По Стъпките На Великия Лекар

Делото на учениците

Лука, авторът на Евангелието, което носи неговото име, е бил лекар мисионер. В Писанието е наречен “възлюбеният лекар” (Кол. 4:14). Ап. Павел бе чул за неговата способност и го бе отделил като такъв, комуто Господ е поверил едно особено дело. Той спечели неговото сътрудничество и известно време Лука го придружаваше при пътуванията му от място на място. По-късно ап. Павел остави Лука във Филипи, Македония. Там той работи много години като лекар и като проповедник на евангелието. Когато лекуваше, той служеше на болните и се молеше Божията целебна сила да почива над страдащите. Така се отваряше пътят за благата вест. Успехът на Лука като лекар му предлагаше много възможности да проповядва Христос между езичниците. Божият план е и ние да работим както учениците. Физическото лечение е свързано с предписанията на евангелието. В евангелското дело поучаването и лечението не бива да се отделят. СВЛ 55.5

Задачата на учениците е да разпространят познанието за благата вест. Възложено им е да я проповядват на целия свят. Тази задача те изпълниха за хората от своето време. Евангелието бе разнесено на всички народи под небето само за времето на едно поколение. СВЛ 55.6

Разнасянето на евангелието по света е делото, което Бог е възложил на хората, носещи Неговото име. Евангелието е единственото лекарство за греха и нещастието на земята. Разпространяването му е първата работа на онези, които познават неговата изцелителна сила. СВЛ 55.7

Нуждата от евангелието
Когато Христос разпрати учениците с евангелската вест, вярата в Бога и в Неговото слово бяха почти изчезнали от земята. Юдейският народ, който претендираше, че притежава познание за Йеова, бе пренебрегнал и отхвърлил Неговото слово и го бе заменил с човешки предания и измислици. Себелюбиво честолюбие, церемонии, алчност за печалби изпълваха мислите на хората. Както бе изчезнало страхопочитанието към Бога, така бе изчезнало и състраданието към човека. Себелюбието бе доминиращият принцип и Сатана постигаше целите си в мизерията и деградацията на човечеството. СВЛ 55.8

Сатанинските инструменти завладяваха хората. Човешкото тяло, създадено за храм Божи, стана свърталище на демони. Човешките чувства, нерви и органи бяха тласкани от свръхестествени сили към задоволяване на низките страсти. Човеците носеха демонските признаци на лицата си, свидетелстващи за легионите лукави духове, от които бяха завладени. СВЛ 56.1

А какво е състоянието на света днес? Дали и сега вярата в Библията не е така унищожена от висшата критика и спекулациите на нашето време, както чрез преданията и ученията на книжниците в Христовите дни? Не са ли оплетени също толкова здраво и днес човеците от алчността, славолюбието и жаждата за удоволствия, както тогава? Колко малко са вярващите в така наречения християнски свят и в официалните християнски църкви, които се ръководят от християнски принципи! В търговски, социални, домашни и дори религиозни кръгове са твърде малко онези, които приемат Христовите учения за правило във всекидневния си живот! Не е ли вярно, че “правосъдието отстъпи назад и правдата стои далеч... и правдата не може да влезе... и който се отклонява от злото, става плячка” (Исая 59:14, 15)? СВЛ 56.2

Живеем сред “епидемия” от престъпления. Богобоязливите хора навсякъде са крайно разтревожени от това. Човешко перо не е в състояние да опише върлуващата поквара. Всеки ден идват нови вести за политически борби, обири, подкупи и измами, за насилия и беззакония, за пълно равнодушие към човешкото страдание и пъклено обезценяване на живота. Всеки ден броят на умопомрачените се увеличава, както и убийствата и самоубийствата. Кой може още да се съмнява, че сред хората усилено действат сатанински сили, целящи да помрачат и покварят разума им и да осквернят и разрушат тялото им? СВЛ 56.3

А докато светът агонизира в тези злини, евангелието много често се проповядва по толкова безличен начин, че прави все по-малко и по-малко впечатление на хората. Навсякъде има сърца, които копнеят за нещо, което не притежават. Те жадуват за сила, която да им даде власт над греха, която да ги освободи от оковите на злото, за сила, която дарява здраве, живот и мир. Мнозина, някога познали мощта на Божието слово, са останали там, където вече не признават Бога, а жадуват за Божието присъствие. СВЛ 56.4

Светът днес се нуждае от същото, от което се е нуждаел преди деветнадесет века ­ от откровение от Христос. Необходимо е голямо реформаторско дело. Възстановяването на тялото, душата и духа може да се извърши само чрез Христовата благодат. СВЛ 56.5

Христовата способност да печели народа
Само по Христовия път може да се стигне успешно до хората. Спасителят общуваше с хората като човек, Който им желае най-доброто. Съчувстваше им, помагаше в нуждите им и спечелваше доверието им. И тогава им заповядваше: “Следвайте Ме!” СВЛ 56.6

Нужно е да се приближаваме до хората чрез лични усилия. Ако за проповядване се отделя по-малко време, отколкото за лично служене, резултатите биха били много по-големи. На бедните трябва да се помага, за болните ­ да се полагат грижи, опечалените и наскърбените ­ да се утешават, неопитните ­ да се съветват. Трябва да плачем с плачещите и да се радваме с радващите се. Когато всичко това се придружава от силата на сериозни съвети, от силата на молитвата, от силата на Божията любов, резултатът винаги ще е налице. СВЛ 56.7

Не трябва да забравяме, че целта на лекарската мисионска работа е: болни от грях души да се насочват към Спасителя на Голгота, Който отнема греховете на света. Когато Той е пред погледа им, те ще стават подобни на Него. Трябва да насърчаваме болните и страдащите да живеят като Исус. Онези, които работят с болни, трябва винаги да представят пред физически и душевно страдащите хора Христос, Великия Лекар. Посочвайте им Единствения, Който може да лекува телесни и душевни болести, разказвайте им за Онзи, Който чувства техните слабости. Насърчавайте ги да се оставят на закрилата на Оня, Който отдаде живота Си, за да им осигури вечен живот. Говорете за Неговата любов, разказвайте им за Неговата изцелителна мощ. СВЛ 56.8

Това е висш дълг и огромна привилегия на лекаря мисионер и често личното служене подготвя пътя за реализирането му. Често Бог спечелва човешките сърца чрез нашето старание да облекчаваме физическите страдания. СВЛ 57.1

Мисионската дейност на лекаря е пионерската работа на евангелието. То трябва да се проповядва и практикува чрез слово и чрез мисионска лечебна работа. СВЛ 57.2

Мисионерите болногледачи
Във всяко общество има хора, които не обичат да слушат Словото Божие и да посещават религиозни събрания. За да стигне евангелието до тях, то трябва да им бъде занесено у дома, и то когато страдат от нещо. Християните болногледачи, грижещи се за болни и помагащи на бедни, често имат възможността да се молят с тях, да им четат Словото Божие и да им говорят за Спасителя. Те могат да внесат лъч на надежда в живота на претърпелите поражение и обезсърчилите се. Тяхната самоотверженост ще помогне на страдащите да повярват по-лесно в Христовата любов. СВЛ 57.3

Много хора не вярват в Бога и са изгубили доверието си и към човека, но могат да оценят състраданието и помощта. Когато виждат как някой без мисъл за земна прослава или материално облагодетелстване идва в дома им, служи на болните, храни гладните, облича голите, утешава тъжните и на всички посочва с любов Онзи, за Чиято любов и състрадание свидетелства от личен опит, не може да не се трогнат. Бликва благодарност, разпалва се вярата им. Разбират, че Бог се грижи и за тях, и са готови да се заслушат, когато им се разкрива Словото Му. СВЛ 57.4

И в чужди страни, и в родината си мисионерите ще стигат много по-лесно до хората и ще бъдат много по-добре приети, ако могат да помагат на болни. Всички евангелски служители трябва да умеят да дават най-проста медицинска помощ. СВЛ 57.5