1

Научените сами да изработват онова, което получават, ще се научат и как да го използват най-разумно. Като се научат да се осланят на себе си, те не само ще осигурят собствената си издръжка, но ще бъдат в състояние да помагат и на други. Разяснявайте на онези, които пропускат отдаващите им се случаи, колко са важни задълженията в живота. Посочвайте им, че библейската религия не прави от хората ленивци. Христос непрекъснато насърчаваше към трудолюбие. На онези, които стоят без работа, Той казва: “Защо стоите тук цял ден празни... Трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи” (Йоан 9:4). СВЛ 81.2

Нагледни примери
Чест е за всеки да дава пред света чрез домашния си живот, обичаи, бит и ред доказателство за това, какво може да направи евангелието за онези, които са му послушни. Христос дойде на този свят, за да ни даде пример за онова, което самите ние можем да бъдем. Неговото желание е влиянието на Божия Дух да личи във всичките ни постъпки. СВЛ 81.3

Домовете ни и атмосферата в тях трябва да бъдат нагледен пример за усъвършенстване. Чистотата, грижовността, добрият вкус и редът трябва да изместят мързела, нечистотата, грубостта и безредието. Чрез живота и примера си трябва да поучаваме другите, да им показваме кое в техния характер или в заобикалящата ги обстановка е отблъскващо. С християнска учтивост можем да ги насърчаваме да се коригират. Ако искрено се интересуваме от тях, ще намираме случаи да ги поучаваме как най-добре да използват силите си. СВЛ 81.4