Възпитание

СЪБОТАТА

“...И нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз Господ съм ваш Бог.”

Съботата като знак
Стойността на съботата като средство за възпитание е неоценима. Каквото и да изисква Бог от нас, Той ни го връща обратно, обогатено и преобразено от Неговата слава. Изискваният от Израил десятък служеше, за да се запази между човеците, в своята славна красота, образецът на Неговия храм в небето, знакът на Неговото присъствие на земята. Така и онази част от нашето време, която Той изисква да се посвещава Нему, ни се връща обратно с Неговото име и печат. Тази част от времето ни е “знак, казва Той, между Мене и вас..., за да знаете, че Аз съм Господ...”; “защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети” (Изх. 31:13; 20:11). Съботата е знак на творческа и изкупителна сила; посочва Бога като източник на живота и знанието; напомня за първоначалната слава на човека и по този начин свидетелства за Божието намерение да ни пресъздаде в Неговия образ. ВЪ 131.3

Семеен ден
И съботата, и семейството бяха установени в Едем, и в Божия план са свързани. В този ден ние имаме по-голяма възможност от всеки друг ден да водим едемски живот. Според Своя план Бог желае членовете на семейството да бъдат обединени в работата и учението, в богослужението и в развлеченията; бащата да е свещеник на семейството, а той и майката — учители и другари на децата си. Но последствията на греха промениха условията на живота и пречат до голяма степен на тази свързаност. Често пъти на бащата едва ли се удава случай да види лицата на децата си през седмицата. Той е почти напълно лишен от възможността да дружи с тях и да ги поучава. Но Божията любов поставя граница на изискванията на труда. Бог слага милостивата Си ръка над съботата. Господният ден дава на семейството случай да общува с Него, с природата и един с друг. ВЪ 131.4

Съботата и природата
Тъй като съботата е възпоменание на творческата сила на Бога, то тя е и денят, в който повече от всякога и повече от всеки друг път трябва да се запознаваме с Бога чрез Неговите дела. В умовете на децата самата мисъл за Съботата трябва да е свързана с красотата на природните неща. Щастливо е семейството, което, отивайки на богослужение в Събота, както Исус и учениците Му отиваха в синагогата, минава през поля или гора, край брегове на езеро или река. Щастливи са родителите, които имат възможност да поучават децата си на Божието написано слово с помощта на илюстрации от книгата на природата; които могат да се събират под зелени дървета, на пресен и чист въздух, за да изучават Божието слово и да пеят хвалебни песни на небесния Баща. ВЪ 131.5

Такова общуване привързва децата към родителите, а с това и към Бога, с връзки, които никога не могат да се скъсат. ВЪ 132.1

Изучаване на Библията
Възможностите, които съботата предлага като средство за умствено обучение, са неоценими. Нека съботно-училищният урок не се учи, като се хвърли бърз поглед върху текста в Събота сутрин, а изучаването за следващата седмица да започва от Събота следобед и всеки ден да се илюстрира на практика. По този начин урокът ще се запечата в паметта, съкровище, което никога няма да бъде загубено. ВЪ 132.2

Когато слушат проповедта, родителите и децата да отбелязват цитираните стихове, а по възможност и някои от по-ценните мисли, за да си ги повтарят вкъщи. Това ще облекчи децата от досадата, с която тъй често слушат проповедите, и ще развие в тях навика да внимават и свързват мислите си. ВЪ 132.3

“Голяма награда”
Размишляването върху тези теми ще има голяма полза за ученика, тъй като пред него ще се открият съкровища, за които никога не е дори и сънувал. Той ще изпита в живота си действителността на описаната в следните стихове опитност: ВЪ 132.4

“Като намерих Твоите думи, изядох ги и Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето...” ВЪ 132.5

“И ще размишлявам за повеленията Ти”. ВЪ 132.6

“Желателни са повече от злато, повече от изобилие чисто злато... Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; в опазването им има голяма награда” (Еремия 15:16; Пс. 119:48; 19:10,11). ВЪ 132.7