По Стъпките На Великия Лекар

Месото като храна

” Но отначало не е било така.”

Определената в началото храна за човека не включва животински продукти. Едва след потопа, когато всяка зеленина на земята е унищожена, човекът получава позволение да се храни с месо. СВЛ 136.1

Когато избира храната на човека в рая, Господ му показва коя е подходяща за него. Същото прави и когато определя храната на Израил. Той извежда израилтяните от Египет и започва да ги обучава, за да станат Негов избран народ. Чрез тях иска да благославя и поучава света. Дава им за храна онова, което най-добре би отговаряло на тази цел ­ не месо, но манна ­ небесен хляб. Само в резултат на недоволството и роптанието на израилевия народ за египетските котли с месо тази храна е позволена, но само за кратко време. Консумирането на месо причинява много болести и смъртта на хиляди. И все пак израилевият народ никога не възприема от сърце безмесната диета. Тя продължава да предизвиква недоволство и роптание, явно или тайно, и не се прилага продължително време. СВЛ 136.2

При установяването му в Ханаан месната храна е позволена, но с голямо ограничение, поради което лошите последици са намалени. Свинското месо е забранено, а също и месото на някои животни, птици и риби, обявени за нечисти. При позволените месни храни има строга забрана да се яде мазнината и кръвта. СВЛ 136.3

За храна могат да бъдат използвани само абсолютно здрави животни. Не е позволено да се ядат такива, които са били разкъсани, умрели от някаква болест или чиято кръв не е била старателно изцедена. СВЛ 136.4

Израилтяните понасят големи загуби, като се отклоняват от Божия план за храненето си. Искат да ядат месо и жънат последиците. Не успяват да постигнат издигнатия от Бога идеал за човешкия характер, нито изпълняват Неговата цел. “Той им даде това, което искаха, прати обаче мършавост на душите им” (Пс. 106:15). Те предпочитат земното пред духовното и не постигат онова освещение, което Бог желае за тях. СВЛ 136.5