Патриарси И Пророци

ГЛАВА 15 — ЖЕНИТБАТА НА ИСААК

Авраам остаря и очакваше скоро да умре; но едно нещо му оставаше да извърши още, за да осигури изпълнението на обещанието за потомството си. Исаак беше посочен от Бога да го наследи като пазител на Божия закон и като баща на избрания народ; но той още не бе женен. Жителите на Ханаан се бяха отдали на идолопоклонство, а Бог бе забранил смесени бракове на Своя народ с други народи, защото знаеше, че такива женитби биха довели до отстъпление. Патриархът се боеше от покваряващите влияния, обкръжаващи сина му. Традиционната вяра на бащата в Бога и подчинението към Неговата воля бяха отразени в характера на сина, но младият мъж силно се привързваше и бе благороден и всеотдаен по природа. Ако се свържеше с небогобоязлива жена, той щеше да бъде в опасност да пожертва принципа заради хармонията. Изборът на съпруга за Исаак бе въпрос от особена важност за дома на Авраам. Бащата копнееше синът му да се ожени за девойка, която няма да го отдалечи от Бога. ПИП 70.3

В древността сватосването се правеше обикновено от родителите; и това беше обичайно сред поклонниците на Бога. Не се изискваше някой да се ожени за някого без любов; но в отдаването на чувствата си младите бяха насочвани от преценката на своите опитни, богобоязливи родители. Смяташе се за неуважение към родителите и дори за престъпление някой да се противопостави на това. ПИП 70.4

Исаак, доверявайки се на бащината мъдрост и любов, с радост повери на баща си този въпрос с вярата, че самият Бог ще го ръководи в избора. Мислите на патриарха се насочиха към племето на неговите отци в месопотамската земя. Макар че идолопоклонството не му бе чуждо, то пазеше и знанието за истинския Бог и Му се покланяше. Исаак не биваше да напуска Ханаан, за да отиде сред хората там, но може би щеше да се намери някоя девойка от тях, която да напусне дома си и да се омъжи за Исаак, за да запазят чистото поклонение на живия Бог. Авраам повери важния въпрос на “най-стария слуга”, човек набожен, опитен и със здрав разум, който му бе служил продължително и вярно. Поиска от слугата си да даде тържествен обет пред Господа, че няма да взема за Исаак жена от ханаанците, но ще избере девойка от семейството на Нахор в Месопотамия. Поръча му да не отвежда там Исаак. Ако не можеше да намери девойка, която би пожелала да напусне своето племе, пратеникът щеше да бъде свободен от обета. Патриархът го окуражи за неговата трудна и деликатна задача с уверението, че Бог ще увенчае мисията му с успех. “Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя..., ще изпрати ангела Си пред тебе.” ПИП 70.5

Пратеникът тръгна без отлагане. Взе със себе си десет камили за спътниците си и за годеницата, която щеше да се върне с него, взе и даровете за нея и приятелите й и тръгна на дълъг път отвъд Дамаск, към богатите равнини, граничещи с великата река на изток. Когато наближи Харан, “Нахоровия град”, той се поспря пред стените му близо до кладенеца, където тукашните жени идваха вечер за вода. Това бе време, през което мислеше напрегнато. От избора му щяха да последват важни резултати не само за дома на господаря му, но и за бъдещите поколения. А как мъдро да избере девойка сред напълно непознати хора? Спомняйки си думите на Авраам, че Бог ще изпрати ангела Си с него, той се помоли сериозно за положително ръководство. В семейството на господаря си бе привикнал на постоянна любезност и гостоприемство и сега се помоли за акт на любезност от страна на девойката, която Бог бе избрал. ПИП 71.1

Още не бе изговорил молитвата си, когато му бе даден и отговорът. Сред събралите се край кладенеца жени една привлече вниманието му с благородното си държание. Като се приближи, странникът я помоли за малко вода от глинения съд на рамото й. Заедно с любезния отговор на молбата си получи и предложение да му извади вода и за камилите — служба, която дори княгините имаха обичай да вършат за бащините си стада и добитък. Така желаният знак бе даден. Момата “беше твърде красива наглед” и готовността й да услужи бе доказателство за едно добро сърце и активен, енергичен характер. Досега Божествената ръка беше с него. След като се отблагодари за любезността й с богати дарове, пратеникът я попита чия дъщеря е и като чу, че е дъщеря на Ватуил, Авраамовия племенник, “се наведе, та се поклони на Господа”. ПИП 71.2

Човекът помоли за подслон в дома на баща й и с думи на благодарност разкри връзката си с Авраам. Девойката разказа вкъщи случилото се и брат й Лаван веднага побърза да въведе странника и неговите придружители да споделят гостоприемството им. ПИП 71.3

Елиезер, не пожела да вкуси от храната, докато не разказа за своето поръчение и за молитвата си на кладенеца с всички придружили я обстоятелства. След това рече: “Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми, и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.” Отговорът бе: “От Господа стана това. Ние не можем да ти речем ни зло, ни добро. Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди. Нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.” ПИП 71.4

След като съгласието на семейството бе получено, и самата Ревека бе попитана дали би желала да отиде в толкова отдалечено от бащиния й дом място, за да се омъжи за сина на Авраам. От всичко случило се тя повярва, че Бог я е избрал за съпруга на Исаак, и каза: “Отивам.” ПИП 71.5

Предвкусвайки радостта на господаря си от успеха на поверената му мисия, слугата бе нетърпелив да тръгне и на утринта те се запътиха към дома. Авраам живееше във Вирсавее, а Исаак, който се грижеше за стадата в съседна област, се бе върнал при шатрата на баща си, за да дочака пристигането на пратеника от Харан. “И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и ето, камили се приближаваха. Също и Ревека подигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата. Защото беше рекла на слугата: “Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни?” И слугата беше казал: “Това е господарят ми.” Затова тя взе покривалото си и се покри. И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил. Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.” ПИП 71.6

Авраам бе осъзнал резултата от смесените бракове на богобоязливите с безбожните от дните на Каин до неговото време. Последствията от собствения му брак с Агар и брачните връзки на Исмаил и Лот бяха пред очите му. Липсата на вяра доведе Авраам и Сара до раждането на Исмаил, до смесване на праведното семе с безбожното. На бащиното влияние върху сина противодейства и идолопоклонническия род на майката, и връзката на Исмаил с езическите съпруги. Ревността на Агар и на жените, които тя избра за Исмаил, обкръжиха семейството на патриарха с бариера, която той напразно се стараеше да преодолее. ПИП 71.7

Ранните бащински поучения не останаха без резултат за Исмаил, но влиянието на неговите жени доведе до установяване на идолопоклонство в семейството му. Отделен от баща си и огорчен от борбите и противопоставянето в един дом, лишен от любов и страх от Бога, Исмаил бе принуден да избере дивия скитнически живот на пустинен вожд, който “дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него” (Бит. 16:12). В късните си дни той се покая за злите си пътища и се върна при Бога на баща си. Но отпечатъкът на характера му върху неговите потомци остана. Произлезлият от него могъщ народ бе буен езически народ, който винаги притесняваше и измъчваше потомците на Исаак. ПИП 72.1

Лотовата жена бе самолюбива, нерелигиозна и тя упражни цялото си влияние за да раздели съпруга си от Авраам. Ако не бе тя, Лот не би останал в Содом, лишен от съвета на мъдрия, боящ се от Бога патриарх. Влиянието на жена му и общуването с порочните жители на този зъл град биха го довели до отстъпление от Бога, ако не бе вярното наставление в младостта му от Авраам. Женитбата на Лот и изборът му на Содом бяха първите брънки на веригата от събития, донесли зло на света в продължение на много поколения. ПИП 72.2

Никой, боящ се от Бога, не може да се свърже в безопасна връзка с човек у когото няма страх Господен. “Ще ходят ли двама заедно, ако не се съгласят?” (Амос 3:3). Щастието и благополучието на брачната връзка зависят от единството на съпрузите; но между вярващ и невярващ има огромна разлика във вкусовете, наклонностите и намеренията. Двамата служат на различни господари, намиращи се във вражда помежду си. Колкото чисти и праведни да са нечии принципи, влиянието на невярващия партньор отклонява от Бога. ПИП 72.3

Влезлият в брачна връзка, докато все още е бил необърнат, чрез своето обръщане се е поставил под още по-силното задължение да бъде верен на своя партньор, колкото и големи да са различията в религиозната вяра. Но Божиите изисквания трябва да бъдат поставени над всяка земна връзка, дори това да има за резултат тежки изпитания и преследване. С дух на любов и кротост тази вярност може да повлияе на невярващия и той да бъде спечелен. Но бракът между християнин и невярващ е забранен в Библията. “Не се впрягайте заедно с невярващите.” ПИП 72.4

Исаак бе високопочитан от Бога като наследник на обещанията, чрез които светът трябваше да бъде благословен. И все пак, 40-годишен, той се подчини на бащиното си решение — неговият опитен, боящ се от Бога слуга да му избере жена. И резултатът от този брак, както е представен в Писанието, е една нежна и красива картина на домашно щастие. “...Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.” ПИП 72.5

Какъв контраст между поведението на Исаак и това на младите днес дори сред наричащите се християни! Младите хора твърде често мислят, че отдаването на техните чувства е въпрос, за който трябва да се съветват единствено със себе си, въпрос, върху който нито Бог, нито родителите им трябва да упражняват контрол. Далеч преди да са стигнали до зрелост, те смятат себе си за компетентни да правят свой собствен избор без помощта на родителите си. Няколко години съпружески живот обикновено са достатъчни, за да им покажат грешката, но често е твърде късно, за да се предотвратят гибелните й резултати. Същата липса на мъдрост и самоконтрол, довели до прибързания избор, допускат злото да се усложни, докато брачната връзка стане горчиво бреме. Така мнозина са разбили щастието си в този живот, а и надеждата си за бъдещия. ПИП 72.6

Ако има някакъв въпрос, който трябва да бъде внимателно обсъден и в който да се търси съвета на по-старите и по-опитните, това е въпросът за женитбата. Ако някога Библията е била необходима като съветник, ако Божественото ръководство е трябвало да се търси в молитва, това е преди да се предприеме стъпката, обвързваща хората за цял живот. ПИП 72.7

Родителите никога не трябва да пренебрегват своята отговорност за бъдещото щастие на децата си. Исаак се съгласи с решението на баща си в резултат на възпитанието, научило го да обича послушанието. Макар че Авраам изискваше децата му да уважават бащиния авторитет, всекидневният му живот свидетелстваше, че този авторитет не е егоистична и своеволна власт, а се основава на любов и има предвид доброто и щастието им. ПИП 72.8

Бащите и майките трябва да разбират поверения им дълг да насочват привързаността на младите към хора, които да им бъдат подходящи партньори. Чрез собственото си поучаване и пример, с укрепващата Божия благодат те трябва да смятат за свой дълг така да оформят характера на децата си от най-ранните им години, за да бъдат чисти и благородни, да бъдат привлечени към доброто и истината. Подобните хора взаимно се привличат и оценяват. Нека любовта към истината, чистотата и благочестието бъдат отрано всадени в душата и младите ще търсят обществото на хора, притежаващи същите характерни черти. ПИП 73.1

Нека родителите се стремят със собствения си характер и с домашния си живот да дават пример за любовта и благотворителността на небесния Отец. Нека домът прелива от радост. Това ще има много по-голяма стойност за вашите деца от земи или пари. Нека любовта към дома да се пази жива в сърцата им, за да се връщат в дома на своето детство като в място на мир и щастие, второ след небето. Не всички членове на семейството имат еднакъв характер и често ще има случаи да се проявява търпение и толерантност. Но чрез любов и самодисциплина всички могат да бъдат най-тясно свързани. ПИП 73.2

Истинската любов е висш и свят принцип. Тя е напълно различна по характер от любовта, която се събужда от импулс и внезапно умира при по-сериозно изпитание. Научени на вярност към дълга в бащиния дом, младежите трябва да се приготвят за собствените си домове. Нека да практикуват себеотрицание и да проявяват доброта, любезност и християнско съчувствие. Така топлината на любовта ще бъде опазена в сърцето и този, който излезе от такъв дом, за да застане начело на собствено семейство, ще знае как да спомага за щастието на избраната си спътница в живота. Вместо да бъде край на любовта, женитбата ще бъде само нейно начало. ПИП 73.3