Християнската Опитност И Виденията - Духовни Дарби Том I

ПЪРВОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС

Бях върната във времето, когато Исус трябваше да приеме човешко естество, да се смири до положението на човек и да претърпи изкушенията на Сатана. XOBT 66.6

Неговото раждане стана без земна слава. Роди се в обор и бе повит в ясла. Но все пак раждането Му бе много повече чествано, отколкото раждането на което и да е човешко дете. Ангели от небето съобщиха на овчарите за идващия Исус и светлина и слава от Бога придружи тяхното свидетелство. Небесните множества свиреха с арфите си и славеха Бога. Те възвестяваха с ликуване идването на Божия Син в един паднал свят, за да извърши изкуплението и чрез смъртта Си да дари на човека мир, щастие и вечен живот. Бог почете идването на Своя Син. Ангели Му се поклониха. XOBT 67.1

Ангели Божии се носеха над сцената на кръщението Му. Светият Дух слезе във вид на гълъб и Го освети. Когато народът стоеше там крайно почуден и вгледан в Него, от небето се чу гласът на Отца, който каза: “Ти си моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.” XOBT 67.2

Йоан не бе сигурен, че дошлият да бъде кръстен от него в Йордан е Спасителят. Но Бог бе обещал да му даде знак, по който да познае Божия Агнец. Този знак бе даден, когато Небесният гълъб кацна на Исус и Божията слава го огря. Йоан протегна ръка, посочи Исус и извика със силен глас: “Ето Божия Агнец, Който носи греха на света!” XOBT 67.3

Йоан съобщи на учениците си, че Исус е обещаният Месия, Спасителят на света. Когато неговото дело приключваше, той ги поучаваше да подражават на Исус и да Го следват като Велик Учител. Животът на Йоан бе живот на скръб и себеотрицание. Той извести първото Христово идване, но не му бе позволено да бъде свидетел на Неговите чудеса и да се радва на силата, която се откриваше чрез Него. Йоан знаеше, че щом Исус се яви като учител, той трябваше да умре. Неговият глас рядко се чуваше освен в пустинята. Живееше в усамотение. Не беше свързан със семейството на баща си, за да се радва на неговата близост, но го напусна, за да изпълни своята мисия. Тълпи изоставяха градовете и селата, в които кипеше делови живот и се стичаха в пустинята, за да слушат думите на чудния пророк. Йоан положи брадвата до корена на дървото. Той осъждаше греха без страх от последствията и подготвяше пътя пред Божия Агнец. XOBT 67.4

Ирод бе дълбоко развълнуван, когато чу мощното, точно свидетелство на Йоан и запита с дълбок интерес какво трябваше да направи, за да стане негов ученик. Йоан знаеше, че Ирод желаеше да се ожени за жената на брат си, докато той, като неин мъж, бе още жив, и добросъвестно му каза, че това е незаконно. Но Ирод не бе готов да направи каквато и да била жертва. Ожени се за братовата си жена и повлиян от нея, затвори Йоан в тъмница с намерението обаче да го освободи. Докато беше в затвора Йоан чу от учениците си за мощните Исусови дела. Нямаше възможност да чуе благодатните Му слова, но учениците му ги предаваха и той се утешаваше с тях. Скоро Йоан бе обезглавен според желанието на Иродовата жена. Видях, че най-скромният ученик, който следваше Исус, бе свидетел на Неговите чудеса и слушаше успокоителните слова, излизащи от устата Му, бе по-голям от Йоан Кръстител, т.е. стоеше по-високо, бе по-зачитан и имаше повече радост в живота. XOBT 67.5

Йоан дойде в духа и силата на Илия, за да възвести първото Христово идване. Посочени ми бяха последните дни и аз видях, че Йоан представляваше ония, които ще излязат в духа и силата на Илия да възвестяват деня на гнева и второто пришествие на Исус. XOBT 67.6

След като бе кръстен в Йордан Исус бе заведен от Духа в пустинята, за да бъде прелъстяван от дявола. Светият Дух го бе подготвил за това специално време на страшни изкушения, продължило четиридесет дни, когато Той не яде нищо. Всичко около Него бе неприятно, ужасяващо човешката природа. Бе с дивите животни и с дявола в пусто, самотно място. Божият Син бе блед и отслабнал от постене и страдания. Но Неговият път беше предначертан и Той трябваше да изпълни делото, за което беше дошъл. XOBT 67.7

Сатана се възползва от страданията на Божия Син и се приготви да Го нападне с различни измами, надявайки се да Го победи, тъй като се беше унижил като човек. Той се приближи към Исус с думите: “Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.” Искаше Исус да се съгласи да му докаже, че е Месия, като прояви Своята Божествена мощ. Исус отговори спокойно: “Писано е: Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово.” XOBT 68.1

Сатана се опитваше да спори с Исус, дали Той е Божи Син. Позоваваше се на слабостта, мъките Му и твърдеше самохвално, че е по-силен от Него. Но изговореното от небето слово: “Ти си моят възлюбен Син, в Когото благоволих”, бе достатъчно да подкрепя Исус във всичките Му изпитания. Видях, че Исус нямаше нужда да убеждава Сатана в Своята мощ или в това, че е Спасител на света. Доказателствата за възвишеното положение и авторитета на Божия Син бяха достатъчни за Сатана. Неговото нежелание да признае Христовия авторитет бе станало причина за изключването му от небето. XOBT 68.2

За да покаже своята мощ, Сатана отведе Исус в Ерусалим, постави Го върху едно от крилата на храма и Го подмами да докаже, че е Божи Син, като се хвърли от шеметната висота. Сатана използва думите от боговдъхновеното Писание: “Ще заповяда на ангелите си за Тебе да те пазят и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си.” Исус му отговори: “Пак е писано: Да не изпитваш Господа, твоя Бог.” Сатана искаше да накара Исус да се остави на милостта на Отца Си и да рискува живота Си, преди да бъде изпълнена мисията Му. Надяваше се, спасителният план да пропадне. Но планът бе положен твърде дълбоко, за да бъде унищожен или развален от Сатана. XOBT 68.3

Христос е пример за всички християни. Когато са изкушавани или правата им биват оспорвани, те трябва да понасят това търпеливо. Не бива да мислят, че имат право да призовават Господа да проявява силата Си, за да победят своите неприятели, освен ако Бог би могъл да бъде почетен и прославен. Ако Исус се бе хвърлил от крилото на храма, Той не би прославил своя Отец, защото свидетели щяха да бъдат само Сатана и Божиите ангели. И би било изкушаване на Господа да разкрива силата Си пред най-свирепия Си враг. Това би било унижение пред оня, когото Исус бе дошъл да победи. XOBT 68.4

“Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му: Всичко това ще ти дам, ако паднеш и ми се поклониш. Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: “На Господа твоя Бог да се покланяш и само Нему да служиш.” XOBT 68.5

Сатана представи пред Исус царствата на света в най-привлекателна светлина. Ако Исус му се поклонеше, значи му отстъпваше правата си над притежанието на земята. Сатана знаеше, че ако Спасителният план се проведе и Исус умре за изкуплението на човека, неговата власт щеше да бъде ограничена, накрая съвсем отнета и той — унищожен. Затова неговият добре обмислен план бе да предотврати, ако е възможно, извършването на великото дело, което Божият Син бе започнал. Ако планът за изкуплението на човека пропаднеше, Сатана щеше да си задържи царството, за което сега претендира. Той се ласкаеше, че ако успее, ще управлява против волята на небесния Бог. XOBT 68.6

Сатана ликуваше, когато Исус остави своята мощ и слава и напусна небето. Мислеше, че тогава Божият Син ще падне във властта му. Тъй лесно му се бе отдало да съблазни святата двойка в рая, че се надяваше чрез сатанинската си мощ и хитрост да надвие дори самия Син Божи и по такъв начин да спаси живота и царството си. Ако можеше да изкуши Исус да се отклони от волята на Своя Отец, би постигнал целта. Но Исус посрещна изкусителя с укора: “Махни се от Мене, Сатано!” Той трябваше да се покланя само на Своя Отец. Сатана претендираше, че царствата на земята са негова собственост и подметна на Исус, че би могъл да се освободи от всичките Си страдания; че не бе нужно да умира, за да спечели световните царства; че ако му се поклонеше, би могъл да има всички земни притежания и славата да царува над тях. Но Исус остана твърд. Той знаеше, че щеше да дойде време, когато чрез собствения си живот ще да изкупи царството на Сатана и след определено време всичко в небето и на земята да му бъде подчинено. Той избра живот на страдания и ужасна смърт като предначертан от Отца Му път, за да стане законен наследник на земните царства и да ги притежава вечно. Сатана също щеше да бъде предаден за унищожение, за да не безпокои никога вече Исус или светиите в славата им. XOBT 68.7