Възпитание

ВЯРА И МОЛИТВА

“А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме...” “...вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.”

Що е вяра?
Вярата е упование в Бога — вярване, че Той ни обича и знае кое е най-добро за нас. Така тя ни води да избираме вместо нашите, Неговите пътеки. На мястото на нашето незнание, тя приема Неговата мъдрост; вместо нашата слабост — Неговата правда. Нашият живот, самите ние сме вече Негови; вярата признава Неговата собственост и приема нейните благословения. Истината, правдата и чистотата се посочват като тайни, от които зависи успехът в живота. Вярата обаче ни дава възможност да ги притежаваме. ВЪ 132.8

Всеки добър подтик или стремеж е дар от Бога. Вярата получава от Бога живот, единствен който може да произведе истинско развитие и усъвършенстване. ВЪ 132.9

Как да упражняваме вяра
Съвършено ясно трябва да знаем как се проявява вяра. За всяко Божие обещание има условия. Желаем ли да вършим Неговата воля, имаме на разположение всичката Му сила. Всеки дар, който обещава да ни даде, се крие в самото обещание. “Семето е Божието слово” (Лука 8:11). Както дъбът е в жълъда, така и Божият дар е в Неговото обещание. Ако приемем обещанието, имаме дара. ВЪ 132.10

Вярата, която ни прави способни да приемаме Божиите дарове, е сама по себе си дар, известна мярка от който се дава на всяко човешко същество. Тя расте, като се упражнява при усвояване Божието слово. За да засилваме вярата си, трябва да я довеждаме често в съприкосновение със Словото. ВЪ 133.1

Силата на Божието слово
При изучаване на Библията ученикът трябва да бъде повлиян да види силата на Божието слово. При сътворението “Той каза и стана; Той заповяда и затвърди се”. Той “повика в действително съществуване онова, което не съществува”; защото когато Той ги повика, те наистина станаха. ВЪ 133.2

Резултати от вярата
Колко често уповавалите се на Божието слово, са устоявали срещу силата на целия свят, въпреки че са били съвсем безпомощни. Енох, чистосърдечен и праведен, удържа вярата си в победата на правдата сред един развратен и разюздан род; Ной и неговото семейство не се разколебаха пред своите съвременници, хора с най-висши физически и умствени сили и с най-пропаднал морал; безпомощното и изплашено множество израилтяни при Червено море остана твърдо пред най-силната войска, на най-силния народ на земното кълбо; овчарчето Давид, комуто Бог бе обещал царския престол, удържа пред Саула, установения монарх, който не искаше да изпусне властта; Седрах и неговите другари устояха срещу огнената пещ на Навуходоносор; Даниил не отстъпи пред лъвовете и враговете си, които заемаха високи постове в царството; Исус издържа на кръста срещу юдейските свещеници и управители, заставили дори римския управител да изпълни намерението им; окованият във вериги Павел понесе мъченическа смърт от Нерон, деспота на световната римска империя. ВЪ 133.3

Такива примери не се намират само в Библията, а и във всеки доклад на човешкия напредък. Валденсите и хугенотите, Уиклиф и Хус, Йероним и Лутер, Тиндейл и Нокс, Цинцендорф и Уесли, заедно с много други свидетелстват за силата на Божието слово срещу човешката власт и тактика за поддържане на злото. Това са истинските благородници на света, множеството царствени мъже, в чиито редове са призвани днешните младежи. ВЪ 133.4

В ежедневния живот
Вярата е необходима както при по-малките, така и при по-големите житейски дела. При изпълнение на нашите всекидневни интереси и занятия, поддържащата ни Божия сила става за нас реална чрез постоянното упование в Него. ВЪ 133.5

Разгледан от човешка страна, животът е за всички неопитан път, в който по отношение на нашия преживян опит, всеки върви сам. Никое човешко същество не може да вникне напълно в нашия вътрешен живот. Когато малкото дете тръгне по този път, в който, рано или късно, ще трябва да избере посоката, решавайки с вечната си съдба, колко сериозно е усилието то да бъде упътено да положи доверието си в сигурния Водач и Помощник! ВЪ 133.6

Щит срещу изкушенията
Като щит срещу изкушенията и вдъхновение към чистота и истина никое друго влияние не може да се равнява с чувството за Божието присъствие. “Но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме”. “Тъй като очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото и не можеш да погледнеш извращението...” (Евр. 4:13; Авакум 1:13). Тази мисъл бе щитът на Йосиф сред разврата на Египет. На примамките на изкушенията той отговаряше твърдо; “Как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога” (Бит. 39:9). Вярата снабдява с такъв щит всекиго, който би я приел. ВЪ 133.7

Божието закрилящо присъствие
Само чувството за Божието присъствие може да прогони страха, който прави живота тежък за страхливото дете. В паметта му трябва да бъде запечатано обещанието: “Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, и ги избавя” (Пс. 34:7). Нека чете чудната история за Елисей, в планинския град, когато между него и въоръжените му врагове присъстваше силно войнство от небесни ангели. Нека чете как ангел Господен се яви на осъдения на смърт Петър в затвора, как мина край въоръжените пазачи и през заключените масивни железни врати и изведе Божия раб безопасно на свободата. Нека чете за разигралата се в морето сцена, когато на измъчените от бурята войници и моряци, изтощени от работа, бдение и дълъг пост, Павел, затворникът, на път към съд и екзекуция, изговори следните велики думи на кураж и надежда: “Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби..., защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече: Не бой се Павле, ти трябва да се изправиш пред кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе”. И с вяра в това обещание Павел увери своите другари: “...Никому от вас косъм от главата няма да загине”. Така и стана. Целият екипаж от езически войници и моряци бе запазен, понеже в кораба имаше един мъж, чрез когото Бог можеше да работи. “И така стана, та всички излязоха на сушата” (Деян. 27:22-24,33,44). ВЪ 134.1

Тези истории не се записани просто да ги четем и да се учудваме, но за да се породи у нас същата вяра, която действаше в Божиите раби от древността. Там, където има вярващи сърца, готови да бъдат проводници на Неговата сила, Бог не работи днес по по-малко забележителен начин. ВЪ 134.2

Помощ за онези, които не се доверяват на себе си
Онези, които не се доверяват на себе си и поради това се страхуват да се нагърбват с грижи и отговорности, нека се научат да се уповават в Бога. По този начин мнозина, които иначе биха били само една цифра в този свят, а може би само безпомощно бреме, ще могат да кажат заедно с апостол Павел: “За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява” (Фил. 4:13). ВЪ 134.3

Защитник на правото
За детето, не можещо да понася оскърбления, вярата предава също ценни уроци. Разположението да се упорства срещу злото или да се отмъщава за неправдата често пъти се дължи на чувството за правосъдие и на деятелния, енергичен дух. Всяко дете трябва да научи, че Бог е Вечният защитник на правото. Той се грижи нежно за съществата, които е възлюбил, и то толкова, че даде скъпия Си любим Син, за да ги спаси. Бог ще въздаде на всеки злосторник. ВЪ 134.4

“Понеже който докача вас, докача зеницата на окото Му” (Захария 2:8). ВЪ 134.5

“Предай на Господа пътя си и уповавай на Него и той ще извърши... И ще направи да се яви правдата ти като светлината и съдът ти като пладне” (Пс. 37:5,6). ВЪ 134.6

“И Господ ще бъде прибежище на угнетените, прибежище в скръбни времена. И ония, които познават името Ти, ще се уповават на Тебе; защото, Ти Господи, не си оставил ония, които Те търсят” (Пс. 9:9,10). ВЪ 135.1

Исус като образец
Бог желае да проявяваме към другите състраданието, което Той проявява към нас. Нека буйният, самодоволният и отмъстителният се вгледат в кроткия и смирен Исус, Който бе поведен като агне на клане и като овца, която не възразява пред стригачите си. Нека гледат на Този, Когото нашите грехове прободоха и нашите скърби обремениха, и ще се научат да издържат, да търпят и да прощават. ВЪ 135.2

Чрез вяра в Христос всеки недостиг в характера може да се допълни, всяко опетняване — да се очисти, всяка грешка - да се поправи и всяко качество да се развие. ВЪ 135.3

“И вие имате пълнота в Него...” (Кол. 2:10). ВЪ 135.4

Молитвата
Молитвата и вярата са тясно свързани, затова е добре да се изучават заедно. Молитвата от вяра съдържа Божествена наука, която трябва да бъде разбрана от всеки, желаещ да има успех в своето доживотно дело. Христос казва: “Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне” (Марко 11:24). Той ни изяснява, че нашето искане трябва да бъде съобразно Неговата воля; трябва да искаме нещата, които е обещал да ни даде. И каквото получим, трябва да бъде използвано за вършене на Неговата воля. Щом се спазят условията, обещанието е неоспоримо. ВЪ 135.5

Ние можем да се молим за опрощение на греховете, за Светия Дух, за христоподобен характер, за мъдрост и сила да вършим Неговото дело и за всяко нещо, което е обещал да ни даде; тогава трябва да вярваме, че получаваме, и благодарим на Бога, че сме получили. ВЪ 135.6

За благословението не трябва да търсим външно доказателство. Дарът е в самото обещание и ние можем да продължаваме да вършим работата си с увереността, че Бог ще изпълни обещаното и че дарът, който вече притежаваме, ще бъде реализиран, когато най-много се нуждаем от него. ВЪ 135.7

Тайна молитва
Да се живее така с всяко слово Божие, означава да се посвети на Бога целият живот. Ще се почувства постоянна нужда и зависимост от Него, едно влечение на сърцето. Молитвата е необходимост, защото е животът на душата. Семейната молитва, публичната молитва си имат своето място; но тайното общуване с Бога поддържа живота на душата. ВЪ 135.8

Когато Мойсей бе на планината с Бога, тогава видя образеца на онази чудна постройка, която щеше да бъде обиталище на Неговата слава. Така и ние, когато сме на планината с Бога — в тайното място за молитва — ще можем да видим Божия славен идеал за човечеството. По този начин ще сме в състояние да изградим характера си така, че да се изпълни за нас обещанието: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог и те ще ми бъдат люде” (2 Кор. 6:16). ВЪ 135.9

Примерът на Спасителя
През земния си живот Исус получаваше мъдрост и сила именно в часовете на молитва насаме. Нека младите следват Неговия пример, като сутрин и вечер отделят време за общуване със своя небесен Баща. Но и през деня нека да издигат сърцето си към Бога. При всяка стъпка по нашия път Той казва: “Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти... Не бой се, Аз ще ти помогна” (Исая 41:13). Научат ли децата ни тези уроци в ранните си години, каква свежест и сила, каква радост и сладост ще имат през живота си! ВЪ 135.10

Причина за съмнение
Тези уроци могат да бъдат предавани само от човек, който ги е научил за себе си. Причината, поради която Поученията на Свещените писания не влияят повече върху младите, защото много родители и учители изповядват, че вярват в Божието слово, а го отричат с живота си. От време на време младите биват довеждани да почувстват силата на Словото. Те виждат величието на Христовата любов. Виждат красотата на Неговия характер, възможностите да посветят живота си на служба за Него. Но в контраст виждат и живота на онези, които изповядват, че почитат Божиите заповеди. За колко много хора са верни думите, казани на пророк Езекиил: ВЪ 136.1

Твоите люде “като говорят един на друг всеки на брата си, казват: Дойдете сега, та чуйте що е словото, което излиза от Господа. Те дохождат при тебе както дохождат людете, та седят пред тебе като Мои люде и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им. И ето, ти им си като любима песен от човек, който има сладък глас и свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват” (Езекиил 33:30-32). ВЪ 136.2

Библията да оформи живота
Едно нещо е да третираме Библията като книга с високо морални поучения, да й отдаваме внимание съобразно духа на времето и положението ни в света, а съвсем друго нещо е да я приемаме за такава, каквато е в действителност — Слово на живия Бог — Словото, което е нашият живот, което има предназначението да оформи нашите дела, думи и мисли. Да не се приема Божието слово точно за такова, значи да се отхвърля. А това именно отхвърляне на Словото от хора изповядващи, че го вярват, е една от най-главните причини, на които се дължат скептицизмът и безверието между младите. ВЪ 136.3

Време за молитва
Светът е завладян от небивало напрежение. Безразлично дали човек се забавлява или печели пари, дали се бори за власт или пък за съществуване, той е завладян от една сила, която поглъща ума, душата и тялото му. Но сред това лудо бързане Бог говори. Той ни кани да се оттеглим настрана и да поговорим с Него. “Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог” (Пс. 46:10). ВЪ 136.4

Много хора даже и когато се молят не получават благословението, което идва от истинската близост с Бога. Те бързат много. С бързи стъпки влизат в кръга на славното присъствие на Христос, спират се може би за момент на това свято място, но не чакат да получат съвет. Нямат време да останат по-дълго при Божествения Учител и като резултат, връщат се при работата си пак обременени. ВЪ 136.5

Тези работници никога не могат да постигнат голям успех, ако не научат къде се крие тайната на силата. Трябва да си отделят време за мислене, за молене, за чакане Бог да поднови физическите, умствените и духовните им сили. Нуждаят се от съживителното влияние на Неговия Дух. Получат ли това, ще бъдат ободрени с нов живот. Капналото тяло и умореният мозък ще бъдат освежени, а обремененото сърце ще бъде облекчено. ВЪ 136.6

Скъпоценна опитност
Ние не се нуждаем да бъдем в Христовото присъствие само за момент, но от личната връзка с Него, да седнем и да общуваме с Него — това е нашата нужда. Блажени ще бъдат децата на нашите домове и учениците на нашите училища, когато родители и учители преживяват описаното със следните думи в Песен на песните: ВЪ 137.1

“Както ябълката между дърветата на сада,
така е възлюбеният ми между синовете.
Пожелах сянката му и седнах под нея
и плодът му бе сладък в устата ми.
Доведе ме в дома на пированието
и знамето му над мене бе любов” (Песен 2:3,4). ВЪ 137.2