Патриарси И Пророци

ГЛАВА 23 — ЯЗВИТЕ ВЪРХУ ЕГИПЕТ

Научен от ангелите, Аарон тръгна да се срещне с брат си, с когото толкова отдавна се бе разделил. Видяха се сред пустинната самота близо до Хорив. Тук се целунаха и Мойсей каза на Аарон “всичките думи, с които Господ го беше изпратил и всичките знамения, за които му беше заръчал” (Изх. 4:27-31; гл. 5 и 10). Те заедно отпътуваха за Египет и стигнаха земята Гесен, където събраха израилевите старейшини. Аарон повтори пред тях случилото се между Бога и Мойсей, след което Мойсей извърши пред народа знаменията, които Бог му бе дал. “И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните и че погледнал на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.” ПИП 110.3

Мойсей бе натоварен и с вест до царя. Двамата братя влязоха в палата на фараоните като посланици от Царя на царете и говориха от Негово име: “Така говори Йехова, Израилевият Бог: “Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.” ПИП 110.4

“...Кой е Йехова, та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израиля.” ПИП 110.5

Отговорът им бе: “Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож.” ПИП 110.6

До царя вече бяха стигнали вести за двамата братя и за интереса, който те бяха събудили сред народа. Гневът му се разпали. “Защо, Мойсее и Аароне, отвличате людете от работите им? — каза той. — Идете на определените си работи.” Царството вече бе претърпяло загуби от посредничеството на тези чужденци. При мисълта за това той добави: “Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи.” ПИП 110.7

В робството си израилтяните до голяма степен бяха загубили знанието си за Божия закон и бяха отстъпили от предписанията му. Съботата обикновено се нарушаваше, а строгостта на надзирателите им правеше съблюдаването й явно невъзможно. Но Мойсей показа на народа си, че послушанието към Бога е първото условие за освобождение. Усилията на людете да възстановят съблюдаването на съботата привлякоха вниманието на поробителите им. ПИП 110.8

Съвсем разтревожен, царят заподозря израилтяните в намерение да въстанат срещу робството си. Недоволството им е резултат от безделие, ще се погрижи той да не им остане никакво време за опасни планове. И веднага предприе мерки да стегне веригите и да съкруши независимия им дух. Същия ден бяха изпратени заповеди, правещи работата им още по-жестока и тиранична. Най-обикновеният строителен материал, използван в страната, бяха изсушени на слънцето тухли. Стените на най-хубавите постройки бяха направени от тях и облепени с камък, а с производството на тухли се занимаваше голяма част от робите. Плява се смесваше с глината за свързване, затова се изискваха големи количества плява. Сега царят нареди да не им се дава повече плява. Работниците трябваше да я осигуряват сами, докато изискваното количество тухли оставаше същото. ПИП 110.9

Заповедта предизвика голяма тревога сред израилтяните из страната. Египетските надзиратели бяха назначили еврейски служители да следят работата на народа и да отговарят за труда на хората, намиращи се под тяхно нареждане. Когато изискването на царя влезе в сила, людете се пръснаха по цялата страна да събират плява от стърнищата, но разбраха, че е невъзможно да свършат обичайното количество работа. Поради това неизпълнение еврейските служители бяха бити жестоко. ПИП 111.1

Те си мислеха, че изтезанието идва от надзирателите, а не от самия цар и отидоха да му се оплачат. Фараонът посрещна недоволството им с подигравка: “Без работа останахте, без работа, затова казвате: “Нека отидем да принесем жертва Господу.” Заповядано им бе да се върнат на работата си и им бе заявено, че тя в никой случай няма да бъде облекчена. Тогава те се срещнаха с Мойсей и Аарон и извикаха към тях: “Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на слугите му и турихте меч в ръката им, за да ни избият.” ПИП 111.2

Мойсей силно се разтревожи от тези укори. Страданията на народа се бяха особено увеличили. Вик на отчаяние идваше от млади и стари по цялата земя и всички в един глас го обвиняваха за бедственото влошаване на положението им. В горчивината на душата си той отиде пред Бога с вика: “Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? Защо си ме изпратил? Защото, откак дойдох при фараона да говоря в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде, а Ти никак не си избавил людете Си.” Отговорът бе: “Сега ще видиш какво ще сторя на фараона, защото под силна ръка ще ги пусне и под силна ръка ще ги изпъди из земята.” Бог отново му напомни сключения с бащите му завет и го увери, че той ще бъде изпълнен. ПИП 111.3

През всичките години на египетското робство сред израилтяните имаше хора, които се придържаха към поклонението на Йехова. Те дълбоко се тревожеха, като виждаха, как децата им всекидневно стават свидетели на езическите мерзости и дори как се покланят на фалшивите богове. И викаха към Господа за избавление от робството, за да ги спасят от покваряващото влияние на идолопоклонството. Не криеха своята вяра, а заявяваха на египтяните, че обектът на тяхното поклонение е Създателят на небето и земята, единственият истински и жив Бог. Повториха доказателствата за Неговото съществуване и сила от сътворението до дните на Яков. Така египтяните имаха възможност да се запознаят с религията на евреите, но сметнаха, че е под достойнството им да бъдат поучавани от робите си. Опитаха се да измамят поклонниците на Бога с обещания за награда, а когато това не помогна, започнаха да ги заплашват и да бъдат жестоки с тях. ПИП 111.4

Израилевите старейшини се стараеха да поддържат увяхващата вяра на братята си, като повтаряха обещанията, дадени на дедите им, и предсмъртните пророчески думи на Йосиф, предсказващи освобождението им от Египет. Някои слушаха и вярваха. Други, наблюдавайки заобикалящите ги обстоятелства, отказваха да се надяват. Египтяните, информирани за разговорите между робите, осмиваха надеждите им и се подиграваха със силата на техния Бог. Позоваваха се на положението им като поробен народ и подигравателно казваха: “Ако вашият Бог е праведен и милостив и по-силен от египетските богове, защо не ви освободи?” Привличаха вниманието им върху собственото си положение: покланяха се на божества, наричани от израилтяните фалшиви, а бяха богата и могъща нация. Заявяваха, че боговете им са ги благословили с успех, а са им дали израилтяните за слуги, и се радваха на своята сила да потискат и унищожават поклонниците на Йехова. Самият фараон се хвалеше, че Богът на евреите не може да ги освободи от ръката му. ПИП 111.5

Думи като тези унищожаваха надеждата на много израилтяни и нещата започнаха до голяма степен да им изглеждат така, както им ги представяха египтяните. Истина бе, че са роби и че трябва да понасят какви ли не жестокости от надзирателите си. Децата им бяха гонени и убивани и собственият им живот бе станал товар за самите тях. Но все пак бяха поклонници на небесния Бог. Ако Йехова наистина беше над всички богове, Той сигурно нямаше да ги остави роби на идолопоклонници. Но верните на Бога разбираха, че това става поради отстъплението на Израил от Него и поради склонността им да се женят за езичници и по този начин да бъдат въвеждани в идолопоклонство. Разбираха, че Господ бе допуснал робството им и тайно уверяваха братята си, че скоро игото на потисника ще бъде отхвърлено. ПИП 112.1

Евреите очакваха да получат свободата си без някакви особено тежки изпитания на вярата, без каквото и да е истинско страдание или трудност. Но още не бяха приготвени за освобождение. Имаха малко вяра в Бога и не желаеха да издържат търпеливо бедствията, докато Той сметне, че трябва да се намеси в тяхна полза. Мнозина бяха доволни по-скоро да останат в робството, отколкото да посрещнат трудностите, придружаващи преместването в чужда земя; а навиците на някои бяха до такава степен подобни на навиците на египтяните, че предпочитаха да си живеят в Египет. Затова Господ не ги освободи с първата проява на силата Си пред фараона. Той направляваше събитията, за да се разкрие по-пълно тираничният дух на египетския цар, а също така и за да открие Себе Си на Своя народ. Виждайки справедливостта, силата и любовта Му, децата на Йехова щяха да предпочетат да напуснат Египет и да се отдадат на служба за Него. Задачата на Мойсей нямаше да е така трудна, ако мнозина от израилтяните не се бяха покварили дотолкова, че не желаеха да напуснат Египет. ПИП 112.2

Господ нареди на Мойсей пак да отиде при народа, за да повтори обещанието за освобождение и наново да го увери в Божествената благосклонност. Мойсей отиде, както му бе наредено, но людете не пожелаха да го слушат. Писанието казва: “Но поради утеснението на душите си и поради жестокото си робуване те не послушаха Мойсея.” Божествената вест отново дойде към Мойсей: “Влез при египетския цар, фараона, и кажи му да пусне израилтяните из земята си.” Обезкуражен, той отговори: “Ето, израилтяните не ме послушаха; тогава как ще ме послуша фараон...? Казано му бе да вземе Аарон със себе си, да отиде пред фараона и отново да поиска от него “да пусне израилтяните из земята си”. ПИП 112.3

Бог му съобщи, че монархът няма да склони, докато Той не посети Египет със съдбите Си и не изведе Израил със забележително изявление на силата Си. Преди нанасянето на всяка язва Мойсей трябваше да описва нейното естество и последици, за да може царят да се опази, ако пожелае. Откажеше ли, всяко наказание щеше да бъде последвано от още по-сурово, докато гордото му сърце не се смири да признае Създателя на небето и земята като истински жив Бог. Господ искаше да даде на египтяните възможност да разберат колко празна е мъдростта на техните могъщи мъже, колко е слаба силата на боговете им, застанала срещу заповедите на Йехова. Той искаше да накаже египтяните за тяхното охолство и да смълчи хвалбата им, че получават благословенията си от своите безчувствени божества. Бог желаеше така да прослави името Си, че и други народи да чуят за силата Му и да потреперят пред Неговите могъщи дела. А Божият народ да бъде убеден да се отвърне от идолопоклонството и да отдаде чисто поклонение на Господа. ПИП 112.4

Мойсей и Аарон отново влязоха в царските покои на фараона. Тук, обкръжени от извисяващи се колони и блестящи орнаменти, от богати рисунки и скулптурни изображения на езически богове, двамата представители на поробената раса застанаха пред монарха на най-силното царство на света, за да му повторят заповедта на Бог да пусне Израил. Като доказателство за Божественото им поръчение царят поиска чудо. Мойсей и Аарон бяха научени как да действат, в случай че се поиска знамение, затова Аарон взе жезъла и го хвърли пред фараона. Жезълът се превърна в змия. Монархът изпрати да повикат “мъдреците и чародеите”, които “хвърлиха, всеки от тях, жезъла си, и те станаха змии. Обаче Аароновият жезъл погълна техните жезли.” Тогава царят, още по-решителен отпреди, заяви, че неговите чародеи са равни по сила с Мойсей и Аарон. Обвини Господните слуги за измамници, а сам се почувства още по-уверен в противопоставянето си на техните искания. Но въпреки че презираше вестта им, Божествената сила му попречи да им стори зло. ПИП 112.5

Не човешко влияние и сила, а Божията ръка чрез Мойсей и Аарон извърши чудесата, показани пред фараона. Тези знамения и чудеса бяха предназначени да убедят царя, че великият Аз Съм бе изпратил Мойсей и че бе длъжен да пусне Израил да послужи на живия Бог. Чародеите също показаха знамения и чудеса, тъй като действаха не само чрез личното си умение, но и чрез силата на своя бог Сатана, който им помагаше да подправят делото на Йехова. ПИП 113.1

Чародеите всъщност не направиха от жезлите си змии, но чрез магия, подпомогнати от великия измамник, можаха да произведат такова впечатление. Не бе по силата на Сатана да превърне жезлите в живи змии. Макар да притежава цялата мъдрост и мощ на един паднал ангел, князът на злото няма сила да създава или дава живот. Това е прерогатив единствено на Бога. Но Сатана стори всичко по силите си — извърши фалшификация. В човешките очи жезлите бяха превърнати на змии и фараонът и придворните му повярваха в това. Видимо нямаше никаква разлика между техните фалшиви змии и направената от Мойсей. Макар че Бог направи истинската змия да погълне фалшивите, фараонът сметна, че дори и това не беше дело на Божията сила, а резултат на по-превъзходна магия от тази на неговите слуги. ПИП 113.2

Фараонът желаеше да оправдае своята упоритост и съпротива срещу Божествената заповед — затова търсеше някаква причина да пренебрегне чудесата, които Бог извърши чрез Мойсей. Сатана му даде точно това, от което се нуждаеше. Чрез постигнатото от магьосниците той представи Мойсей и Аарон пред египтяните като обикновени чародеи и заклинатели, а вестта им — като недостойна за уважение, която не идва от едно превъзходно Същество. Така фалшът на Сатана изпълни целта си — одързости египтяните в техния бунт и накара фараона да закорави сърцето си срещу вътрешното си убеждение да склони. Сатана се надяваше да разклати и вярата на Мойсей и Аарон в Божествения произход на тяхната мисия, за да могат неговите инструменти да победят. Той не желаеше израилевите чада да бъдат освободени от робството и да служат на живия Бог. ПИП 113.3

Но с извършените от магьосниците чудеса князът на злото имаше и една още по-далечна цел. Той добре знаеше, че Мойсей, разкъсващ робския ярем на израилевите чада, символизираше Христос, Който щеше да освободи от властта на греха човешкото семейство. Знаеше, че когато Христос се яви, ще извърши мощни чудеса, доказващи на света, че Бог Го е изпратил. Сатана трепереше за своята власт. С подправянето на извършените чрез Мойсей Божии дела се надяваше не само да предотврати освобождаването на Израил, но и да повлияе на хората от бъдещите векове, унищожавайки вярата им в чудесата на Христос. Сатана непрекъснато се старае да подправя Христовото дело и да установява собствената си власт и претенции. Той подвежда хората да смятат, че Христовите чудеса са резултат на човешко умение и сила. По този начин в много умове той унищожава вярата в Христос като Божи Син и ги подвежда да отхвърлят щедрите предложения на милостивия план на изкуплението. ПИП 113.4

Мойсей и Аарон бяха посъветвани следващата сутрин да отидат край реката, където царят имаше обичай да идва. Разливането на Нил бе източник на прехрана и богатство за целия Египет. На реката се отдаваше почит като на божество и монархът идваше там всеки ден, за да й се покланя. Тук двамата братя отново му повториха вестта, а след това простряха жезъла и удариха с него по водата. Свещената река се превърна в кръв, рибата измря и водата започна да вони отвратително. Водата в къщите, запасите в съдовете, също се превърнаха в кръв. “Но и египетските магесници с баянията си сториха същото” “и фараон се обърна, та си отиде у дома си, без да вземе присърце и това”. Язвата продължи седем дни, но без никакъв резултат. ПИП 113.5

Отново жезълът бе прострян над водите и от реката излязоха жаби, които плъзнаха по цялата земя. Те нападнаха къщите, превзеха спалните и дори пещите за хляб и нощвите. Египтяните смятаха жабата за свещено животно и не искаха да я убиват, но сега лигавите твари бяха станали непоносими. Те проникнаха дори в палата на фараоните и царят нетърпеливо нареди да се махнат оттам. Чародеите дадоха вид, че също създават жаби, но не можаха да ги премахнат. Като видя това, фараон сякаш малко се смири. Изпрати да повикат Мойсей и Аарон и каза: “Помолете се Господу да махне жабите от мене и от людете ми и ще пусна людете ви, за да пожертват Господу.” След като напомниха на царя предишните му хвалебни приказки, поиска да им определи време, в което да се помолят за премахване на язвата. Фараонът посочи следващия ден, като тайно се надяваше през това време жабите сами да изчезнат и така да му спестят неудоволствието да се смири и подчини на израилевия Бог. Язвата обаче продължи до определеното време, след което в целия Египет жабите измряха, но с разлагането си останаха да замърсяват въздуха. ПИП 113.6

Господ можеше да направи в миг да се превърнат в прах, но не го стори. Не желаеше царят и неговите хора да кажат, след като ги премахне, че язвата е резултат от заклинание или чародейство като чудесата на магьосниците. Жабите измряха и бяха събрани на купове. От тази случка царят и целият Египет получиха доказателство, което празната им философия не можеше да отрече — че делото не бе извършено чрез магия, а бе съдба от небесния Бог. ПИП 114.1

“А фараон, като видя, че му дойде облекчение, закорави сърцето си...” По Божия заповед Аарон простря ръката си и прахта по земята се превърна във въшки, които осеяха цялата египетска земя. Фараонът повика магьосниците да направят същото, но те не можаха. По този начин Божието дело се показа по-висше от делото на Сатана. Самите магьосници признаха: “Божи пръст е това.” Но царят все още бе непреклонен. ПИП 114.2

Призивите и предупрежденията не можаха да подействат и затова Бог нанесе още една язва. Нейното начало бе определено предварително, за да не се каже, че е случайност. Мухи изпълниха къщите и рояците им покриха земята, така че “земята се развали от рояците мухи”. Тези мухи бяха едри и хапливи и ухапванията им бяха извънредно болезнени и за човека, и за животните. Както бе предсказано, тази язва не обхвана земята Гесен. ПИП 114.3

Сега фараонът предложи да пусне израилтяните да пожертват в Египет, но те отказаха да приемат такива условия. “Не е прилично да направим така — каза Мойсей, — защото ние ще жертваме на Господа, нашия Бог, онова, от което египтяните се гнусят. Ето, ако жертваме пред очите на египтяните онова, от което те се гнусят, няма ли да ни избият с камъни?” Животните, от които евреите щяха да имат нужда за жертването се смятаха от египтяните за святи; с голямо почитание държаха те на тези твари, така че, дори случайно, убиване на някое от тях бе престъпление, наказвано със смърт. Невъзможно бе евреите да послужат на своя Бог в Египет, без да оскърбят своите господари. Мойсей отново предложи да отидат на три дни път в пустинята. Монархът се съгласи и попроси Божиите слуги да се помолят язвата да се махне. Те обещаха да направят това, но го предупредиха да не постъпва измамно с тях. Язвата бе спряна, а сърцето на царя се закорави от упорит бунт и той пак отказа да ги пусне. ПИП 114.4

Последва една още по-ужасна язва — мор по целия египетски добитък из полето. Бяха умъртвени и свещените, и товарните животни — всичките крави и волове, овце, коне и кози, камили и магарета. Показано бе ясно, че евреите са незасегнати от язвата; и като изпрати вестители в земята на израилтяните, фараонът получи доказателство за истинността на Мойсеевите думи: “а от добитъка на израилтяните нищо не умря.” Но царят все още не отстъпваше. ПИП 114.5

След това на Мойсей бе заповядано да вземе пепел от пещ и да “я пръсне... към небето пред фараона”. Това действие имаше дълбоко значение. Преди четиристотин години Бог бе показал на Авраам бъдещото робство на народа Си, символизирано с горяща пещ и огнен пламък. Той бе заявил, че ще изсипе съдби върху потисниците и ще изведе пленниците с голямо богатство. В Египет Израил дълго бе държан в пещта на мъченията. И сега това дело на Мойсей ги уверяваше, че Бог помни завета Си и че времето на освобождението им е дошло. ПИП 114.6

Когато пепелта бе хвърлена към небето, малките й частички се разпръснаха навсякъде по египетската земя и където паднаха, предизвикаха възпаление с “гнойни цирки на човеците и на животните”. До този момент свещениците и магьосниците бяха подкрепяли фараона в неговата упоритост. Но ето че дойде съдба, която засегна дори и тях. Поразени от ужасна и мъчителна болест, станали достойни за презрение с прехвалената си сила, те не можеха повече да се борят против израилевия Бог. Целият народ видя колко глупаво е да се доверява на магьосниците, неспособни да опазят дори себе си. ПИП 114.7

Но фараоновото сърце се затвърди още повече. Сега Господ му изпрати вестта: “Защото в това време Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене... нарочно затова те издигнах, да покажа в тебе силата Си...” Не че Бог го бе създал с такова намерение, но Неговото провидение бе управлявало събитията така, че да го постави на престола точно във времето, определено за освобождаването на Израил. Макар че този високомерен тиранин бе отхвърлил Божията милост чрез престъпленията си, все пак животът му бе опазен, та чрез неговото упорство Господ да изяви чудесата Си в египетската земя. Бог ръководи събитията според провидението Си. Той можеше да постави на трона по-милостив цар, който не би дръзнал да се противопостави на могъщо изявената Му Божествена сила. Но в такъв случай Божиите намерения нямаше да се изпълнят. Той допусна Неговият народ да изпита алчната жестокост на египтяните, за да не бъде измамен от порочното влияние на идолопоклонството. С отношението Си към фараона Бог показа Своята омраза към идолопоклонството и решителността Си да накаже жестокостта и потисничеството. ПИП 115.1

Бог бе заявил за фараона: “Аз ще закоравя сърцето му и той няма да пусне людете” (Изх. 4:21). Не проявата на свръхестествена сила закорави сърцето на царя. Бог му даде най-поразителното доказателство за Божествената Си сила. Но монархът упорито отказваше да обърне внимание на светлината. Отхвърлянето на всяка проява на безкрайна сила го правеше още по-решителен в противопоставянето. Семената на бунта, които пося, като отхвърли второто чудо, дадоха своя плод. Докато продължаваше да върви дръзко по своя път и минаваше от една степен на упоритост в друга, сърцето му ставаше все по-безчувствено до момента, когато видя студените, мъртви лица на първородните. ПИП 115.2

Бог говори на хората чрез Своите служители, като предизвестява, предупреждава и изобличава греха. Той дава на всеки възможност да поправи своите грешки, преди те да се затвърдят в характера му. Но ако човек откаже да се поправи, Божествената сила не се намесва да промени посоката на поведението му. Човек намира, че му е по-лесно да върви по същия път и закоравява сърцето си срещу влиянието на Светия Дух. По-нататъшното отхвърляне на светлината го поставя в положение, когато дори много по-силно влияние ще бъде неспособно да му направи трайно впечатление. ПИП 115.3

Който веднъж се е отдал на изкушение, ще се отдаде втория път много по-лесно. Всяко повтаряне на греха намалява силата за съпротива, заслепява очите и задушава убежденията. Всяко посято семе на себеугаждане ще даде своя плод. Бог не прави чудеса да предотврати жетвата, “понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне” (Гал. 6:7). Който показва твърдост в неверието и невъзмутимо безразличие към Божествената истина, ще пожъне онова, което сам е посял. Затова много хора идват и слушат със стоическо безразличие истините, които някога дълбоко са вълнували душите им. Те са посяли небрежност и съпротива срещу истината, затова и жътвата им е такава. ПИП 115.4

Някои смълчават своята виновна съвест с мисълта, че могат да променят злите си пътища, когато пожелаят. Пренебрегват отново и отново поканите на милостта, залъгвайки се, че те пак ще бъдат отправени към тях. Смятат, че след като отдадат цялото си усърдие на страната на великия бунтовник, в критичен момент, когато опасността ги обкръжи, ще си сменят водача. Но това не може да се направи твърде лесно! Опитът, възпитанието и дисциплината на един живот, изпълнен с грешно себеугаждане, така цялостно са оформили характера на такива хора, че тогава те не могат да приемат Исусовия образ. Ако никаква светлинка не бе изгряла по пътя им, случаят щеше да бъде друг. Но след като дълго са отхвърляли и презирали светлината, тя накрая ще бъде отдръпната от тях. ПИП 115.5

Следващата заплаха за фараона бе язва от градушка. Мойсей му предаде предупреждението: “...прати да приберат скоро добитъка ти и всичко, що имаш по полето, защото градът ще падне на всеки човек и всяко животно, що се намери на полето и не се прибере вкъщи; и те ще измрат.” Дъждът и градът бяха нещо необичайно за Египет и буря като предсказаната никога не бе виждана. Новината се разнесе бързо и всички повярвали в думите на Господа прибраха добитъка си, а които презряха предупрежденията, оставиха своя на полето. Така успоредно с наказанието бе проявена и милостта на Бога. Хората бяха изпитани и чрез изявлението на Неговата сила се разкри колко много от тях бяха подтикнати да се боят от Бога. ПИП 115.6

Бурята настъпи, както бе предсказано — гръмотевици и град, примесен с огън, “град, много тежък, небивал в цялата египетска земя, откак е заживял там народ. В цялата египетска земя градът изби всичко, що имаше по полето — и човек, и животно. Градът очука и всичката трева по полето и изпочупи всичките дървета по полето”. Развалини и опустошение отбелязаха пътя на унищожаващия ангел. Само Гесенската земя бе пощадена. На египтяните бе показано, че земята е във властта на живия Бог, че елементите се подчиняват на гласа Му и единствената безопасност е в послушанието към Него. ПИП 116.1

Целият Египет потрепери пред ужасното изливане на Божествения съд. Фараонът бързо изпрати да доведат двамата братя и извика: “Тоя път съгреших. Господ е праведен, а аз и людете ми сме нечестиви. Помолете се Господу, защото стига толкова от тия ужасни гръмове и град и аз ще ви пусна, и няма вече да останете.” Отговорът бе: “Щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и град не ще има вече, за да познаеш, че светът е Господен. Обаче зная, че ти и слугите ти още не ще се убоите от Господа Бога.” ПИП 116.2

Мойсей знаеше, че борбата не бе свършила. Признанието на фараона и обещанията му не бяха резултат от основна промяна на ума или на сърцето му, но бяха предизвикани от ужас и тревога. Мойсей обаче обеща да изпълни молбата му, защото не искаше да му даде повод за по-нататъшно противопоставяне. Без да се бои от рева на бурята, пророкът излезе, а фараонът и цялото му множество станаха свидетели как силата на Йехова опази Неговия вестител. Извън града Мойсей “простря ръцете си към Господа и гръмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята”. Но скоро след като царят се успокои от страховете си, сърцето му отново възвърна своето упорство. ПИП 116.3

Тогава Господ каза на Мойсей: “Влез при фараона, защото Аз закоравих и сърцето на слугите му, за да покажа тия Мои знамения между тях и за да разказваш в ушите на сина си и на внука си това, що направих на египтяните и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ.” Господ бе изявил силата си, за да потвърди вярата на Израил в Себе Си като единствен истински и жив Бог. Той искаше да даде непогрешимо доказателство, че прави разлика между Своя народ и египтяните, за да разберат всички народи, че презираните и потиснати евреи са под защитата на небесния Бог. ПИП 116.4

Мойсей предупреди монарха, че ако продължи с упорството си, ще изпрати язва от скакалци, които да покрият лицето на земята и да изядат всяко останало зелено растение. Те щяха да изпълнят къщите, дори и самия палат. Такова бедствие, каза той, каквото “не са видели нито бащите ти, нито дедите ти, откак са съществували на земята дори до днес”. ПИП 116.5

Съветниците на фараона се ужасиха. Народът бе понесъл големи загуби с измирането на добитъка. Много хора бяха убити от градушката. Горите бяха съсипани и посевите — унищожени. Бързо изгубваха всичко придобито от труда на евреите. Цялата земя бе заплашена от глад. Князе и придворни се събраха около царя с тревожния въпрос: “Докога ще ни бъде примка тоя човек? Пусни човеците да послужат на Йехова, своя Бог! Още ли не знаеш, че Египет погина?” ПИП 116.6

Монархът отново повика Мойсей и Аарон и им каза: “Идете, послужете на Йехова, вашия Бог, но кои и кои ще отидат?” ПИП 116.7

Отговорът бе: “Ще отидем с младите си и със старите си, със синовете си и дъщерите си, с овците си и с говедата си ще отидем, защото трябва да пазим празник на Йехова.” ПИП 116.8

Царят се разяри. “Така нека е Йехова с вас, както аз ще ви пусна с челядите ви — извика той. — Внимавайте, защото зло има пред вас. Не така; идете сега вие, мъжете, та послужете на Йехова, защото това поискахте. И изпъдиха ги от фараоновото присъствие.” Фараонът се бе опитал да унищожи израилтяните с тежък труд, но сега си придаде вид на дълбоко заинтересован за тяхното благоденствие и нежно загрижен за децата им. Истинското му намерение бе да задържи жените и децата като застраховка за връщането на мъжете. ПИП 116.9

Сега Мойсей протегна жезъла си над земята и духна източен вятър, който докара скакалци. “Те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях.” Насекомите изпълниха небето, докато мрак настана над земята, и поядоха всяко останало зелено нещо. Фараонът бързо изпрати да повикат пророка и каза: “Съгреших на Йехова, вашия Бог, и на вас. Но сега прости, моля, греха ми само тоя път и помолете се на Йехова, вашия Бог, да дигне от мене само тая смърт.” Те сториха така и силен западен вятър отнесе скакалците към Червено море. Но царят все още поддържаше упоритото си решение. ПИП 117.1

Египетският народ стигна почти до отчаяние. Изсипалите се над него нещастия изглеждаха почти непоносими и той бе обхванат от страх за бъдещето. Нацията се бе кланяла на фараона като представител на техния бог, но мнозина сега се убедиха, че той се противопоставяше на Онзи, Комуто всички природни сили служат, изпълнявайки волята Му. Еврейските роби, запазени така чудно, повярваха в освобождението си. Техните надзиратели не се осмеляваха да ги потискат, както преди. Из целия Египет тлееше таен страх, че поробената раса ще се вдигне и ще отмъсти за понесените неправди. Навсякъде хората се питаха с притаен дъх: А сега какво ще стане? ПИП 117.2

Изведнъж над земята падна тъмнина, толкова гъста и черна, сякаш “може да се пипа”. Не само хората бяха лишени от светлина, но и въздухът бе много тежък, така че дишаха трудно. “Хората не се виждаха един друг и за три дена никой не се помести от мястото си, но в жилищата на всичките израилтяни беше светло.” За египтяните Слънцето и Луната бяха обект на поклонение. Чрез тази тайнствена тъмнина и народът, и боговете му бяха поразени от силата, предприела освобождаването на робите. И все пак, колкото и да бе ужасна, тази съдба доказа Божието съчувствие и нежеланието Му да унищожава. Той искаше да даде на народа време за размисъл и покаяние, преди да му нанесе най-ужасната последна язва. ПИП 117.3

Страхът принуди фараона на още една отстъпка. В края на третия тъмен ден той извика Мойсей и се съгласи да пусне народа, но без стадата и чердите му. “Не ще остане надире ни копито — отговори решителният евреин. — ...ние не знаем с какво трябва да послужим Господу.” Гневът на царя избухна необуздано. “Махни се от мене; пази се да не видиш вече лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш.” ПИП 117.4

Отговорът бе: “Добре си рекъл; не ще видя вече лицето ти.” ПИП 117.5

“...Мойсей беше станал твърде велик човек в египетската земя пред фараоновите слуги и пред людете.” Египтяните гледаха на него със страхопочитание. Царят не се осмели да му стори зло, защото народът вярваше, че единствено той притежава сила да спре язвите. Египтяните желаеха да се позволи на израилтяните да напуснат страната им. Царят и жреците бяха тези, които се противопоставяха докрай на Мойсеевите искания. ПИП 117.6