Патриарси И Пророци

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА — Избраният народ

ГЛАВА 22 — МОЙСЕЙ

(Изход 1 гл., 2:1-10) ПИП 103.3

За да се снабдят с храна по време на глада, египтяните продадоха на царя добитъка и земите си и накрая се обрекоха на вечно крепостничество. Йосиф мъдро помисли за освобождението им — позволи им да станат наематели на царя, като задържат земите си и плащат годишен данък в размер на 1/5 от произведенията на труда си. ПИП 103.4

Но Якововите чада не бяха заставени да сключат тези условия. Поради услугата, която Йосиф бе направил на египетския народ, не само им бе дадена за живеене част от страната, но и бяха освободени от данъци. А по време на продължителния глад бяха щедро снабдявани с храна. Царят публично призна, че под милостивата закрила на Йосифовия Бог Египет се радваше на изобилие, докато други народи погиваха от глад. Той видя, че и Йосифовото управление бе обогатило значително царството и благодарността му обкръжаваше Якововото домочадие с царска благосклонност. ПИП 103.5

Но времето минаваше и великият човек, на когото Египет дължеше толкова много, почина, както и благословеното от неговия труд поколение. И “възцари се над Египет нов цар, който не познаваше Йосифа”. Не че новият фараон не знаеше за службата на Йосиф в полза на народа, но не желаеше да я признае и искаше по възможност да я забрави. “И той рече на людете си: “Вижте тия люде, израилтяните, са по-много и по-силни от нас. Елате да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би в случай на война да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.” ПИП 103.6

Израилтяните бяха станали вече доста многобройни; те “се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, щото земята се изпълни от тях”. Под грижата и закрилата на Йосиф и благоволението на управляващия тогава цар те бързо се бяха размножили из страната, но се бяха съхранили като отделна раса, коренно различна от египтяните в обичаи и религия. А нарастващият им брой сега възбуди страховете на царя и на народа му, да не би в случай на война да се присъединят към враговете на Египет. Но по икономически съображения не бе разумно да бъдат изпъдени от страната. Много от тях бяха способни и умни работници и имаха голям принос за обогатяването на нацията. Царят имаше нужда от тях, за да издига великолепните си палати и храмове. Затова ги приравни с продалите се на царството заедно с притежанията си египтяни. Скоро над евреите поставиха надзиратели и робството им стана пълно. “...египтяните караха жестоко израилтяните да работят; огорчаваха живота им с тежка работа — да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа. Всичките работи, които ги караха да работят, бяха твърде тежки.” “Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха...” ПИП 103.7

Царят и съветниците му се бяха надявали да подчинят израилтяните с тежък труд и така да намалят броя им и да съкрушат независимия им дух. Като не можаха да постигнат целта си, те приложиха още по-жестоки мерки. Издадена бе нарочна заповед към жените, чието занятие им даваше тая възможност, да унищожават еврейските деца от мъжки пол при самото им раждане. Сатана бе подстрекателят на това дело. Той знаеше, че сред израилтяните трябваше да се появи освободител; и като накара царя да убива децата, се надяваше да осуети Божественото намерение. Но жените се бояха от Бога и не посмяха да изпълнят жестоката наредба. Господ одобри поведението им и те благоуспяваха. Разярен от неуспеха на замисъла си, царят издаде още по-строги и всеобхватни заповеди. Целият народ бе призован да преследва и убива безпомощните си жертви. “...фараон заръча на всичките си люде, като каза: “Всеки син, който се роди на евреите, хвърляйте го в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива...” ПИП 103.8

Докато тази заповед бе в сила, на Амрам и Йохаведа, предани израилтяни от Левиевото племе, се роди син. Бебето бе “красиво дете” и родителите, вярвайки, че наближава времето за освобождаване на Израил и че Бог ще издигне освободител изсред народа Си, решиха тяхното дете да не бъде пожертвано. Вярата в Бога укрепи сърцата им. “И не се бояха от царската заповед” (Евр. 11:23). ПИП 104.1

Майката успя да укрие детето в продължение на три месеца. После, намирайки, че това не може повече да продължава безопасно, приготви малко рогозено ковчеже. Направи го непромокаемо, като го намаза със смола, положи в него бебето и го намести в тръстиките край брега на реката. Не смееше да остане да го пази, поради опасността за своя живот и за живота на детето. Но сестра му Мариам се разхождаше наблизо на глед безразлична, а всъщност наблюдаваше с безпокойство и нетърпение какво ще стане с малкото й братче. Имаше обаче и други наблюдатели. Сериозните молитви на майката бяха поверили детето на Божията грижа и невидими ангели кръжаха над скромното му убежище. Ангелите насочиха към него дъщерята на фараона. Нейното любопитство бе привлечено от малкото кошче и като видя вътре красивото дете, разбра всичко от пръв поглед. Сълзите на бебето събудиха съчувствието й към непознатата майка, прибягнала до тези средства, за да опази живота на скъпоценното си детенце. И реши да го спаси, като го осинови. ПИП 104.2

Мариам наблюдаваше скришом всяко нейно движение. Като видя колко нежно е отношението й към детето, тя се осмели да се приближи и накрая рече: “Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето?” И разрешението й бе дадено. ПИП 104.3

Сестричката побърза да занесе на майка си щастливата вест и без да се бави, се върна заедно с нея при фараоновата дъщеря. “Вземи това дете и ми го отдой и аз ще ти заплатя” — каза принцесата. ПИП 104.4

Бог бе чул молитвите на майката. Вярата й бе възнаградена. С дълбока благодарност тя се зае с вече безопасната си и щастлива задача. Вярно използва дадената й възможност да възпита детето си за Бога. Чувстваше увереност, че то бе запазено, за да изпълни някакво велико дело. Знаеше, че скоро ще трябва да се оттегли от него, за да бъде предадено на царствената му майка и обградено с влияния, които щяха да го отдалечават от Бога. Всичко това я правеше още по-прилежна и по-грижлива във възпитанието му в сравнение с това на другите си деца. Тя се стараеше да му вдъхне страх от Бога и любов към истината и справедливостта. Сериозно се молеше да бъде опазено от всяко покваряващо влияние. Показваше му глупостта и греховността на идолопоклонството и отрано го учеше да коленичи в молитва пред живия Бог, Който единствен може да го чуе и да му помогне във всяка беда. ПИП 104.5

Майката задържа момченцето доколкото можа, но когато стана около дванайсетгодишно, бе длъжна да го предаде. От скромната къщичка бе отведено в царския палат при фараоновата дъщеря “и то стана неин син”. Но дори тук момченцето не забрави натрупаните в детството впечатления. Уроците, научени в майчиния скут, не можеха да се забравят. Те бяха щит срещу гордостта, неверието и порока, процъфтяващи сред дворцовия разкош. ПИП 104.6

Колко далеч се простираше влиянието на една еврейка, при това изгнаница и робиня! Целият бъдещ живот на Мойсей, великата мисия, която изпълни като водач на Израил, свидетелстват колко е важна работата на майката християнка. Нейното дело няма равно на себе си. В огромна степен майката държи в собствените си ръце съдбата на своите деца. Тя борави с развиващи се умове и характери и работи за постигане не на временни цели, но на вечността. Сее семена, които ще покълнат и ще дадат плод или за добро, или за зло. Не е призвана да нарисува някаква красива фигура на платно, нито пък да я извае от мрамор, а да отпечати Божествения образ в една човешка душа. Върху нея лежи отговорността да формира характера на децата си особено в ранните им години. Впечатленията в техните развиващи се умове ще останат за цял живот. Родителите трябва да направляват обучението и подготовката на децата си от най-ранната им възраст до края с цел те да станат християни. Нашите деца са оставени на нашите грижи, за да бъдат обучени не за престолонаследници на земна империя, а за царе на Бога, които да царуват през безкрайните векове. ПИП 104.7

Нека всяка майка разбере, че миговете й са безценни; работата й ще бъде изпитана в тържествения ден на равносметката. Тогава ще се открие, че много от паденията и престъпленията на мъже и жени са резултат от безразличието и пренебрежението на майката, чиято длъжност е била да насочва стъпките на децата си в правия път. Тогава ще се открие, че мнозина, благословили света със светлината на гения, истината и светостта, дължат принципите, от които произтичат влиянието и успеха им, на една молеща се майка християнка. ПИП 105.1

В двореца на фараона Мойсей получи най-висшето гражданско и военно образование. Монархът бе решил да направи осиновения си внук свой престолонаследник и юношата бе обучаван за високия си пост. “И Мойсей биде научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело” (Деян. 7:22). Способностите му като военачалник го направиха любимец на египетските армии и всички гледаха на него като на забележителна личност. Сатанинското намерение претърпя неуспех. Самият указ, осъждащ на смърт еврейските деца, Бог пренасочи за подготовката и възпитанието на бъдещия водач на Неговия народ. ПИП 105.2

Израилевите старейшини бяха упътени от ангели, че времето на освобождението им е наближило и че Мойсей е човекът, когото Бог ще използва да извърши това дело. Ангели известиха на Мойсей, че Йехова го е избрал да строши ярема на своя народ. Като предполагаше, че свободата трябва да се постигне със сила, Мойсей очакваше да поведе еврейските множества срещу египетските войски; и като имаше това предвид, криеше чувствата си, да не би привързаността му към неговата осиновителка или към фараона да му попречат да изпълни Божията воля. ПИП 105.3

Според египетските закони всеки, заемащ фараоновия трон, трябваше да стане член на кастата на жреците; и Мойсей, който явно щеше да бъде престолонаследникът, трябваше да бъде въведен в тайнствата на националната религия. Тази задача бе възложена на жреците. Но докато в учението Мойсей бе страстен и неуморим, в поклонението на боговете не можеха да го склонят да вземе участие. Заплашиха го, че ще изгуби короната, предупредиха го, че ако упорито се държи за еврейската вяра, принцесата ще се откаже от осиновяването му. Но той бе непоклатим в решението си да отдава почит единствено на Бога, Създателя на небето и земята, и на никой друг. Спореше с жреците и поклонниците на египетските богове, като им посочваше суетата на суеверното им поклонение пред бездушни предмети. Никой не можеше да обори аргументите му нито да промени решението му; и все пак неговата твърдост бе толерирана известно време поради високия му пост и поради благосклонността, с която се отнасяха към него и царят, и народът. ПИП 105.4

“С вяра Мойсей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища, защото гледаше на бъдещата награда” (Евр. 11:24-26). Мойсей бе достоен да заеме видно място сред великите на земята, да блести в дворците на най-славното царство и да държи фараоновия скиптър. Интелектуалното му величие го постави над великите мъже от всички епохи. Като историк, поет, философ, военачалник и законодател той няма равен на себе си. Но когато светът бе цял пред него, той има моралната сила да откаже бляскавите перспективи на богатство, величие и слава “и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха”. ПИП 105.5

Мойсей бе научен да има предвид крайната награда, която ще бъде дадена на скромните и послушните Божии слуги, а светската печалба в сравнение с нея бе нищожна. Величественият фараонов дворец и тронът на монарха бяха като изкушение пред Мойсей. Но той знаеше, че грешните удоволствия, които карат човеците да забравят Бога, се намираха в царските дворове. Той гледаше отвъд разкошния палат, отвъд короната на монарха, към високите почести, които ще се отдадат на светиите на Всевишния в едно неосквернено от грях царство. Чрез вяра виждаше една непреходна корона, с която небесният Цар ще увенчае победителя. Тази вяра го караше да се отдели от господстващите на тази земя и да се присъедини към скромния, беден и презрян народ, избрал да отдава послушание на Бога, а не да служи на греха. ПИП 106.1

Мойсей остана в двореца до 40-годишната си възраст. Мислите му често се насочваха към жалкото положение на народа му и той посещаваше братята си в тяхното робство да ги окуражава с уверението, че Бог ще подейства за освобождението им. Често, ужилван от възмущение, наблюдаваше несправедливостта и робството и гневът му пламваше — у него се появяваше желание да отмъсти за нечестието. Веднъж, докато беше навън, видя как един египтянин биеше израилтянин и скочи, та уби египтянина. Освен израилтянина друг свидетел на делото му нямаше и Мойсей веднага зарови тялото в пясъка. Сега му се струваше, че е готов да защити делото на своя народ. Надяваше се да го види как въстава, за да се освободи, “мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха” (Деян. 7:25). Евреите обаче още не бяха готови за свободата. На следващия ден Мойсей видя двама от тях да се бият, като очевидно единият бе виновен. Мойсей упрекна нападателя, който веднага го отблъсна, отричайки правото му да се намесва и подло го обвини в престъпление. “Кой те постави началник и съдия над нас?” — каза той. — Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина?” (Изх. 2:14). ПИП 106.2

Цялата история бързо стана известна на египтяните и силно преувеличена скоро стигна до ушите на фараона. На царя бе казано колко многозначителен е този акт и че Мойсей възнамерявал да поведе народа си против египтяните, да свали управлението и да седне сам на трона; че не може да има сигурност за царството, докато той е жив. Монархът веднага реши, че Мойсей трябва да умре. Но узнал за опасността, Мойсей избяга към Арабия. ПИП 106.3

Господ насочваше пътя му и той намери подслон при Йотор — свещеник и княз на Мадиам, който също бе поклонник на Бога. След известно време Мойсей се ожени за една от дъщерите му и тук остана 40 години в служба на своя тъст като пазач на стадата му. ПИП 106.4

Убивайки египтянина, Мойсей направи същата грешка, така често допускана от предците му — взе в свои ръце делото, което Бог бе обещал да извърши. Божията воля не бе да освободи народа Си чрез война, както смяташе Мойсей, а чрез собствената Си могъща сила, за да бъде славата приписана единствено Нему. Но дори и този престъпен акт бе пренасочен от Бога, за да се изпълнят Неговите намерения. Мойсей не бе готов за великото си дело. Предстоеше му още да учи оня урок на вяра, който бяха научили Авраам и Яков — за изпълнение на Божиите обещания да не се уповава на човешка сила или мъдрост, а на Божията сила. Там, сред самотата на планините, Мойсей трябваше да научи и други уроци. В училището на себеотрицанието и трудностите трябваше да се научи на търпение и въздържане на страстите. Преди да може да управлява мъдро, трябваше да се научи да бъде послушен. Сърцето му трябваше да бъде в пълна хармония с Бога, преди да стане способен да предава на Израил познанието за Неговата воля. Чрез натрупване на собствен опит трябваше да се подготви да проявява бащина грижа към всички, нуждаещи се от помощта му. ПИП 106.5

Човек би искал да мине и без този дълъг период на тежък труд и неизвестност, смятайки го за голяма загуба на време. Но Безкрайната Мъдрост призова този, който трябваше да стане водач на Неговия народ, да прекара 40 години в скромен труд като пастир. Така развитите навици на грижовност, себеотрицание и нежно състрадание към стадото щяха да го приготвят да стане милостив и дълготърпелив пастир на Израил. Никое предимство, което можеше да му даде обучението от хора или културата, не можеше да замести тази опитност. ПИП 106.6

Мойсей трябваше да забрави много научени неща. Влиянията, които го бяха обкръжавали в Египет — любовта на осиновителката му, собственото му високо положение като царски внук, съпровождащият го на всяка крачка разкош, префинеността, изтънчеността и мистицизмът на една фалшива религия, пищното идолопоклонническо богослужение, тържественото величие на архитектурата и скулптурата — всичко това бе оставило дълбоки следи в неговия развиващ се ум и бе оформило в известна степен навиците и характера му. Времето, промяната на обстановката и общуването с Бога можеха да заличат тези следи. От Мойсей се изискваше да води битка за живот, да отхвърли заблудата и да приеме истината; но Бог щеше да бъде негов помощник, когато борбата станеше прекалено тежка за човешката сила. ПИП 107.1

У всички, които са бивали избирани да вършат дело за Бога, се е виждал човешкият елемент. И все пак това не са били хора със стереотипни навици и характер, които биха били доволни да останат в това си положение. Те сериозно са желали да придобият мъдрост от Бога, да се научат да работят за Него. Апостолът казва: “Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде” (Яков 1:5). Но Бог не ще даде на хората Божествена светлина, докато са доволни да си останат в тъмнина. За да получи помощ от Бога, човек трябва да осъзнае слабостта и безпомощността си. Трябва със собствения си разум да пожелае голямата промяна да се извърши вътре в него. Да се събуди за сериозна и настойчива молитва и да вложи своите усилия. Да се отърси от грешните си навици и обичаи. Победата може да бъде спечелена само чрез решителни старания грешките да се поправят и да се утвърдят правите принципи. Мнозина никога не стигат до позицията, която биха могли да заемат, защото чакат Бог да извърши вместо тях онова, което им е дал сила сами да извършат. Всички, способни да бъдат полезни, трябва да бъдат обучени чрез най-сурова умствена и морална дисциплина. И Бог ще им помогне, като обедини Божествената сила с човешките усилия. ПИП 107.2

Уединен сред планинските сипеи, Мойсей бе сам с Бога. Великолепните храмове на Египет вече не вълнуваха ума му със суеверията и фалша си. Сред тържественото величие на вечните хълмове той видя могъществото на Всевишния и ясно осъзна, колко безсилни и незначителни са египетските богове. Навсякъде бе написано името на Създателя. Мойсей сякаш беше в Неговото присъствие, покорен от силата Му. Тук гордостта и себеупованието му бяха пометени. Сред строгата простота на пустинния живот последиците от отпуснатостта и лукса на Египет изчезнаха. Мойсей стана търпелив, благоговеен и скромен, “човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята” (Числа 12:3), но в същото време силен по вяра в могъщия Бог на Яков. ПИП 107.3

През изминаващите години, когато скиташе със стадата си из пустинните места, размишлявайки за робството на своя народ, той си спомняше за отношението на Бога към неговите деди и за обещанията — наследство на избрания народ. Неговите молитви за Израил се възнасяха денем и нощем. Небесни ангели хвърляха светлината си около него. Тук под вдъхновението на Светия Дух той написа книгата “Битие”. Дългите години, прекарани сред пустинната самота, бяха богати на благословения не само за Мойсей и за неговия народ, но и за света през всички следващи епохи. ПИП 107.4

“Подир дълго време египетският цар умря, а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха, и викът им от робството стигна до Бога. Бог чу пъшканията им и Бог спомни завета Си с Авраама, с Исаака и с Якова. И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра положението им” (Изх. 2:23-25). Дошло бе времето за освобождаване на Израил. Но Божието обещание трябваше да се изпълни по такъв начин, че да засрами човешката гордост. Освободителят трябваше да излезе отпред като скромен пастир само с една тояга в ръката си. Но Бог щеше да направи този жезъл символ на силата Си. Един ден, водейки стадата близо до Хорив — “Божията планина”, Мойсей видя един горящ храст. Клонки, листа — всичко бе в пламъци, но сякаш не изгаряше. Приближи се да види чудното явление, когато един глас от пламъка го повика по име. С треперещи устни той отговори: “Ето ме.” Предупреден бе да не се приближава без благоговение. “Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя... Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов” (Изх. 3; 4:1-26). Това беше Този, Който се бе открил на бащите му в древността като Ангел на завета. “А Мойсей затули лицето си, защото се боеше да погледне Бога.” ПИП 107.5

Смирение и благоговение би трябвало да характеризират поведението на всички, които застават в присъствието на Бога. В името на Исус ние можем да идваме при Него с доверие, а не с нахална дързост, като че ли Той е на едно ниво с нас. Има хора, които се обръщат към великия, всемогъщ и свят Бог, живеещ в непристъпна виделина, като към равен или дори към по-низш. Някои се държат в Неговия дом така, както не биха се осмелили да се държат в приемната на земен управник. Такива хора трябва да помнят, че са пред погледа на Този, Когото серафимите обожават, пред Когото ангелите закриват лицата си. Към Бога трябва да се отнасяме с голямо благоговение. Всички, които наистина съзнават Неговото присъствие, ще се покланят със смирение пред Него и както Яков, наблюдавайки Божието видение, ще извикат: “Колко е страшно това място! Това не е друго, освен Божи дом, това е врата небесна” (Бит. 28:17). ПИП 108.1

Докато Мойсей чакаше в страхопочитание пред Бога, думите продължиха: “Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им, защото познах неволите им. И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните и да ги заведа от оная земя в земя добра и пространна, гдето текат мляко и мед... Ела, прочее, сега и ще те изпратя при фараона, за да изведеш людете Ми, израилтяните, из Египет.” ПИП 108.2

Удивен и ужасен от тази заповед, Мойсей се отдръпна назад, казвайки: “Кой съм аз, та да ида при фараона и да изведа израилтяните из Египет?” Отговорът бе: “Аз непременно ще бъда с тебе и ето ти знака, че Аз те изпратих. Когато изведеш людете из Египет, ще послужите Богу на тая планина.” ПИП 108.3

Мойсей помисли за трудностите, с които щеше да се срещне, за слепотата, невежеството и неверието на народа си — част от който почти бе загубила знанието за Бога. “Ето — каза той, — когато отида при израилтяните и им река: “Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: “Как Му е името?”, що да им кажа?” Отговорът бе: ПИП 108.4

“Аз съм Оня, Който Съм”... Така ще кажеш на израилтяните: “Оня, Който Съм, ме изпрати при вас.” ПИП 108.5

Мойсей получи заповед първо да събере старейшините на Израил — най-благородните и праведните сред народа, които отдавна скърбяха поради робството си, и да им обяви вест от Бога с обещание за освобождение. След това с тях да отиде при царя и да му каже: ПИП 108.6

“Йехова, Бог на евреите ни срещна. И тъй, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог.” ПИП 108.7

Мойсей бе предупреден, че фараонът щеше да се противопостави на призива да пусне Израил. Но Божият слуга не трябваше да губи кураж, защото Господ щеше да използва този случай, за да покаже силата Си пред египтяните и пред народа Си. “А като издигна ръката Си, ще поразя Египет с всичките Мои чудеса, които ще направя всред него. Подир това той ще ви пусне.” ПИП 108.8

Дадено бе и указание какви приготовления да се направят за пътуването. Господ заяви: “И ще дам на тия люде благоволението на египтяните, та когато тръгнете, няма да отидете празни. Но всяка жена ще поиска от съседката си и от квартирантката си сребърни вещи, златни вещи и облекла.” Египтяните се бяха обогатили от несправедливо използвания им труд и когато по-късно израилтяните трябваше да тръгнат на път към своя нов дом, справедливо бе да получат наградата си за годините тежък труд. Трябваше да поискат скъпи вещи, които лесно можеха да се носят, а Бог щеше да им даде благосклонност пред лицето на египтяните. Могъщите чудеса, извършени за тяхното освобождение, щяха да всеят ужас сред потисниците им така, че исканията на робите да бъдат изпълнени. ПИП 108.9

Мойсей видя пред себе си трудности, които му изглеждаха непреодолими. Какво доказателство можеше да даде на своя народ, че Бог наистина го е пратил? “...ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: “Не ти се е явил Господ.” Тогава му бе дадено доказателство, удивително и за самия него. Казано му бе да хвърли жезъла си на земята. И като го хвърли, той “стана змия и Мойсей побягна от нея”. Получи заповед да я хване и в ръката му тя отново стана жезъл. Заповядано му бе да сложи ръка в пазвата си. Той послуша, “а като я извади, ето ръката му прокажена, бяла като сняг”. Когато му бе казано пак да я сложи в пазвата си и да я извади, откри, че е станала като другата. С тези знамения Господ увери Мойсей, че собственият му народ, както и фараонът, ще се уверят, че един по-могъщ от египетския цар се изявява сред тях. ПИП 108.10

Но Божият служител все още бе завладян от мисълта за странното и чудно дело, което му предстоеше. Изпълнен с тревога и страх, сега той помоли да бъде извинен поради това, че не може да говори гладко: “Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив нито досега, нито откак си почнал да говориш със слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен.” Той толкова дълго бе пребивавал далеч от египтяните, че не можеше да говори така свободно и с лекота езика им, както по времето, когато бе сред тях. ПИП 109.1

Господ му каза: “Кой е направил човешката уста? Или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? Не Аз ли, Господ?” Към тези думи бе прибавено още едно уверение за Божествена помощ: “Иди, прочее, и Аз ще бъда с устата ти и ще те науча какво да говориш.” Но Мойсей продължи да се моли да бъде избран по-компетентен човек. Отначало извиненията му бяха породени от скромност и свенливост. Но след като Бог обеща да отстрани всички трудности и да му даде накрая успех, всякакво по-нататъшно отдръпване и оплакване от собствената му непригодност показваха недоверие в Бога. Това би означавало страх, че Бог е неспособен да го подготви за великото дело, за което го бе призовал, или че е направил грешка в избора на човека. ПИП 109.2

Сега Мойсей бе насочен към Аарон — неговия по-стар брат, който, служейки си всеки ден с езика на египтяните, можеше да го говори съвършено. Казано му бе, че Аарон ще дойде да се срещне с него. Следващите думи на Господа бяха абсолютна заповед: ПИП 109.3

“Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста и ще ви науча що трябва да правите. Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога. И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията.” Той не можеше да се съпротивлява повече, защото всякакъв повод за извинение бе отстранен. ПИП 109.4

Божествената заповед, дадена на Мойсей, го намери неуверен в себе си, тежък в говор и срамежлив. Той бе завладян от чувство за неспособност да бъде Божи говорител пред Израил. Но веднъж приел делото, се зае с него с цялото си сърце, изпълнен с доверие в Господа. Величието на мисията впрегна в работа най-добрите сили на ума му. Бог благослови готовността му за послушание и той стана красноречив, изпълнен с надежда, самоуверен и съвсем достоен за най-великото дело, възлагано някога на човек. Ето един пример за това, какво прави Бог, за да укрепи характера на хора, които Му се доверяват напълно и се отдават безрезервно на Неговите заповеди. ПИП 109.5

Човек ще спечели сила и успех, когато приема възложените от Бога отговорности и ако с цялата си душа се стреми да се подготви, за да ги изпълнява правилно. Колкото и скромен да е постът, колкото и ограничени да са способностите му, този, който с доверие в Божествената сила се старае да извърши работата си вярно, ще постигне истинско величие. Ако Мойсей се бе облягал на собствената си сила и мъдрост, дори и жадно да бе приел великата задача, той щеше да докаже цялата си негодност за едно такова дело. Фактът, че човек чувства слабостта си, най-малкото е едно доказателство, че съзнава величината на възложеното му дело и че ще направи Бога свой съветник и своя сила. ПИП 109.6

Мойсей се върна при тъста си и му съобщи своето желание да посети братята си в Египет. Йотор се съгласи и го благослови: “Иди с мир.” Мойсей взе жена си и децата си и тръгна на път. Не се осмели да разкрие целта на мисията си, да не би тъстът му да не позволи семейството му да тръгне с него. Преди да стигне Египет обаче, той самият сметна за най-добре да изпрати обратно близките си у дома в Мадиам, за да бъдат в безопасност. ПИП 109.7

Тайният ужас от фараона и от египтяните, чийто гняв бе пламнал срещу него преди четиридесет години, задържаха Мойсей, изпълвайки го с нежелание да се върне в Египет. Но след като той се бе заел да послуша Божествената заповед, Господ му откри, че враговете му са мъртви. ПИП 109.8

По пътя от Мадиам Мойсей получи едно стряскащо и ужасно предупреждение за Господнето неодобрение. Яви му се ангел със заплашителен вид, който сякаш желаеше веднага да го погуби. Не му бе дадено никакво обяснение, но Мойсей си спомни, че бе пренебрегнал едно Божие изискване. Поддал се бе на увещанието на съпругата си и бе пренебрегнал да извърши ритуалното обрязване на най-малкия им син. Не се бе съобразил с условието, при което на детето му можеше да се дадат благословенията на Божия завет, сключен с Израил. А такава небрежност от страна на избрания им водач можеше само да омаловажи дадените на народа Божествени предписания. Изплашена, че съпругът й ще бъде погубен, Сепфора сама извърши ритуала и тогава ангелът позволи на Мойсей да продължи пътуването си. В своята мисия пред фараона Мойсей щеше да бъде поставен в много голяма опасност и животът му можеше да бъде защитен единствено от святите ангели. Но ако живееше, пренебрегвайки познат, явен дълг, нямаше да бъде в безопасност, защото нямаше да бъде защитаван от Божиите ангели. ПИП 110.1

По времето на скръбта точно преди Христовото пришествие праведните ще бъдат опазени чрез службата на небесни ангели. Но престъпниците на Божия закон няма да са в безопасност. Ангелите не могат да закрилят онези, които са пренебрегнали едно от Божествените предписания. ПИП 110.2