Патриарси И Пророци

ГЛАВА 63 — ДАВИД И ГОЛИАТ

Когато цар Саул осъзна, че бе отхвърлен от Бога и почувства силата на упрека, който пророкът бе отправил към него, завладя го негодувание и горчиво отчаяние. Не истинско покаяние сведе гордата глава на царя. Саул нямаше ясна представа за оскърбителния характер на греха си и не се зае да реформира живота си, а непрестанно размишляваше върху отнемането на израилевия трон от него и от потомството му, което смяташе за Божия несправедливост. Умът му винаги бе зает с очакване на унищожението, което бе докарал на дома си. Мислеше, че със смелостта, показана в битките с враговете, трябва да заличи греха на непослушанието си. Не прие с кротост Божието наказание, а надигнатият му дух се разяряваше, докато стигна границата, отвъд която бе изгубването на разсъдъка. Придворните му го посъветваха да потърси услугите на умел музикант с надежда успокоителните мелодии на приятен инструмент да смирят тревожния му дух. По Божие провидение пред царя бе доведен Давид като умел изпълнител на арфа. Неговите възвишени и вдъхновени от Небето мелодии донесоха желания ефект. Мрачната меланхолия, обхванала като тъмен облак ума на Саул, бе прогонена. ПИП 295.2

Когато услугите му не бяха нужни в двореца на Саул, Давид се връщаше при стадата си сред хълмовете и продължаваше да поддържа простотата на духа и поведението си. Когато бе нужно, го викаха да служи пред царя, за да успокоява ума на разтревожения монарх, докато злият дух се оттегли от него. Но макар Саул да изразяваше задоволството си от Давид и от музиката му, младият пастир напускаше царския дом с чувство на облекчение и радост, за да отиде на полето и по хълмовете със стадото си. ПИП 295.3

Давид все повече придобиваше благоволението на Бога и на хората. Той бе напътстван в Господния път и сега посвети сърцето си още по-пълно отвсякога да върши Божията воля. Вече имаше нови теми за размисъл. Бе в двореца на царя и видя отговорностите на царството. Откри някои от изкушенията, които тревожеха душата на Саул и вникна в някои от тайните на характера и поведението на израилевия цар. Видя царската слава, затъмнена от тъмния облак на скръбта, и разбра, че семейството на Саул далеч не бе щастливо в личния си живот. Всички тези неща изпълваха с тревожни мисли сърцето на юношата, помазан за цар над Израил. Но когато биваше погълнат от дълбок размисъл и смутен от неспокойни мисли, той се обръщаше към арфата си и изтръгваше от нея акорди, издигащи ума му към Автора на всяко добро. И мрачните облаци, които сякаш затъмняваха хоризонта на бъдещето, побягваха. ПИП 295.4

Бог предаваше на Давид уроци по доверие. Както подготви Мойсей за делото му, така сега подготвяше Есеевия син за водач на Своя избран народ. В грижата за стадата си Давид придобиваше представа за грижата, която великият Пастир имаше за овцете на Своето пасбище. ПИП 295.5

Самотните хълмове и дивите клисури, из които Давид бродеше със стадата си, бяха свърталище на грабливи зверове. Нерядко беше лъв от гъсталаците край Йордан или мечка от леговището си сред хълмовете да нападнат стадата разярени от глад. Според обичая на времето Давид бе въоръжен само с прашка и овчарска тояга, но бързо доказваше силата и смелостта си в защита на повереното му стадо. Описвайки тези случаи, той казва: “Когато дойдеше лъв или мечка, та грабнеше агне от стадото, аз го подгонвах, та го поразявах и отървавах грабнатото от устата му. И когато се дигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах” (1 Царе 17:34,35). Тези преживявания поставяха на изпит сърцето на Давид и развиваха в него смелост, сила и вяра. ПИП 295.6

Давид се бе отличил със смелостта си още преди да го повикат в двореца на Саул. Офицерът, довел го по поръчение на царя, заяви, че той е “силен и храбър военен мъж, в слово разумен” и каза: “Господ е с него” (1 Царе 16:18). ПИП 296.1

Когато Израил обяви война на филистимците, трима от синовете на Есей се присъединиха към предвожданата от Саул войска, но Давид остана у дома си. След известно време обаче той посети стана на Саул — по поръчение на баща си трябваше да занесе вест и дар на по-големите си братя и да научи дали са живи и здрави. Но без да знае Есей, на младия пастир бе поверена една по-висша мисия. Израилевите войски бяха в опасност и Давид бе насочен от един ангел да спаси народа си. ПИП 296.2

Когато се приближи до войската, Давид чу възбудени викове, сякаш битката щеше да започне — “войската при излизането си да се опълчи извикваше гръмогласно за битката” (виж 1 Царе 17 гл.). Израил и филистимците бяха изправени лице в лице. Давид “се завтече към войската, дойде, та попита братята си за здравето им.” Докато разговаряше с тях, излезе Голиат — най-силният от филистимците — и с оскърбителни думи се опълчи срещу израилтяните, като ги предизвика да излъчат от редовете си мъж, който да влезе в двубой с него. Той повтори предизвикателството си. И когато Давид видя, че целият Израил се изплаши, и научи, че филистимецът хвърлял предизвикателството си ден след ден, без да стане някой силен мъж да смълчи самохвалеца, духът му се развълнува. В него се разпали стремеж да опази честта на живия Бог и доверието на Неговия народ. ПИП 296.3

Израилевите войски бяха смутени. Смелостта им се бе изпарила. Те си казваха един на друг: “Видяхте ли тоя мъж, който възлиза? Наистина той възлезе да хвърли презрение върху Израиля.” Със срам и недоволство Давид възкликна: “...кой е тоя необрязан филистимец, та да хвърли презрение върху войските на живия Бог?” ПИП 296.4

Елиав — най-големият брат на Давид, като чу тези думи, добре разбра чувствата, които вълнуваха душата на младежа. Още като пастир Давид бе показал смелост, непоколебимост и сила, но рядко някой бе забелязвал това, а тайнственото посещение на Самуил в бащиния им дом и мълчаливото му заминаване бяха събудили в умовете на братята подозрения за истинската цел на посещението му. Ревността им се възбуди, като видяха, че Давид бе по-високо почетен от тях, затова се отнасяха към него с уважение и любов в отговор на неговото благочестие и братска обич. Гледаха на брат си като на просто овчарче и сега Елиав прие въпроса му като укор за собствената си страхливост, че не е направил опит да смълчи великана на филистимците. По-големият брат възкликна гневно: “Защо си слязъл тук? И кому си оставил онези малко овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти — ти си слязъл да видиш битката.” Отговорът на Давид бе изпълнен с уважение, но и с решителност: “Що съм сторил сега? Няма ли причина?” ПИП 296.5

Думите на Давид бяха предадени на царя и той повика юношата при себе си. Саул слушаше с удивление думите на пастирчето, което му каза: “Да не отпада сърцето на никого поради този! Слугата ти ще иде и ще се бие с тоя филистимец.” Саул се опита да разубеди Давид от неговото намерение, но младежът не отстъпи. Отговори му с прости думи, без да се големее, споменавайки опитностите си от времето, когато пазеше стадата на баща си. И рече: “Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на тоя филистимец. И Саул каза на Давида: “Иди и Господ да бъде с тебе!” ПИП 296.6

В продължение на четиридесет дни Израилевите множества бяха треперили пред гордото предизвикателство на великана филистимец. Със свити сърца бяха наблюдавали неговата масивна фигура, висока шест лакътя и една педя. На главата му имаше меден шлем, облечен бе с броня, тежка пет хиляди сикли и имаше медни ногавки на краката си. Бронята му бе направена от наредени една върху друга като люспите на риба медни пластинки, така плътно съединени, че нито копие, нито стрела можеше да проникне през тях. На гърба си великанът носеше малко щитче, също изработено от мед. “Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач и острието на копието му тежеше шестотин сикли желязо; и щитоносецът му вървеше пред него.” ПИП 296.7

Сутрин и вечер Голиат се доближаваше до стана на израилтяните с предизвикателен вик: “Защо излязохте да се опълчите за бой? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж, па нека слезе при мене. Ако може да се бие с мене и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги, но ако му надвия аз и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате. “Филистимецът рече още: “Аз хвърлям презрение днес върху израилевите редове. Дайте ми мъж да се бием двама.” ПИП 297.1

Макар че Саул разреши на Давид да приеме предизвикателството на Голиат, имаше малка надежда че смелото начинание на Давид ще успее. Даде заповед да облекат юношата с личната му царска броня. Сложиха на Давидовата глава тежкия меден шлем. Облякоха му бронята. Поставиха в ръката му сабята на монарха. Така подготвен, той тръгна да изпълни поръчението си, но едва можа да пристъпи. Първата мисъл в ума на нетърпеливите зрители бе, че срещайки се с врага си, Давид е решил да не рискува живота си в такава неравна битка. Но това бе далеч от мислите на смелия младеж. Той се върна при Саул и поиска позволение да свали тежкото въоръжение с думите: “Не мога да ходя с тия оръжия, защото не съм навикнал.” Свали царската броня и вместо нея взе в ръката си само своята тояга, овчарската си торбичка и една проста прашка. Избра си пет гладки камъчета от потока, сложи ги в торбичката и с прашка в ръка се приближи до филистимеца. Великанът закрачи смело напред, очаквайки да се срещне с най-могъщия израилев воин. Оръженосецът му вървеше пред него и изглеждаше, че нищо не може да го спре. Като се доближи, филистимецът видя само един юноша, по-скоро момче, защото Давид беше твърде млад. Лицето на Давид имаше руменината на здравето и хармоничното му тяло, незащитено от броня, бе изложено на нападение. Контрастът между неговия юношески вид и едрата фигура на филистимеца бе забележителен. ПИП 297.2

Голиат извика с удивление и гняв. “Куче ли съм аз, та идеш против мене с тояга?” Тогава изсипа върху Давид най-ужасните проклятия чрез всички богове, които познаваше. Извика подигравателно: “Дойди при мене и ще дам месата ти на въздушните птици и на земните зверове.” ПИП 297.3

Давид не прояви слабост пред най-силния измежду филистимците. Пристъпи напред и каза на противника си: “Ти идеш против мене с меч и копие, и сулица, а аз ида против тебе в името на Господа на Силите, Бога на израилевите войски, върху които ти хвърли презрение. Днес Господ ще те предаде в ръката ми и като те поразя, ще ти отнема главата, и днес ще предам труповете на филистимското множество на въздушните птици и на земните зверове, за да познае целият свят, че има Бог в Израиля, и да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие, защото боят е на Господа и Той ще ви предаде в нашата ръка.” ПИП 297.4

В гласа му звънеше безстрашие, а откритото му лице изразяваше победна радост. Тези думи, изказани с чистия му, мелодичен глас, звъннаха във въздуха и бяха ясно чути от хилядите строени воини. Гневът на Голиат се разпали до най-висока степен. Вбесен, той вдигна шлема над челото си и се втурна напред да отмъсти на противника си. Синът на Есей бе подготвен за среща с врага “и като стана филистимецът, та идваше и се приближаваше да посрещне Давида, Давид побърза и се завтече към редовете да посрещне филистимеца. И Давид тури ръката си в торбата си, та взе оттам камък и като го хвърли с прашката, удари филистимеца в челото му; така щото камъкът се заби в челото му; и той падна по лицето си на земята.” ПИП 297.5

Удивление обзе редиците на двете войски. Те очакваха Давид да бъде убит, но когато камъкът профуча право към целта, видяха как могъщият воин потрепери и протегна напред ръце, сякаш изведнъж поразен от внезапна слепота. Великанът се завъртя, политна и се сгромоляса на земята като отсечен дъб. Давид не се забави нито миг. Скочи върху проснатото тяло на филистимеца и с две ръце грабна тежкия меч на Голиат. Преди минута великанът се бе хвалил, че с него ще отсече главата на юношата от раменете му и ще предаде тялото му на небесните птици. Сега този меч бе вдигнат във въздуха и главата на самохвалеца се търкулна от трупа му, а израилевият лагер се изпълни с радостни викове. ПИП 297.6

Филистимците бяха поразени от ужас и последвалото объркване доведе до бързото им поражение. Победните викове на евреите отекнаха сред планинските върхове, когато се втурнаха след бягащите си неприятели и “подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци паднаха из пътя за Саараим, до Гет и до Акарон. А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им. И Давид взе главата на филистимеца, та я занесе в Ерусалим, а оръжията му тури в шатъра си”. ПИП 298.1