Патриарси И Пророци

ГЛАВА 16 — ЯКОВ И ИСАВ

(Тази глава е основана на Битие 25 гл.) ПИП 73.4

Яков и Исав, синовете близнаци на Исаак, бяха в поразителен контраст както по характер, така и по поведение. Такава липса на прилика бе предсказал и Божият ангел още преди да се родят. Когато в отговор на тревожната молитва на Ревека ангелът заяви, че ще й бъдат дадени двама сина, той разкри и бъдещата им история: всеки от тях ще стане родоначалник на могъщ народ, но единият ще бъде по-велик от другия и вторият ще има надмощие. ПИП 73.5

Исав порасна привързан към себеугаждането. Съсредоточаваше целия си интерес в сегашното. Нетърпелив и невъздържан, той се наслаждаваше на дивата свобода на лова и рано избра живота на ловец. Но въпреки това бе любимецът на баща си. Тихият, обичащ спокойствието пастир бе привлечен от дързостта и силата на първородния си син, който безстрашно кръстосваше планини и пустини, връщайки се у дома с улов за баща си и с възхитителни разкази за приключенския си живот. Яков — вглъбен, внимателен и грижовен, винаги мислеше повече за бъдещето, отколкото за настоящето, и бе доволен да прекарва в дома си, зает с грижа за стадата и за обработването на земята. Търпеливото му усърдие, пресметливост и предвидливост бяха оценени от Ревека. Привързаността му бе дълбока и силна. Неговите непрестанни благородни грижи й създаваха много повече щастие, отколкото експанзивната и случайна доброта на Исав. Тя обичаше повече Яков. ПИП 73.6

Обещанията, дадени на Авраам и потвърдени за неговия син, бяха пазени от Исаак и Ревека като велика цел на техните желания и надежди. Исав и Яков познаваха тези обещания. Те бяха научени да гледат на първородството като на много важно нещо, защото то включваше не само наследство на светско богатство, но и духовно превъзходство. Този, който го получеше, трябваше да бъде свещеник на семейството; и по линията на неговото потомство щеше да дойде Изкупителят на света. От друга страна, притежателят на първородството имаше и задължения. Наследникът на неговите благословения трябваше да посвети живота си в служба на Бога. Подобно на Авраам трябваше да бъде послушен на Божествените изисквания. В брака, в семейните отношения, в обществения живот той трябваше да се съветва с Божията воля. ПИП 73.7

Исаак разказа на синовете си за тези привилегии и условия и ясно заяви, че като по-пръв Исав е удостоеният с първородството. Но Исав нямаше влечение към набожността, нито пък имаше склонност към религиозен живот. Изискванията на духовното първородство не му бяха присърце и дори ги мислеше за омразни ограничения. Божия закон — условие за Божествения завет с Авраам, Исав смяташе за робски ярем. Привързан към себеугаждане, той нищо не желаеше така много, както свободата да прави това, което му е угодно. Силата и богатствата, празнуването и пируването бяха за него щастие. Възхищаваше се от неограничената свобода на своя див, скитнически живот. Ревека помнеше думите на ангела и с по-ясно проникновение от съпруга си четеше характера на своите синове. Тя бе убедена, че наследството на Божественото обещание бе предназначено за Яков. Повтаряше на Исаак думите на ангела, но привързаният към Исав баща бе непоклатим в намерението си да му даде благословението на първородството. ПИП 74.1

Яков знаеше от майка си Божественото съобщение, че първородството се пада нему и бе изпълнен с неизразимо желание да получи привилегиите, които то включваше. Не за бащиното си богатство жадуваше. За духовното първородство копнееше той. Да общува с Бога както праведния Авраам, да принася примирителни жертви за семейството си, да бъде родоначалник на избрания народ и на обещания Месия и да наследи безсмъртните притежания, включени в благословението на завета — тези привилегии и почести разпалваха най-страстните му желания. Умът му се простираше напред към бъдещето и се опитваше да се хване за невидимите благословения. ПИП 74.2

С тих копнеж слушаше всичко, което баща му разказваше за духовното първородство. Внимателно стаяваше наученото от майка си. Ден и нощ този въпрос занимаваше мислите му, докато стана всепоглъщащ интерес на живота му. Но докато така оценяваше вечните над временните благословения, Яков нямаше практическо познание за Бога, Комуто се покланяше. Сърцето му не бе обновено от Божествената благодат. Той вярваше, че отнасящото се за него обещание не можеше да се изпълни, докато Исав задържа правата на първородството си, и постоянно търсеше начин да придобие скъпоценното благословение, на което брат му гледаше така леко. ПИП 74.3

Когато един ден Исав си дойде у дома отпаднал и уморен от лова, поиска от яденето, което Яков приготвяше. Яков, у когото една мисъл винаги стоеше на първо място, се възползва от своето временно предимство и предложи да задоволи глада на брат си с цената на първородството. “Виж, аз съм на умиране, за какво ми е това първородство?” (Бит. 25:32-34). За една паница леща той се раздели с него и потвърди размяната с клетва. Малко време би било нужно, за да се достави храна в бащините шатри, но за да задоволи моментното си желание, той безгрижно размени славното наследство, обещано на дедите му от самия Бог. Целият му интерес беше в настоящето. Бе готов да пожертва небесното за земното, да размени бъдещото си добро за краткото удовлетворяване на моментния си глад. ПИП 74.4

“Така Исав презря първородството си.” Като се освободи от него, изпита чувство на облекчение. Сега на пътя му нямаше препятствия; можеше да прави каквото си иска. Колко много хора още продават своето първородство, което им дава право на едно наследство, чисто и неосквернено, вечно наследство в небесата, заради това диво удоволствие, погрешно наречено свобода! ПИП 74.5

Винаги подвластен на чисто външни и земни примамки, Исав си взе две жени от дъщерите на Хет. Те бяха поклоннички на фалшиви богове и идолопоклонството им бе горчива мъка за Исаак и Ревека. Исав наруши едно от условията на завета, забраняващо бракове между избрания народ и езичниците; но Исаак все още бе непоклатим в решението си да му даде първородството. Доводите на Ревека, силното желание на Яков да получи благословението и безразличието на Исав към неговите задължения не промениха намерението на бащата. ПИП 74.6

Минаха години и когато Исаак — стар и сляп, очакваше скоро да умре, реши повече да не отлага благославянето на по-първия син. Но като знаеше несъгласието на Ревека и Яков, реши да изпълни тържествената церемония тайно. Според обичая в такива случаи да се прави угощение, патриархът заръча на Исав: “...излез на полето и улови ми лов..., за да те благослови душата ми, преди да умра” (Бит. 27:3,4). ПИП 75.1

Ревека отгатна намерението му, за което бе уверена, че е против откритото от Бога като Негова воля. Исаак бе в опасност да си навлече Божественото неодобрение и да лиши втория си син от положението, за което Бог го бе призовал. Тя напразно се бе опитвала да повлияе на Исаак чрез доводи и реши да прибегне към друга стратегия. ПИП 75.2

Исав едва бе тръгнал да изпълни поръчението на бащата, когато Ревека се зае да изпълни намерението си. Тя каза на Яков какво се бе случило, като подчерта необходимостта от незабавно действие, за да се предотврати окончателно и безвъзвратно даването на благословението на Исав. И увери сина си, че ако следва наставленията й, би могъл да го придобие, както Бог бе обещал. Яков не се съгласи с готовност с предложения от нея план. Мисълта да измами баща си му причини голяма мъка. Той почувства, че такъв грях би донесъл по-скоро проклятие, отколкото благословение. Но надмогна своите скрупули и се зае да осъществи внушенията на майка си. Не мислеше да изрече направо лъжа, но застанал веднъж в присъствието на баща си, той сякаш бе отишъл твърде далеч, за да се върне назад, и придоби желаното благословение чрез измама. ПИП 75.3

Яков и Ревека успяха в намерението си, но с лъжата си спечелиха само неприятности и мъка. Бог бе заявил, че Яков ще получи първородството и Неговата дума щеше да се изпълни в отреденото от Него време, ако чакаха с вяра Той да действа вместо тях. Но както мнозина, изповядващи, че са Божии деца, те не оставиха нещата в Неговите ръце. Ревека горчиво се покая за грешния съвет, който бе дала на сина си, станал причина тя да се раздели с него и никога да не види лицето му. От часа, когато получи първородството, Яков бе превит под тежестта на себеосъждането. Той съгреши против баща си и брат си, против собствената си душа и против Бога. В един кратък час той извърши дело, за което се покайваше цял живот. Тази постъпка не се изтри от паметта му в идните години, когато неправедното поведение на собствените му синове измъчваше душата му. ПИП 75.4

Яков едва бе напуснал шатрата на баща си, когато Исав влезе. Въпреки че бе разменил първородството и бе потвърдил това с тържествена клетва, сега реши да придобие неговите благословения, независимо от правата на брат си. С духовното бе свързано и земното първородство, което щеше да му даде ръководно място в семейството и двоен дял от имота на баща му. Тези благословения ценеше той. “Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.” ПИП 75.5

Треперещ от изумление и тревога, слепият стар баща научи за извършената спрямо него измама. Дълбоко лелеяните му отдавнашни надежди бяха съкрушени и той остро почувства разочарованието, което първият му син трябваше да преживее. Но в ума му проблясна убеждението, че Божието провидение бе осуетило неговото намерение и бе допуснало тъкмо това, което бе решил да предотврати. Спомни си думите на ангела към Ревека и въпреки греха, за който Яков бе виновен, видя в него най-годния да изпълни Божиите намерения. Думите на благословението още бяха на устните му и той почувства Духа на вдъхновението; и сега, когато узна за всички обстоятелства, потвърди несъзнателно произнесеното благословение върху Яков. “Да! И благословен ще бъде.” ПИП 75.6

Исав не бе оценил високо благословението, докато то беше в негови ръце, но пожела да го има сега, когато му бе отнето завинаги. С всичките сили на своето импулсивно, страстно естество той въстана и мъката, и гневът му бяха ужасни. Извика с необикновена горест: “Благослови ме ей мене, тате... Не си ли задържал за мене благословение?” Но даденото обещание не можеше да се върне назад. Първородството, което така безгрижно бе заменил, не можеше да се придобие отново. “За едно ястие”, за моментно задоволяване на никога неограничавания си апетит, Исав продаде наследството си; но когато разбра своята лудост, беше твърде късно да си възвърне благословението. “...той бе отхвърлен и при все, че го потърси със сълзи..., не намери място за промяна на ума у баща си” (Евр. 12:16,17). Исав не бе лишен от привилегията да получи Божията благосклонност чрез покаяние; но той не можа да намери начин да си върне първородството. Скръбта му не произлизаше от убеждение за грях. Той не желаеше да се примири с Бога. Страдаше поради резултатите от греха си, а не поради самия грях. ПИП 75.7

За своето безразличие към Божествените благословения и изисквания Исав е наречен в Писанието “нечестив” (Евр. 12:16,17). Той представлява онези, които оценяват леко изкуплението, издействано за тях чрез Христос, и са готови да пожертват своето наследство в небето за земните тленни неща. Повечето хора живеят за настоящето, без мисъл и грижа за бъдещето. Подобно на Исав казват: “Нека ядем и пием, защото утре ще умрем” (1 Кор. 15:32). Те се водят от наклонностите си и вместо да практикуват себеотрицание, пренебрегват най-скъпоценните съображения. Когато трябва да изоставят едно от двете — задоволяването на неестествения си апетит или обещаните само на себеотрицателните и боящите се от Бога небесни благословения — изискванията на апетита побеждават, а Бог и небето биват буквално презрени. Колко много, дори от изповядващите се за християни, са се хванали в плен на вредно за здравето себеугаждане, което притъпява чувствителността на душата. Когато им се представи дългът да премахнат от себе си нечистотата на плътта и на духа и да упражняват святост в страх Божи, те се обиждат. Виждат, че не могат да продължат грешните си удоволствия, а в същото време да имат и небето — затова заключават, че понеже пътят към вечния живот е толкова стръмен, не могат да вървят по него. ПИП 76.1

Цели множества продават първородството си за чувствени наслади. Жертват здравето, отслабват умствените си способности и изгубват небето — и всичко това само за едно временно удоволствие, едно угаждане, едновременно отслабващо и унизително по своя характер. Както Исав се събуди, за да види лудостта на своята прибързана размяна твърде късно, за да възстанови загубата си, така ще бъде и в Божия ден с ония, които са разменили небесното си наследство за егоистични удоволствия. ПИП 76.2