Християнската Опитност И Виденията - Духовни Дарби Том I

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТОС

Учениците почиваха в съботата, скърбейки за смъртта на своя Господ, докато Исус, Царят на славата, лежеше в гроба. Привечер бяха поставени войници да пазят мястото на почивка на Спасителя, а в същото време невидими ангели се носеха над святото място. Нощта минаваше бавно и докато бе още тъмно, бдящите ангели знаеха, че скоро скъпият Син Божи, техния любим Повелител, ще бъде освободен. Както чакаха в дълбоко вълнение часа на Неговото тържество, един мощен ангел долетя бързо от небето. Лицето му светеше като светкавица, а дрехата му бе бяла като сняг. Светлината му разпръсваше мрака от пътя му, а злите ангели, които триумфиращи претендираха за Исусовото тяло, бягаха ужасени от неговия блясък и слава. Един от ангелите, който бе свидетел на Христовото смирение и сега пазеше мястото на Неговия покой, се присъедини към ангела, който току-що дойде от небето и те заедно тръгнаха към гроба. Когато се приближиха, земята потрепери и се разтърси и стана голямо земетресение. XOBT 80.2

Римската стража се изплаши. Къде бе сега тяхната сила, за охраната на Исусовото тяло? Не мислеха вече за дълга си или за това, че учениците можели да Го откраднат. Когато светлината на ангелите, по-силна от слънцето, огря наоколо, римските стражи паднаха като мъртви на земята. Един от ангелите грабна големия камък търколи го настрана от входа на гроба и седна върху него. Другият влезе в гроба и разви кърпата от Исусовата глава. Тогава ангелът от небето извика с глас, който накара земята да потрепери: “Исусе, Сине Божий, твоят Отец те вика! Излез!” Сега смъртта не можеше да Го държи повече. Исус стана от мъртвите като триумфиращ победител. Ангелското множество гледаше сцената с тържествено страхопочитание. Когато Исус излезе от гроба, блестящите ангели паднаха на земята и Му се поклониха, поздравявайки Го с победни и тържествени песни. XOBT 80.3

Сатанинските ангели бяха принудени да бягат от силната пронизваща светлина на небесните ангели и горчиво се оплакваха на своя цар, че плячката им била отнета със сила, и че Оня, Когото те тъй много мразеха, беше възкръснал от мъртвите. Сатана и множествата му бяха ликували, че властта им над падналия човек бе станала причина Господарят на живота да бъде положен в гроба. Но демонският им триумф бе твърде краткотраен. Щом Исус излезе от своята тъмница като могъщ победител, Сатана вече знаеше, че след известно време и той ще умре и че царството му ще премине в ръцете на Онзи, Комуто то принадлежеше по право. Той негодуваше и беснееше, че въпреки всичките му старания Исус не е бил победен, а е проправил път за спасение на човека и всеки, който желае, може да ходи в него и да бъде спасен. XOBT 80.4

Злите ангели и техният предводител пак се събраха на съвет да обсъдят как биха могли да работят по-нататък против Божието управление. Сатана заповяда на ангелите си да отидат при свещениците и старейшините. Каза им: “Ние успяхме да ги измамим, да ги заслепим и да ожесточим сърцата им против Исус. Ние ги доведохме до там, че да повярват, че Той е измамник. Онази римска стража ще разпространява по-нататък ужасната вест, че Христос е възкръснал. Ние измамихме първосвещениците и старейшините да намразят Исус и да Го убият. Сега поддържайте пред тях съображението, че ако Исусовото възкресение стане известно, те ще бъдат убити с камъни, понеже са осъдили на смърт невинен човек.” XOBT 80.5

След като небесните множества се оттеглиха от гроба и светлината и славата изчезнаха, римските стражи се осмелиха да повдигнат глави и да се огледат. Каква беше почудата им, когато видяха, че големият камък бе отстранен от вратата на гроба и че Исусовото тяло бе изчезнало. Тръгнаха бързо към града, за да разкажат на свещениците и старейшините всичко, което бяха видели. Когато убийците изслушаха чудния доклад, лицата им побледняха. Ужасиха се при мисълта за онова, което бяха сторили. Ако този доклад бе верен, те бяха изгубени. Известно време не можеха да произнесат нито дума и се гледаха един друг мълчаливо, без да знаят какво да правят или да кажат. Да приемат този доклад, би означавало сами да осъдят себе си. Оттеглиха се да се посъветват тайно. Разсъждаваха, че ако свидетелството на стражата се разпространеше между народа, убийците на Христос трябваше сами да претърпят смърт. Решиха да подкупят римската стража да запази работата в тайна. Свещениците и старейшините предложиха голяма сума пари и казаха: “Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, когато ние спяхме.” А когато стражите ги попитаха какво би станало с тях, ако се узнае, че са спали на поста си, свещениците ги увериха, че ще убедят губернатора и ще осигурят безопасността им. Римските войници продадоха честта си за пари и последваха съвета на свещениците и старейшините. XOBT 81.1

Когато Исус, висейки на кръста извика: “СВЪРШИ СЕ!”, скалите се разпукаха, земята потрепери и някои гробове се отвориха. Когато като победител над смъртта Той излезе от гроба, докато земята трепереше и небесната слава осветляваше святото място, много от праведните мъртви, послушни на Неговото Слово, излязоха от гробовете си като свидетели за Неговото възкресение. Тези облагодетелствани, възкръснали светии, излязоха от гробовете прославени. Това бяха избрани и светии от всяка епоха от времето сътворението до Христовите дни. Така, докато юдейските водители се опитваха да скрият факта за Христовото възкресение, Бог допусна те да излязат от гробовете, за да свидетелстват, че Исус е възкръснал от мъртвите, и да изявяват Неговата слава. XOBT 81.2

Възкръсналите бяха различни по ръст и по вид, някои изглеждаха по-благородни от другите. Осведомена бях, че жителите на земята все повече дегенерираха и изгубваха своята сила и красота. Сатана властваше над болест и смърт и с всеки век последствията от проклятието ставаха все по-видими, а мощта на Сатана по-явна. Живелите през времето на Ной и Авраам приличаха на ангели по фигура, прелест и сила. Но всяко следващо поколение все повече губеше сили и се излагаше на болести и животът му се съкращаваше. Сатана все повече се учеше как да проваля и обезсилва човешката раса. XOBT 81.3

Излезлите от гробовете си при Исусовото възкресение се явиха на мнозина и съобщиха, че жертвата за хората е извършена напълно, че Исус, Когото юдеите бяха разпънали, е възкръснал от мъртвите. Като доказателство за истинността на думите си, те заявяваха: “Ние възкръснахме заедно с Него.” Свидетелстваха, че чрез Неговата могъща сила са били извикани от гробовете си. Въпреки разпространяваните лъжливи информации нито Сатана и ангелите му, нито главните свещеници можаха да скрият Христовото възкресение, защото святата група, възкръснала от мъртвите, известяваше чудната, радостна вест. А и сам Исус се показа на Своите скърбящи, със съкрушени сърца ученици, пропъди страховете им и им върна радостта и щастието. XOBT 81.4

Когато вестта се разпространи от град на град и от село на село, юдеите на свой ред се уплашиха за живота си и укриха омразата си към учениците. Тяхната единствена надежда бе да разпространят лъжливия си доклад и онези, на които се искаше той да бъде истина, го приемаха. Пилат се разтревожи, когато узна новината за възкресението на Исус. Той не се съмняваше в нея и от този час за него нямаше вече мир. Заради светска почест и от страх да не изгуби авторитета и живота си той бе предал Исус на смърт. Сега се убеди напълно, че Онзи, за Чиято кръв вина имаше и той, бе не само един невинен човек, но Божият Син. И до края на живота си той води едно окаяно съществуване. Отчаяние и угризение на съвестта съкрушаваха всяка негова надежда и мир. Не поиска да се утеши и завърши печално. XOBT 82.1

Сърцето на Ирод (Става дума за Ирод Антипа, който взе участие в процеса срещу Христос; а Ирод Антипа I умъртви Яков. Агрипа бе племенник и зет на Антипа. Той превзе трона му чрез интрига и вече на власт, пое същия курс срещу християните, който Антипа бе следвал. В Иродовата династия имаше шест личности, които носеха името Ирод. До известна степен то служеше за обща титла, като отделните личности се разграничаваха чрез други имена, като например Антипа, Филип, Агрипа и пр., така, както ние бихме казали цар Николай, цар Александър и пр. В този случай употребата на титлата става още по-естествена и подходяща, тъй като, когато умъртви Яков, Агрипа заемаше трона на Антипа, който малко преди това бе участвал в процеса срещу Христос; и той прояви същия характер — същия Агрипов дух само че в друга личност, както “змеят” от Откр. 12:17 е същият змей от ст. 3, като реалната вдъхновяваща сила във всеки е змеят от ст. 9. В единия случай той действа чрез папския Рим; в другия — чрез нашето собствено управление) бе станало още по-кораво, и когато чу, че Исус е възкръснал, почти не се разтревожи. Той отне живота на Яков и когато забеляза, че това се хареса на евреите, сложи ръка и на Петър със същото намерение. Но Бог предвиждаше дело за Петър, което той трябваше да извърши, и прати ангела си да го освободи. Ирод бе нападнат от Божиите присъди. Докато се величаеше сред една голяма тълпа, Господен ангел го порази и умря от най-ужасна смърт. XOBT 82.2

Рано сутринта в първия ден на седмицата, преди още да се развидели, свети жени отидоха с аромати на гроба да помажат Исусовото тяло. Намериха тежкия камък отстранен от входа на гроба и Исусовото тяло го нямаше. Сърцата им се свиха от уплахата, че враговете им са откраднали тялото. Изведнъж видяха двама ангели в бели дрехи, със светли и блестящи лица. Тези небесни същества знаеха защо бяха дошли жените и веднага им казаха, че Исус не е там, а е възкръснал; но те биха могли да видят мястото, където Той бе лежал. Заръчаха им да побързат и да кажат на учениците, че Исус щеше да отиде преди тях в Галилея. Със страх и голяма радост жените забързаха към скърбящите ученици и им съобщиха какво бяха видели и чули. XOBT 82.3

Учениците не можеха да повярват, че Христос е възкръснал, но заедно с жените, донесли им тази новина тръгнаха бързо към гроба Му. Откриха, че Исус не е там; видяха ленените плащаници, но пак не можаха да повярват радостната вест, че е възкръснал от мъртвите. Върнаха се обратно и се чудеха на видяното и на чутото от жените. Но Мария реши да се позабави при гроба, размишлявайки над всичко, което бе видяла. Отпадаше духом при мисълта, че може да се е измамила. Чувстваше, че й предстояха нови трудности. Мъката й бе голяма и избухна в горчив плач. Наведе се да погледне още веднъж в гроба и видя двама ангели, облечени в бяло. Единият седеше там, където бе почивала главата на Исус, а другият — където бяха нозете Му. Те я заговориха любезно и я запитаха защо плаче. Тя отговори: “Дигнали Господа мой и не знаем, где са Го положили.” XOBT 82.4

Като си отмести погледа от гроба, тя видя Исус да стои наблизо, но не Го позна. Той я заговори нежно, питайки я защо скърби и кого търси. Предполагайки, че говорещият е градинарят, Мария го помоли, ако той е отнесъл нейния Господ, да й каже къде Го е положил, за да Го вземе. Исус я заговори със собствения Си небесен глас, казвайки: “Мария!” Този мил глас й бе добре познат и тя веднага отговори: “Учителю!” И в радостта си щеше да Го прегърне, но Исус й каза: “Не се допирай до мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.” С радостно сърце тя се втурна при учениците, за да им занесе радостната вест. Исус бързо се възнесе при Своя Отец, за да чуе от Неговите устни, че Той е приел жертвата, както и да получи всяка власт в небето и на земята. XOBT 83.1

Ангели като облак обкръжаваха Божия Син и поръчаха вечните порти да се вдигнат, за да мине Царят на славата. Видях, че докато беше заобиколен от блестящото небесно множество, в присъствието на Отца Си и обкръжен от Неговата слава, Исус не забрави Своите ученици на земята, но прие власт от Своя Отец, за да може да се върне при тях и да им придаде сила. Още същия ден се върна и се показа на учениците Си. Сега им позволи да Го докоснат; понеже бе възлязъл при Отца Си (Своя Отец) и бе получил власт. XOBT 83.2

По това време Тома не присъстваше. Той не искаше да приеме смирено съобщението на учениците, но твърдо и самоуверено заяви, че няма да повярва, докато не постави пръста си върху белезите от раните, причинени от гвоздеите, и ръката си на реброто, където бе забито жестокото копие. По този начин Тома показа недоверие към братята си. Ако всички изискваха същото доказателство, то днес никой не би приел Исус и не би вярвал в Неговото възкресение. Но Божията воля бе докладът на учениците да бъде приет от онези, които не можеха сами да видят или чуят възкръсналия Спасител. Неверието на Тома не бе угодно на Бога. Когато Исус за втори път се срещна с учениците Си, Тома беше с тях; и когато видя Исус, той повярва. Но тъй като бе заявил, че няма да се задоволи без доказателство, Исус му го даде. Тома извика: “Господ мой и Бог мой!” Но Спасителят го укори за неверието му, казвайки: “Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени ония, които, без да видят, са повярвали.” XOBT 83.3

По същия начин и онези, които не са имали никаква опитност в първата и втората ангелска вест, трябва да ги приемат от други, преживели и изпитали вестите. Видях, че както Исус бе отхвърлен, така и тези вести са били отхвърляни. И както учениците казваха, че няма друго име, дадено на човеците, чрез което да се спасят, така и Божиите служители трябва безстрашно и вярно да предупреждават хората, които приемат само една част от истините, свързани с третата ангелска вест, че трябва да приемат с радост всички дадени им от Бога вести, иначе не ще имат дял в тях. XOBT 83.4

Докато светите жени разпространяваха новината за Исусовото възкръсване, римските стражи разнасяха лъжата, която първосвещениците и старейшините поставиха в устите им — че учениците дошли през нощта, докато те спели, и откраднали Исусовото тяло. Сатана бе внушил тази лъжа в сърцата и в устите на първосвещениците и народът бе готов да приеме думите им. Бог обаче бе запечатил със сигурност и бе премахнал всяко съмнение от това важно събитие, от което зависи нашето спасение; и за свещениците и старейшините бе невъзможно да го скрият. От мъртвите бяха възкресени свидетели, които да свидетелстват за Христовото възкресение. XOBT 83.5

Исус остана с учениците Си още четиридесет дни, изпълвайки сърцата им с радост и надежда, като им разкриваше още по-напълно реалностите на царството Божие. Той им поръча да свидетелстват за онова, което бяха видели и чули за Неговите страдания, смърт и възкресение, че е принесъл жертва за грях и че всички желаещи можеха да дойдат при Него и да получат живот. С вярна любов Той ги предупреди, че щяха да бъдат преследвани и да преживеят страдания. Но щяха да намират облекчение в спомена за своето преживяване и за думите, които Той им бе говорил. Каза им, че е победил изкушенията на Сатана и е постигнал тази победа чрез страдания и скръб. Сатана нямаше повече никаква власт над Него, но сега щеше да насочи изкушенията си пряко към тях и към всички, които щяха да повярват в Неговото име. Но и те ще победят, както Той бе победил. Исус надари учениците Си със силата да вършат чудеса и им каза, че макар те да бъдеха преследвани от безчестни хора, Той от време на време щеше да им изпраща ангелите Си да ги освобождават; животът им не можеше да бъде отнет, докато те не завършеха мисията си; тогава, може би, от тях щеше да се изисква да запечатат с кръвта си онова, което бяха проповядвали. XOBT 84.1

Неговите ревностни последователи поглъщаха с радост поученията Му и всяка дума, която излизаше от устата Му. Сега те знаеха със сигурност, че Той е Спасителят на света. Думите Му се вкорениха дълбоко в сърцата им и те скърбяха, че скоро трябва да се разделят със своя небесен Учител и никога вече да не чуят от устните Му утешителните благодатни думи. Но сърцата им бяха отново стоплени с любов и голяма радост, когато Исус им каза, че отива да им приготви жилища и после пак ще дойде да ги вземе при Себе Си, за да бъдат и те там, където е Той. Обеща също да изпрати Утешителя, Светия Дух, Който да ги напътва във всяка истина. “И вдигна ръцете Си и ги благослови.” XOBT 84.2