По Стъпките На Великия Лекар

Поучаване върху здравните принципи

Вестителите на евангелието трябва да са подготвени да учат хората на принципите за здравословен начин на живот. Навсякъде се ширят болести, а повечето от тях биха могли да бъдат избегнати, ако се спазват здравните закони. Хората трябва да бъдат запознати с влиянието на здравните принципи върху човешкото благополучие както за този, така и за бъдещия живот. Нужно е да им се помогне да осъзнаят своята отговорност за собственото си тяло, дадено им от Твореца. То трябва да бъде Негово обиталище, на което те според волята Му да бъдат верни стопани. Необходимо е да им се внуши истината, съдържаща се в думите на Свещеното писание: “Защото сме храм на живия Бог, както рече Бог: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде” (2Кор. 6:16). СВЛ 57.6

Хиляди хора се нуждаят и на драго сърце биха научили нещо повече за простите методи на лечение, за да заменят с него отровните лекарства. Нуждаят се от промяна в начина си на хранене. Несъобразените с природата навици на хранене и консумирането на нездравословна храна обуславят в немалка степен невъздържанието, престъпността и покварата. СВЛ 57.7

Когато помагаме да се усвоят здравните принципи, трябва да имаме предвид голямата цел на реформата ­ най-пълноценното развитие на тяло, душа и дух. Подчертавайте, че природните закони, които са Божии закони, са за наше добро; че спазването им съдейства за щастието в този живот и за подготвянето ни за бъдещия. СВЛ 57.8

Помагайте на хората да изучават проявите на Божията любов и мъдрост в природата. Насърчавайте ги да опознават все по-задълбочено човешкото тяло и законите, на които то се подчинява. Види ли доказателствата на Божията любов, схване ли мъдростта и благословението на Божиите закони и разбере ли какво носи послушанието, човек започва да се отнася към своите задължения и ангажименти по съвсем друг начин. Вместо да смята, че прави жертва, ако спазва здравните норми, и че проявява самоотверженост, той ще започне да ги възприема като безценно благословение. И е точно така. СВЛ 58.1

Всеки служител на евангелието трябва да е убеден, че част от отредената му работа е да поучава хората на принципите на здравословния природосъобразен начин на живот. Тази му дейност е много необходима и светът я очаква с готовност. СВЛ 58.2

Индивидуална работа
Очевидна е тенденцията да се обръща повече внимание на организираната дейност вместо на индивидуалната. Човек има склонност към сдружения, към централизиране, към издигане на големи църкви и институти. Повечето благотворителна дейност се предоставя на разните институти и дружества. По този начин християните извиняват себе си за това, че не стигат директно до нуждаещите се. Затварят се в себе си. Любовта към Бога и към ближния умира в сърцата им. СВЛ 58.3

На Своите последователи Христос възлага лично дело ­ дело, което не може да се възложи на други. Работата с болните и бедните, предаването на благата вест на изгубените не трябва да се предоставя на дружества или благотворителни организации. Евангелието изисква лична връзка, лични старания, лични жертви. СВЛ 58.4

“Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата Ми!” ­ гласи Христовата заповед. Той насочва хората към онези, на които те могат да помогнат. “Да въвеждаш у дома си сиромаси без покрив! Когато видиш голия, да го облечеш!” ­ казва Той (Исая 58:7). “На болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват” (Марк 16:18). Благословенията на евангелието трябва да се раздават чрез непосредствена връзка, чрез лично служене. СВЛ 58.5

Всички трябва да работят
Когато в древността Бог дава светлина на народа, Той не действа само чрез определена класа. Даниил е еврейски принц; Исая също произхожда от царски род. Давид е овчарче, Амос ­ говедар, Захария ­ пленник от Вавилон, Елисей ­ земеделец. За Свои представители Господ пробужда пророци и царе, благородници и обикновени хора и им изявява истините, които трябва да се дадат на света. СВЛ 58.6

На всеки желаещ да бъде съучастник в Неговата благодат Той е поверил едно дело за хората. Всеки от нас трябва лично да застане на мястото си и да каже: “Ето ме, изпрати мене!” (Исая 6:8). Тази отговорност е възложена на всички ­ на проповедника на Божието слово, на християнина болногледач, на християнина лекар, на всеки християнин ­ без разлика какъв е ­ търговец или земеделец, учен или занаятчия. Наша задача е да занесем на хората благата вест за тяхното спасение. Всичко, каквото предприемаме, трябва да бъде средство за постигане на тази цел. СВЛ 58.7

Онези, които поемат възложената им задача, не само ще бъдат за благословение на други, но и сами ще бъдат благословени. Съзнанието, че са изпълнили дълга си, ще се отрази благотворно върху самите тях. Отчаяните ще забравят отчаянието си, слабите ще се почувстват силни, невежите ­ мъдри, и всеки ще усети неизчерпаемата помощ на Онзи, Който го е призовал. СВЛ 58.8

Църквата ­ място за възпитание
Христовата църква е организирана за служба; нейният лозунг е: Служене! Членовете й са бойци, които трябва да се обучат за борба под водачеството на Княза на тяхното спасение. На християнските проповедници, лекари и учители е поверено много по-голямо дело, отколкото мнозина си представят. Те трябва не само да служат на хората, но и да ги обучават, така че и те от своя страна да служат на други. Трябва не само да ги поучават на здравословните принципи, но да внушават на слушателите си да ги разпространяват. Истина, която не се прилага в живота и не се предава по-нататък, губи своята животворна мощ, своята целебна сила. Благословение от нея може да се получи само когато се предава и на други. СВЛ 59.1

Еднообразието в нашето служене на Бога трябва да се премахне. Всеки църковен член трябва да е зает с някакъв вид работа за Господа. Някои не могат да вършат толкова много, колкото други, но всеки трябва да върши най-доброто, което може, за предотвратяване на болести и нещастия, затлачващи света. Мнозина са готови да работят, стига да има кой да ги научи как да започнат. Те се нуждаят от наставления и насърчение. СВЛ 59.2

Всяка църква трябва да бъде място за възпитание и обучение на християнски служители. Нейните членове трябва да се научат да изнасят библейски беседи, да ръководят групи в съботното училище и да поучават. Трябва да се напътстват как най-добре да помагат на бедните, да се грижат за болни, да работят за непокаяните. Трябва да се създадат здравни училища, готварски курсове и групи за различните клонове на християнската благотворителна работа. В тях трябва не само да се обучава, но и да се извършва практическа работа под ръководството на опитни учители. Учителите трябва сами да отиват сред хората и да работят. Тогава онези, с които те общуват, ще се поучават от техния пример. Личният пример е много по-ценен и резултатен от много поучения. СВЛ 59.3

Нека всички развиват своите физически и духовни сили до най-висока степен, за да могат да работят за Бога там, където Той ги призовава. Същата Христова благодат, изляла се над ап. Павел и над Аполос и подготвила ги толкова добре, и днес ще се излива над смирените мисионери. Бог желае чедата Му да разбират, че Неговата слава ще се изяви в яснота и мощ в нашия свят. СВЛ 59.4

Най-успешно работещите
Образовани християни, които се посвещават на Бога, могат да Му служат по много по-разнообразни начини и да бъдат много по-полезни от хора, които нямат никакво образование. Техните знания и развитите им умствени способности са преимущество. Но и онези, които не ги притежават, могат да служат с успех. Бог иска да употреби възможностите на всички, които желаят да работят за Него. Най-големите и трайните успехи не са на най-блестящите и талантливите хора. Нужни са мъже и жени, чули вестта на Небето. Най-способните Божии служители са тези, които са се отзовали на поканата: “Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене...” (Матей 11:29). СВЛ 59.5

Нужни са мисионери, които самоотвержено се посвещават на това дело. Онези, чието сърце е докоснато от Бога, копнеят да изявят Божията любов на хората, които не знаят нищо за нея. Така те се чувстват щастливи, тръгват като пратеници Божии, изпълнени с Неговия Дух, за да вършат от работа, в която участват ангели. СВЛ 59.6

Когато хора, на които Бог е поверил духовни таланти, употребяват тези си дарби за егоистични цели, след един период на изпит ще бъдат оставени да следват собствените си пътища. Бог ще приеме на тяхно място други, които може и да не изглеждат толкова надарени, нито самоуверени. Той ще укрепи слабите, защото те се уповават на Него, че Той ще извърши онова, което те сами не могат. Бог ще приеме предлаганата от все сърце служба и ще компенсира несъвършенството. СВЛ 59.7

Господ често си е избирал за сътрудници хора, успели да получат ограничено училищно образование. Но те са използвали силите си най-пълноценно и Той възнаграждава тяхното усърдие в работата, а също и трудолюбието, и стремежа им да трупат знания. Видял е желанието и е чувал молитвите им. Както някога благословението Му се е изляло над пленниците във вавилонския дворец, така и днес Бог обсипва с мъдрост и знания Своите служители. СВЛ 60.1

Понякога хора без особено светско образование и без особено обществено положение чрез Христовата благодат са постигали огромни успехи в печеленето на души. Тайната е упованието им в Бога. Те всекидневно са се учили от Него ­ най-добрия Съветник с най-могъщата сила. СВЛ 60.2

Такива работници трябва да бъдат насърчавани. Господ ще ги свърже с хора с по-големи способности, за да запълнят празнотите в образованието им. Те бързо ще схващат онова, което трябва. Готовността им да служат на нуждаещите се и добротата им ще разтварят вратите, за да могат да бъдат максимално полезни на други. Ще влизат бързо във връзка със затруднените и убедителните им думи ще притежават сила, с която ще завеждат много тръпнещи души при Бога. С делата си ще сочат какво биха могли да сторят всички други, стига да пожелаят. СВЛ 60.3