Патриарси И Пророци

ГЛАВА 64 — БЕГЛЕЦЪТ ДАВИД

След убиването на Голиат Саул задържа Давид при себе си и не го пусна да се върне в бащиния си дом. И стана така, че “душата на Йонатана се свърза с душата на Давида и Йонатан го обикна както собствената си душа” (виж 1 Царе 18-22 гл.). Йонатан и Давид направиха завет да бъдат като братя и царският син “съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си”. На Давид бяха поверени важни отговорности, но той запази скромността си и спечели любовта на народа, както и на царското семейство. ПИП 298.2

“И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно. И Саул го постави над военните мъже.” Давид бе разсъдлив и верен и беше очевидно, че Божието благословение е с него. Саул понякога осъзнаваше собствената си негодност за управлението на Израил и разбираше, че царството ще бъде в по-голяма безопасност, ако се свърже с човек, напътстван от Господа. Той се надяваше връзката му с Давид да бъде и застраховка за самия него. Тъй като Давид бе угоден на Господа и закрилян от Него, присъствието му във време на война можеше да бъде защита за Саул. ПИП 298.3

Бог промисли да свърже Давид със Саул. Постът на Давид в двореца му даваше възможност да получи знание за държавните дела, приготвяше го за бъдещото му величие и щеше да допринесе за спечелване на народното доверие. Превратностите и трудностите, които го сполетяваха поради неприятелството на Саул, щяха да го накарат да чувства зависимостта си от Бога и да възложи доверието си напълно на Него. А приятелството на Йонатан към Давид също бе Божи промисъл за опазване живота на бъдещия израилев управител. Във всички тези случаи Бог действаше със своите благодатни намерения и за Давид, и за израилевия народ. ПИП 298.4

Саул обаче не остана задълго приятелски настроен към Давид. Когато двамата се връщаха от битката с филистимците, “жените излизаха от всичките израилеви градове, та пееха и играеха хоро в посрещането на царя Саула с тъпанчета, с радост и с кимвали. И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: “Саул порази хилядите си, а Давид десетките си хиляди”. Демонът на ревността влезе в сърцето на царя. Той се разгневи, защото в песента на израилевите жени Давид бе почетен по-високо от него. Вместо да потисне тези чувства на завист, той показа слабостта на характера си и възкликна: “На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?” ПИП 298.5

Голям недостатък на Сауловия характер бе любовта към похвалите. Тази черта имаше решително влияние върху действията и мислите му. Той правеше всичко със стремеж да получи похвала и да издигне себе си. Критерият му за правда и неправда бе ниският критерий на народната похвала. Никой жив човек не е в безопасност, ако угажда на човеци, а не се опита първо да угоди на Бога. Амбицията на Саул бе да бъде пръв в очите на хората и когато тази песен на възхвала се пееше, решителното убеждение, че Давид щеше да привлече сърцата на народа и да се възцари вместо него, завладя ума му. ПИП 298.6

Саул отвори сърцето си за духа на ревността, който отрови душата му. Въпреки уроците, получени от пророк Самуил, поучаващ го, че Бог ще изпълни това, което е решил, и никой не може да Му попречи, царят показа, че не разбира истински нито плановете на Бога, нито Неговата сила. Израилевият монарх противопоставяше волята си на волята на Всемогъщия. Докато управляваше израилевото царство, Саул не се научи, че бе необходимо да владее духа си. Той допусна чувствата да управляват разсъдъка му, докато се предаде на бясната си страст. Получаваше пристъпи на ярост, когато биваше готов да отнеме живота на всеки, дръзнал да се противопостави на волята му. От тази ярост преминаваше в отчаяние и себепрезрение, когато угризения на съвестта завладяваха душата му. ПИП 298.7

Той обичаше да слуша как Давид свири на арфата си и злият дух сякаш биваше прогонван за известно време. Но един ден, когато младежът служеше пред него и извличаше приятна мелодия от струните на инструмента, под чийто акомпанимент гласът му се издигаше във възхвала на Бога, Саул изведнъж хвърли копието си към музиканта с намерение да го убие. Давид бе предпазен чрез Божията намеса и избяга незасегнат от яростта на полуделия цар. ПИП 299.1

Омразата на Саул към Давид нарастваше и царят все по-зорко търсеше случай да отнеме живота му; но нито един от замислите му срещу Божия помощник не успя. Саул се отдаде под властта на злия дух, който го облада напълно. Давид обаче се доверяваше на Този, Който е мощен в съвет и силен да избавя. “Страхът от Господа е начало на мъдростта” (Пр. 9:10). И Давидовата молитва бе насочена непрекъснато към Бога, за да може да върви пред Него по съвършен начин. ПИП 299.2

С желание да се свободи от присъствието на своя съперник царят “го отстраняваше от при себе си и постави го хилядник... А целият Израил и Юда обичаха Давида”. Народът веднага разбра, че Давид бе способен човек и управлява с мъдрост и умение поверените в ръцете му дела. Съветите на младежа бяха разумни и дискретни по характер, и показваха, че може безопасно да бъдат следвани, докато на Сауловия разсъдък понякога не можеше да се разчита и решенията му не бяха мъдри. ПИП 299.3

Макар че Саул постоянно бдеше за възможност да унищожи Давид, той се боеше от младежа, защото очевидно Господ бе с него. Давидовият изряден характер възбуди гнева на царя. Той разбра, че самият живот и присъствие на Давид представляват укор върху него, тъй като контрастът представяше собствения му характер в неблагоприятна светлина. Завистта направи Саул окаян и заплашваше скромния поданик на неговия трон. Колко неизброими беди е причинила в нашия свят тази зла черта на характера! Същата омраза, която изпълваше сърцето на Саул, бе подбудила и сърцето на Каин против брат му Авел, защото делата на Авел бяха праведни и Бог го почете, а собствените му дела бяха зли и Господ не можа да го благослови. Завистта е източник на гордост и ако се поддържа в сърцето, ще доведе до омраза и възможно отмъщение и убийство. Сатана разкри собствения си характер, като възбуди гнева на Саул против човека, който не бе му сторил нищо. ПИП 299.4

Царят продължи да дебне зорко Давид, надявайки се да намери някакъв случай на непредпазливост или прибързаност, който да му даде повод да излее гнева си върху него. Той чувстваше, че не може да се успокои, докато не вземе живота на младежа, и при това да се оправдае пред народа за злото си дело. И скрои капан за Давид. Увеща го да предприеме с още по-голяма сила война против филистимците и обеща като награда за смелостта му да го ожени за най-голямата дъщеря на царското семейство. Скромният Давидов отговор на предложението бе: “Кой съм аз и какъв е животът ми, и какво е бащиното ми семейство между Израиля, за да стана аз царски зет?” Царят показа неискреността си, като омъжи принцесата за друг. ПИП 299.5

Привързаността на Михала — най-малката дъщеря на Саул — към Давид предостави на царя още една възможност да заговорничи против своя съперник. Той предложи ръката й на младежа при условие да унищожи определен брой от народните врагове. “Саул замисляше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците”, но Бог защити слугата Си. Давид се върна от битката като победител, за да стане царски зет. “А Сауловата дъщеря Михала го обичаше.” Разгневен, царят разбра, че резултатът от намеренията му е само издигане на този, когото се стараеше да отстрани. Все повече се убеждаваше, че Давид бе човекът, за когото Господ бе казал, че е по-добър от него и който щеше да царува на израилевия трон вместо него. Захвърляйки всичките си преструвки, Саул издаде заповед Йонатан и придворните служители да убият омразния му човек. ПИП 299.6

Йонатан разкри пред Давид намеренията на царя и му каза да се скрие, докато помоли баща си да пощади живота на израилевия избавител. Той представи на царя какво Давид бе сторил, за да опази честта и дори живота на народа, и каква ужасна вина щеше да падне върху убиеца на този, когото Бог използва да разпръсне враговете. Съвестта на царя се трогна и сърцето му се смекчи. Саул се закле в живота на Господа: “Давид няма да бъде убит.” Давид бе доведен при Саул и служеше в присъствието му като преди. ПИП 300.1

Отново бе обявена война между израилтяните и филистимците и Давид поведе армията срещу неприятелите. Евреите спечелиха голяма победа и народът от областта възхваляваше мъдростта и героизма му. Това събуди в Сауловото сърце старата злоба против него. Докато младежът свиреше пред царя и дворецът се изпълваше с благозвучна хармония, страстта облада Саул и той хвърли копие към Давид, смятайки да прикове музиканта към стената. Но ангел от Господа отклони смъртоносното оръжие. Давид избегна удара и побягна към дома си. Саул изпрати шпиони да го хванат и убият, щом излезе сутринта. ПИП 300.2

Михала съобщи на Давид за намерението на баща си. Увеща го да бяга, за да спаси живота си, като го накара да се спусне през прозореца. Той отиде при Самуил в Рама и пророкът прие беглеца с радост, без да се бои от царското неодобрение. В контраст с царския палат домът на Самуил бе мирен кът. Тук сред хълмовете почетеният слуга на Господа продължаваше делото си. С него бе една група гледачи, които изследваха внимателно Божията воля и изпълнени с уважение, слушаха думи на наставление от устата на Самуил. Скъпоценни уроци научи Давид от израилевия учител. Той вярваше, че Саул няма да заповяда на войските си да нахлуят в това свято място, но за помрачения ум на отчаяния цар нямаше свято място. Общуването на Давид със Самуил възбуди ревността на царя — да не би почитаният от целия Израил Божи пророк да повлияе за напредъка на Сауловия съперник. Когато научи къде бе Давид, царят изпрати служители да го доведат в Гавая, където възнамеряваше да изпълни пъкления си замисъл. ПИП 300.3

Вестителите бяха изпратени със задача да погубят Давид. Но Един по-велик от Саул прояви властта Си над тях. Те бяха посрещнати от невидими ангели, както стана с Валаам, когато тръгна да прокълне Израил. И започнаха да пророкуват неща, които щяха да се случат в бъдеще и да възхваляват славата и величието на Йехова. Така Бог надви човешкия гняв и показа силата Си да възпре злото, като обгради слугата Си със стража от ангели. ПИП 300.4

Вестта за случилото се стигна до Саул, който с нетърпение очакваше да предадат Давид в ръцете му. Но вместо да почувства Божието изобличение, той още по-вбесен изпрати други служители. Те също бяха обзети от Божия Дух и се присъединиха към първата група, като също започнаха да пророкуват. Трета група пратеници тръгнаха по волята на царя, но когато стигнаха при пророците, Божественото влияние обхвана и тях и те също започнаха да пророкуват. Тогава Саул намисли да отиде сам, защото ожесточението му вече нямаше граници. Той реши да не чака друг случай за погубването на Давид и веднага тръгна да го залови, надявайки се да го убие със собствената си ръка, независимо от последствията. ПИП 300.5

Но ангел от Бога го срещна по пътя и го покори. Божият Дух го облада със сила и той продължи нататък, изговаряйки към Бога молитви, примесени с предсказания и святи химни. Саул пророкува за идващия Месия като Избавител на света. Когато стигна дома на пророка в Рама, свали горните си дрехи, които бяха знак за царското му достойнство, и през целия ден и цялата нощ лежа пред Самуил и пред неговите ученици, обхванат от влиянието на Божествения Дух. Народът бе привлечен да види тази странна сцена и опитността на царя се разчу надлъж и шир. Така отново преди края на царуването му в Израил се роди поговорката, че и Саул бил между пророците. ПИП 300.6

Преследвачът отново не успя да постигне кроежите си. Той увери Давид, че се примирява с него. Но Давид имаше малко доверие в покаянието на царя и използва възможността да избяга, преди да се промени настроението на царя, както преди. Сърцето му бе наранено и той копнееше да види още веднъж приятеля си Йонатан. Съзнавайки своята невинност, потърси царския син и се обърна към него с най-трогателни думи: “Що съм сторил? — попита той. — Каква е неправдата ми? И какъв е грехът ми пред баща ти, та иска живота ми?” ПИП 300.7

Йонатан повярва, че баща му е променил намеренията си и повече не ще се стреми да отнеме живота на Давид. И затова му каза: “Не дай, Боже! Ти няма да умреш! Ето, баща ми не върши нищо — ни голямо, ни малко, без да ми яви. И защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така.” Йонатан не можеше да повярва, че след забележителното изявление на Божията сила баща му пак ще иска да стори зло на Давид, та това щеше да бъде открит бунт против Бога. Но Давид не се чувстваше сигурен. С особена сериозност заяви на Йонатан: “Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта.” ПИП 301.1

При новолуние в Израил се празнуваше свят празник. Той започна в деня след разговора на Давид и Йонатан. На него се очакваше и двамата младежи да се явят на царската трапеза. Но Давид се убоя да присъства и бе нагласено да посети братята си във Витлеем. При връщането си трябваше да се скрие в полето недалеч от залата на угощението, защото царят не бе го виждал три дни и Йонатан трябваше да забележи какво впечатление ще направи на Саул отсъствието му. Ако го запиташе какво става със сина на Есей, Йонатан трябваше да каже, че е отишъл в дома си да присъства на жертвата, принасяна от бащиното му семейство. Ако без раздразнение царят просто кажеше “добре”, щеше да е безопасно Давид да се върне в двореца. Но ако се разгневеше на отсъствието му, това означаваше, че Давид трябва да бяга. ПИП 301.2

В първия ден на угощението царят не попита защо Давид отсъства, но когато мястото му остана свободно и на втория ден, той рече: “Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес? И Йонатан отговори на Саула: “Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза: “Пусни ме, моля, защото семейството ни има жертва в града и брат ми ми заръча да ида. Сега, прочее, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми, моля, да отида и да видя братята си.” Затова не дойде на царската трапеза.” Когато Саул чу тези думи, яростта му надхвърли всякакви граници. Той заяви, че докато Давид е жив, Йонатан не ще се възцари на израилевия трон и заповяда незабавно да доведат Давид, за да го убие. Йонатан отново се застъпи за приятеля си, умолявайки: “Защо да се убие? Що е сторил?” Тази молба само направи поведението на царя още по-сатанинско и той хвърли към собствения си син предназначеното за Давид копие. ПИП 301.3

Князът се наскърби и с негодувание напусна царското присъствие, и повече не седна на трапезата. Душата му бе изпълнена с мъка, когато се отдалечи и в определеното време отиде на мястото, където Давид трябваше да разбере какви бяха намеренията на царя за него. Двамата се хвърлиха в прегръдките си и плакаха горчиво. Тъмната страст на царя хвърли сянката си върху живота на младежите и мъката им бе неописуема. При раздялата, когато и двамата тръгнаха всеки по своя път, последните думи на Йонатан към Давид бяха: “Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господнето име като казахме: “Господ да бъде свидетел между мене и тебе и между моето потомство и твоето потомство довека!” ПИП 301.4

Царският син се върна в Гавая, а Давид побърза да отиде в Ноб — град, който бе само на няколко мили и също принадлежеше на Вениаминовото племе. Скинията бе преместена тук от Сило и в нея служеше първосвещеникът Ахимелех. Давид не знаеше къде да намери закрила, освен при Божия служител. Свещеникът го погледна с почуда, когато дойде бързешком и явно сам, а изразът на лицето му издаваше тревога и скръб. Попита го какво го води тук. Младежът бе в постоянен страх да не бъде разкрит и в бедствието си прибягна до измама. Каза на свещеника, че е изпратен от царя с тайно поръчение, което изисква да се действа бързо. Тук Давид показа липса на вяра в Бога и в резултат грехът му по-късно стана причина за смъртта на първосвещеника. Ако бе изложил ясно фактите, Ахимелех щеше да знае как да постъпи, за да опази живота си. Бог изисква Неговият народ да се отличава с истинност дори и в най голямата опасност. Давид помоли свещеника да му даде пет хляба. Нямаше други освен осветените хлябове, които принадлежаха по право на Божия човек, но Давид успя да отстрани скрупулите му и получи хляба, за да задоволи глада си. ПИП 301.5

Сега пред него се изправи нова опасност. Доик — началникът на Сауловите пастири, който видимо изповядваше еврейската вяра, сега изпълняваше обрека си на мястото за поклонение. Виждайки го, Давид реши по-бързо да потърси безопасност другаде и да вземе оръжие, за да се отбранява, ако е необходимо. Помоли Ахимелех да му даде сабя. Ахимелех му отговори, че няма нищо друго освен меча на Голиат, пазен като реликва в светилището. Давид каза: “Няма друг като него. Дай ми го!” Смелостта му се върна и той взе меча, който вече бе използвал веднъж, за да отсече главата на най-силния филистимец. ПИП 301.6

Давид избяга при Анхус — гетския цар, защото му се струваше, че е в по-голяма безопасност сред неприятелите на народа си, отколкото във владенията на Саул. Но на Анхус докладваха, че той е човекът, убил преди години най-силния филистимец, а сега, изпаднал в голяма опасност, търси прибежище при враговете на Израил. Давид се престори на луд, измами враговете си и така успя да избяга. ПИП 302.1

Първата грешка на Давид бе, че прояви недоверие към Бога в Ноб, а втората — че измами Анхус. Давид бе показал благородни черти на характера и моралното му достойнство бе спечелило благоволението на народа. Но когато го постигна тежкото изпитание, вярата му се разклати и човешката слабост се прояви. Във всеки човек виждаше шпионин и предател. Във време на голяма опасност Давид бе гледал към Бога с неотклонна вяра и бе победил най-силния филистимец. Той вярваше в Бога. Отиде в Негово име. Но сега, когато бе гонен и преследван, бедствието и тревогата почти скриха от погледа му неговия небесен Баща. ПИП 302.2

И все пак тази опитност послужи за урок на Давид, защото го накара да осъзнае слабостта си и нуждата си от постоянно доверие в Бога. О, колко скъпоценно е нежното влияние на Божия Дух върху потиснатите и отчаяни души, което окуражава отпадналите сърца, укрепва немощния и дава смелост и помощ на Господните слуги в изпитания. О, колко добър е нашият Бог, Който се отнася с любов към грешащия и показва търпението и благостта си, когато сме в бедствие или сме обзети от голяма мъка! ПИП 302.3

Всеки неуспех на Божиите чада се дължи на липсата на вяра. Когато се нуждаем от светлина и ръководство, трябва да погледнем нагоре. Има светлина отвъд тъмнината. Давид не трябваше нито за миг да отслаби доверието си в Бога, понеже имаше причина да Му се доверява. Той бе Господният помазаник и в опасността бе закрилян от Божии ангели, въоръжен бе със смелост да извърши чудни неща и ако само бе отдалечил ума си от бедствената ситуация, в която бе поставен, за да помисли за Божията сила и величие, щеше да има мир дори сред смъртните сенки. Можеше с доверие да повтори Господнето обещание: “Защото ако и да изчезнат планините и да се поместят хълмовете, пак Моята благост няма да се оттегли от тебе и заветът Ми на мир няма да се помести...” (Исая 54:10). ПИП 302.4

Давид потърси прибежище от преследването на Саул в планините на Юда. Скри се в пещерата Одолам, където с малко сила можеше да се устои на голяма войска. “И братята му, и целият му бащин дом, когато чуха, слязоха там при него.” Семейството на Давид не можеше да се чувства в безопасност, знаейки, че неоснователните подозрения на Саул можеха по всяко време да се насочат към него поради роднинството му с Давид. Сега братята му, както и целият Израил, бяха разбрали, че Бог бе избрал Давид за бъдещ управител на народа Си, и вярваха, че ще бъдат в по-голяма безопасност при него, макар че бе беглец в усамотена пещера, отколкото да останат изложени на безумната лудост на завистливия цар. ПИП 302.5

В пещерата Одолам семейството бе обединено от съчувствие и привързаност. Синът на Есей издигаше мелодичния си глас и под акомпанимента на своята арфа пееше: “Ето колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единодушие!” (Пс. 133:1). Той бе вкусил горчивината на недоверието, което братята му бяха показали към него и сега заместилата го хармония зарадва сърцето на изгнаника. Тук Давид съчини 57-ия псалм. ПИП 302.6

Не след дълго към групата на Давид се присъединиха и други, които желаеха да избягат от тиранията на царя. Много от тях бяха загубили доверие в управителя на Израил, защото виждаха, че вече не бе ръководен от Господния Дух. “И всички, които бяха в утеснение, и всички длъжници, и всички огорчени” се събраха при Давид “и той им стана началник. И така с него имаше около четиристотин мъже”. Тук Давид имаше свое собствено малко царство, в което владееха ред и дисциплина. Но макар че се оттегли в планините, той далеч не се чувстваше сигурен, защото постоянно получаваше доказателства, че царят не се бе отказал от убийствения си замисъл. ПИП 302.7

Давид намери закрила за родителите си при моавския цар и избяга от скривалището си към дъбравата Арет, предупреден от един Господен пророк за опасността. Опитността, през която преминаваше Давид, не бе нито напразна, нито безплодна. Бог го учеше на дисциплина, за да го направи способен военачалник, както и праведен и милостив цар. Със своята група от бегълци той се подготви да извърши делото, за което Саул поради убийствената си страст и сляпо неблагоразумие се оказа напълно негоден. Хората не могат да отстъпят от Божия съвет и да продължават да имат спокойствието и мъдростта да действат справедливо и благоразумно. Няма по-ужасно безумие, по-голяма безпомощност и по-отчаяно дело от следване на човешката мъдрост без ръководството на Божията мъдрост. ПИП 303.1

Саул се бе приготвил да залови Давид в пещерата Одолам и когато му стана ясно, че Давид я бе напуснал, се разгневи силно. Това бе станало тайно от Саул. Той вярваше, че в лагера му има предатели, които са известили на Есеевия син за приближаването и намерението му — само така можеше да си обясни бягството на Давид. ПИП 303.2

Саул заяви на съветниците си, че се прави заговор против него и за да ги подкупи, им предложи богати награди и почетни постове само и само да му открият кой от приближените му е приятел с Давид. Едомецът Доик стана доносник. Движен от амбиция, алчност и омраза към свещеника, който го бе изобличил за греховете му, Доик донесе за посещението на Давид при Ахимелех. Представи нещата в такава светлина, че да възбуди гнева на Саул против Божия човек. Разпалени от адски огън, думите на този нечестив език събудиха най-злите страсти на Сауловото сърце. Полудял от ярост, царят заяви, че цялото семейство на свещеника трябва да бъде избито. И ужасната заповед бе изпълнена. Не само Ахимелех, но и членовете на бащиния му дом — “осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод” — бяха изклани по царска заповед от убийствената ръка на Доик. ПИП 303.3

Саул “порази с острото на ножа” “и Ноб — града на свещениците”; “мъже и жени, деца и бозайничета, говеда, осли и овци”. Това стори, обзет от Сатана. Когато Бог бе казал на царя, че нечестието на амаличаните се е изпълнило, и му заповяда да ги унищожи напълно, Саул се прояви като прекалено състрадателен, та не изпълни Божествената присъда и пожали предаденото на изтребление. А сега без заповед от Бога, изпаднал под влиянието на Сатана, изби Господните свещеници и жителите на Ноб. Така се извращава човешкото сърце, отказало да бъде ръководено от Бога. ПИП 303.4

Случилото се изпълни с ужас всички израилтяни. Тази жестокост бе извършена от избрания от тях цар, а той бе постъпил просто като царете на другите народи, които не се бояха от Бога. Сега народът имаше Божия ковчег, но свещениците, до които се допитваше, бяха избити с меч. Какво щеше да стане по-нататък? ПИП 303.5