Християнската Опитност И Виденията - Духовни Дарби Том I

РАЗПЯТИЕТО НА ХРИСТОС

Божият Син бе предаден на народа за разпятие. Веднага отведоха милия Спасител със силни триумфални викове. Той бе отслабнал и припадна от изтощение, болка и загуба на кръв от бичуването и понесените удари. Въпреки това бе натоварен с тежкия кръст, на който трябваше да бъде прикован, и припадна под тежестта. Кръстът три пъти бе слаган на раменете Му, и Той три пъти припада. Един от последователите Му, човек, който не бе изповядал открито вярата си, но все пак вярваше в Него, бе следващият, когото грабнаха и натовариха с кръста, за да го носи до зловещото място. Във въздуха над това място се бяха събрали групи небесни ангели. Някои от учениците вървяха след Учителя Си към Голгота дълбоко опечалени и плачещи от мъка. Те си спомняха Неговото триумфално влизане в Ерусалим само преди няколко дена, когато Го бяха поздравили с радостно възклицание: “Осанна във висините!”, простираха дрехите си и развяваха палмови клонки. Тогава мислеха, че Той ще приеме царството да управлява като земен цар над Израиля. Но как се промени сцената! Как изчезнаха радостните им очаквания! Не с ликуване и радостни надежди, но с поразени от неизразима скръб и отчаяние сърца те Го следваха сега бавно и печално — Него, тъй унижен и презрян, Който сега щеше да умре. XOBT 77.3

Майката на Исус бе там. Сърцето й бе пронизано от такава ужасна болка, каквато само обичащата майка може да изпита. Но и тя като учениците се надяваше, че Христос ще направи някакво мощно чудо и ще се освободи от убийците Си. Не можеше да понесе мисълта, че Той ще се остави да бъде разпънат. Но приготовленията бяха направени и Исус бе положен на кръста. Донесоха чук и гвоздеи. Сърцата на учениците се свиха. Майка Му бе смазана от почти непоносима мъка. Преди Спасителят да бъде прикован на кръста, учениците я отведоха далеч от сцената, за да не чува ударите на чуковете и шума от забиването на острите шипове, когато преминаваха през костите и мускулите на ръцете и нозете Му в нежната плът. Исус не издаде нито звук на оплакване, но стенеше в душевна мъка. Лицето Му бе бледо и по челото Му се появиха едри капки пот. Сатана ликуваше за страданията, които Божият Син трябваше да понася, но все пак се страхуваше, че усилията му да осуети спасителния план са били напразни, че царството му е изгубено и че накрая и той ще бъде унищожен. XOBT 77.4

След като Исус бе прикован, кръстът бе повдигнат и с голяма сила забит на приготвеното в земята място, разкъсвайки плътта и причинявайки Му най-ужасни болки. За да бъде унижена възможно повече Христовата смърт, с Него бяха разпънати двама разбойници, по един от всяка страна. Те бяха насилствено хванати и след голяма съпротива извиха ръцете им и ги приковаха на кръста. А Исус се подчини кротко, без съпротива. Не беше нужна сила, за да поставят ръцете Му на кръста. Докато разбойниците проклинаха екзекуторите си, Спасителят в Своята душевна агония се молеше за неприятелите си: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” Той трябваше да понася не просто неизказани телесни болки; греховете на целия свят лежаха върху Него. XOBT 77.5

Когато Исус висеше на кръста, някои минаваха покрай Него, хулеха Го, клатеха главите си, като че се покланяха на крал и казваха: “Ти, който разоряваш храма, за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си! Ако си Божий Син, слез от кръста.” Сатана си послужи със същите думи, когато говореше с Исус в пустинята: “Ако си Божий Син.” Свещениците, старейшините и книжниците подигравателно казваха: “Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израйлевият цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него!” Ангелите, които се носеха над сцената на Христовото разпятие, се изпълниха с негодувание, когато началниците се присмиваха и казваха: “Ако е Божи Син, нека сам да се освободи.” Те желаеха да се спуснат и да Го избавят, но това не им бе позволено. Целта на Неговата мисия още не бе изпълнена. XOBT 78.1

Когато висеше на кръста през дългите часове на предсмъртната мъка, Исус не забрави Своята майка. Тя се бе върнала при ужасната сцена, понеже не бе повече в състояние да остане далеч от Сина си. Съчувствие и човеколюбие бе последният Му урок. Той погледна измъченото лице на майка Си, а после любимия Си ученик Йоан и й каза: “Жено, ето сина ти!” А след това каза и на Йоан: “Ето майка ти!” И от този час Йоан я взе в собствения си дом. XOBT 78.2

В душевната си мъка Исус ожадня и убийците Му дадоха оцет и жлъчка, но вкусил от нея, Той я върна. Ангелите наблюдаваха мъката на любимия си Повелител, докато не издържаха и закриха лицата си от ужасната гледка. Слънцето също отказа да бъде свидетел на тази картина. Исус извика със силен глас, който изпълни убийците му с ужас: “СВЪРШИ СЕ!” Тогава завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтърси и скалите се пропукаха. Непрогледна тъмнина се спусна над земната повърхност. Сякаш и последната надежда на учениците изчезна, когато Исус умря. Много от Неговите последователи бяха свидетели на страданията и смъртта Му и чашата на скръбта им бе пълна. XOBT 78.3

Сатана не ликуваше, вече както преди. Надяваше се да осуети спасителния план, но той бе положен твърде дълбоко. И сега, след смъртта на Христос Сатана знаеше, че в края и той самият ще трябва да умре и царството му ще бъде дадено на Исус. Посъветва се с ангелите си. Те не можаха да сторят нищо срещу Божия Син, затова отсега трябваше да насочат усилията си срещу Неговите последователи и с всичката си сила и хитрост да се опитат да успеят при тях. Трябваше да пречат на всички, които биха приели спасението, що Исус бе откупил за тях. По този начин Сатана все още можеше да работи против Божието управление. А също така в негов интерес би било да държи колкото може повече човешки души далеч от Исус. Защото греховете на изкупените чрез Христовата кръв в края ще паднат върху този, у когото се зароди грехът, и той ще трябва да изтърпи тяхното наказание. А онези, които не приемат спасението чрез Исус, сами ще понесат наказанието за собствените си грехове. XOBT 78.4

Христовият живот винаги е бил лишен от светско богатство, почести и показ. Неговото смирение и себеотрицание бяха в очебиен контраст с гордостта и себеугодничеството на свещениците и старейшините. Неопетнената Му чистота бе един постоянен упрек за техните грехове. Те Го презираха за това смирение, святост и чистота. Но презрелите Го тук, ще Го видят в небесно величие и обкръжен от славата на Отца Си. XOBT 78.5

В съдебната зала Той бе заобиколен от неприятели, които искаха кръвта Му. Но тези коравосърдечни хора, крещящи: “Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни!”, ще Го видят като прославен Цар. Цялото небесно множество ще Го придружава по пътя Му с триумфиращи песни. Величие и сила за Този, Който бе мъртъв и оживя, Който е мощен завоевател. XOBT 79.1

Бедни, слаби, окаяни човеци заплюваха Царя на славата в лицето и при това ужасно оскърбление тълпата надаваше животински вик на победа. Обезобразяваха с жестоки удари лицето, което изпълваше цялото небе с възхищение. Но те ще видят това лице още един път, светещо като слънцето по обед, и ще пожелаят да избягат от Него. Вместо онзи вик на животински триумф, те ще ридаят поради Него. XOBT 79.2

Исус ще покаже наранените Си при разпятието ръце. Той винаги ще носи следите от тази жестокост. Всеки белег от гвоздеите ще разказва историята за удивителното изкупление на човека и за скъпата цена, с която той е изкупен. Същите мъже, които забиха копието в ребрата на Господаря на живота, ще видят причинената рана и ще оплакват дълбоко в душата си ролята, която са играли за повреждане на Неговото тяло. XOBT 79.3

Убийците Му бяха разярени от надписа: “Този е Исус, Царят юдейски”, поставен на кръста над главата Му. Но един ден те ще Го видят в цялата Му слава и царствена мощ. Ще видят на дрехата и на бедрата Му написано с живи букви: “Цар на царете и Господ на господарите.” Когато висеше на кръста, те му се подиграваха: “Той е Израйлевият цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него.” Ще Го видят тогава в царствена мощ и с авторитет. Тогава няма да искат доказателство за това, дали е Царят Израйлев; но победени от чувството за Неговото величие и извънредна слава ще бъдат принудени да признаят: “Благословен, Който иде в Господното име...!” XOBT 79.4

Разтърсването на земята, разпукването на скалите, тъмнината, която покри земята и високият, пронизителен Исусов вик, когато издъхваше: “СВЪРШИ СЕ”, обезпокоиха неприятелите Му и накараха убийците Му да потреперят. Учениците се учудваха на тези странни явления; но надеждата им бе смазана. Те се страхуваха, че юдеите сигурно ще поискат да убият и тях. Мислеха, че една такава омраза, каквато бе проявената спрямо Божия Син, нямаше да се примири само с Него. Прекарваха самотни часове, оплаквайки разочарованието си. Бяха очаквали, че Христос ще управлява като земен Княз, но надеждата им умря с Него. В скръбта и разочарованието си се съмняваха дали Христос не ги беше измамил. Дори майка Му се поколеба във вярата си, че Той е Месия. XOBT 79.5

Макар да бяха разочаровани в надеждите си за Исус, учениците все пак Го обичаха и желаеха да погребат тялото Му с почест, но не знаеха, как да постигнат това. Йосиф от Ариматея, богат и влиятелен юдейски съветник и верен ученик на Исус, отиде тайно при Пилат и му поиска Исусовото тяло. Не го направи открито поради омразата на юдеите. Учениците се страхуваха, че те ще се опитат да попречат тялото на Исус да бъде погребано на достойно място за почивка. Пилат удовлетвори молбата на Йосиф и учениците снеха безжизненото тяло от кръста, оплаквайки в дълбока скръб своите отлетели надежди. Тялото бе грижливо обвито във фино ленено платно и положено в новия гроб на Йосиф. XOBT 79.6

Жените, скромни последователки на Исус, не Го изоставиха, докато не Го видяха положен в гроба. И един голям, тежък камък бе поставен на входа срещу опита на враговете Му да откраднат Исусовото тяло. Но не беше нужно да се страхуват, защото видях, че небесните множества наблюдаваха с неизразим интерес мястото на душевния покой на Исус и очакваха с голямо напрежение заповед да извършат своя дял в освобождаването на Царя на славата от неговата тъмница. XOBT 79.7

Христовите убийци се страхуваха да не би Той да оживее и да им убегне. Затова поискаха от Пилат стража, която да пази гроба до третия ден. Бе им дадена и камъкът на гроба бе запечатан, за да не дойдат учениците Му да Го откраднат и да кажат, че е възкръснал от мъртвите. XOBT 80.1