Християнската Опитност И Виденията - Духовни Дарби Том I

СПАСИТЕЛНИЯТ ПЛАН

Тъга изпълни небето, когато се разбра, че човекът бе погубен, че сътвореният от Бога свят щеше да се изпълни със смъртни същества, осъдени на нещастие, болест и смърт и че за престъпника нямаше никакъв път за спасение. Цялото семейство на Адам трябваше да умре. Тогава на лицето на Исус забелязах състрадание и мъка. Той се приближи до блестящата светлина, обкръжаваща Отец. Придружаващият ме ангел каза: “Той има таен разговор със своя Отец.” Докато Исус говореше, загрижеността на ангелите изглеждаше извънредно голяма. Три пъти Той бе обгърнат от славната светлина около Отца и когато на третия път се отдели от Него, можеше да се види лицето Му — спокойно, без следа от някакво смущение и съмнение и светещо от неописуема хубост и благоволение. Тогава Исус съобщи на ангелските множества, че е намерен път за спасение на изгубения човек. Каза им, че е пледирал за него пред Отца и е предложил собствения Си живот като откуп; че сам ще поеме смъртната присъда, за да може чрез Него човекът да бъде опростен; че чрез заслугите на Своята кръв и послушание към Божия закон човекът отново да спечели Божието благоволение и входът към славната градина, както и да яде от плода на Дървото на живота. XOBT 65.1

Отначало ангелите не се зарадваха! Защото Повелителят им не скри нищо от тях, но им изложи целия спасителен план. Каза им, че иска да застане между гнева на Отца Си и виновния човек, че щеше да понесе позор и хули и само малцина щяха да Го приемат като Син на Бога. Почти всички щяха да го мразят и отхвърлят. Той искаше да напусне цялата Своя слава в небето, да се яви като човек на земята, да се смири до положението на човек, да се запознае от опит с различните изкушения, на които е изложен той, за да знае как да помага на изкушаваните. И накрая, след като завършеше мисията Му на учител, щеше да бъде предаден в ръцете на хората и да претърпи почти всички хули и мъки, на каквито Сатана и неговите ангели биха могли да подстрекават безбожниците. След това трябваше да умре от най-жестока смърт, повесен между небето и земята като виновен грешник; щеше да преживее ужасни часове на агония, които ангелите не биха могли дори да гледат и щяха да закриват лицата си. Но Той трябваше да претърпи не само телесна, но и душевна агония, несравнима с физическото страдание. Товарът на греховете на целия свят щеше да тегне върху Него. Той им каза, че щеше да умре и на третия ден отново да възкръсне и да се възнесе при Отца Си, за да се застъпва за отклонилия се виновен човек. XOBT 65.2

Ангелите се хвърляха пред Него. Предлагаха живота си. Исус им каза, че чрез смъртта Си щеше да спаси мнозината, че животът на един ангел не би могъл да плати дълга. Единствено Неговият живот би могъл да бъде приет от Отца като откуп за човека. Исус им каза още, че и те щяха да участват в Неговото дело, да Го придружават и подкрепят в различно време; че приемайки естеството на падналия човек, Неговата сила нямаше да бъде дори равна на тяхната; че те трябваше да бъдат свидетели на смирението и на големите Му страдания; че когато видеха тези страдания и хорската омраза към техния Повелител, щяха да бъдат дълбоко покъртени и поради любовта си към Него щяха да пожелаят да Го освободят от убийците и да попречат да се случи всичко това; че Спасителният план бе обмислен и Отец Го бе приел. XOBT 65.3

Със свята тъга Исус утешаваше и окуражаваше ангелите и им съобщаваше, че по-късно всички изкупени щяха да живеят вечно при Него, че чрез смъртта Си Той щеше да изкупи мнозина и да унищожи господаря на смъртта. И Отец Му щеше да Му даде царството и всяка власт и величие на царствата под цялото небе. И Той щеше да притежава това царство навеки и навеки. Сатана и грешниците щяха да бъдат унищожени, за да не нарушат никога вече мира на небето или на пречистената нова земя. Исус подкани небесното множество да се примири с възприетия от Отец план и да се наслаждава на небето. XOBT 65.4

Тогава радост, неизразима радост изпълни вселената и небесните множества изпяха песен на хвала и поклонение. Докоснаха арфите си и запяха с по-висока нотка за великата милост и снизхождение на Бога, Който отдаде скъпия Си Възлюбен да умре за един род от бунтовници. Бяха изпети песни на хваление и поклонение за себеотрицанието и жертвата на Исус, Който бе готов да напусне лоното на Отца, да избере живот на страдания, болка и позорна смърт, за да даде живот на други. XOBT 66.1

Ангелът каза: “Мислиш ли, че Отец отдаде Своя възлюбен Син без борба? Не, не! И за самия Бог в небето представляваше борба да остави ли да загине виновният човек, или заради него да отдаде на смърт възлюбения Си Син.” Ангелите бяха тъй заинтересувани от спасението на човека, че между тях щяха да се намерят готови да отдадат славата и живота си заради загиващия човек. “Но, каза придружаващият ме ангел, това не би било достатъчно! Престъплението е тъй голямо, че животът на един ангел не може да плати дълга. Само смъртта и застъпничеството на Божия Син биха могли да заплатят дълга и да изкупят изгубения човек от безнадеждна скръб и окаяност.” XOBT 66.2

Делото възложено на ангелите, бе да възлизат и слизат от славата с подкрепителен балсам, за да утешават и да подкрепят Божия Син в страданията Му. Тяхната задача бе също да предпазват намиращите се под благодат от злите ангели и от тъмнината, която Сатана постоянно разпръсваше около тях. Видях, че за Бога беше невъзможно да измени закона Си, за да спаси изгубения, загиващ човек. Затова понесе Неговият възлюбен Син да умре заради престъпленията на човека. XOBT 66.3

Тогава Сатана и ангелите му се зарадваха, че с падението на човека свалиха Божия Син от Неговото възвишено положение. Дяволът каза на ангелите си, че когато Исус приеме падналата човешка природа, ще може да го надвие и да попречи на провеждането на спасителния план. XOBT 66.4

Беше ми показан Сатана, какъвто е бил някога — щастлив, величествен ангел. После ми бе показан, какъвто е сега. Той все още има царствена фигура. Чертите му са все още изтънчени, защото е ангел, макар и паднал. Но лицето му изразява безпокойство, грижа, мъка, злоба, омраза, нещастие, измама и всякакво зло. Разгледах внимателно това някога благородно лице. Челото му над очите бе наклонено назад. Видях, че разположението му към злото е продължило толкова дълго, докато всяко добро качество в него е било покварено и се е развило в зло. Очите му бяха лукави и много проницателни. По телосложение бе едър, но плътта му по ръцете и лицето бе отпусната. Когато го видях, бе подпрял брадата си с лявата ръка. Изглеждаше потънал в мисли. На лицето му имаше усмивка, която ме накара да потръпна; тя бе пълна със зло и сатанинска измама. Тази усмивка се появява когато се увери, че жертвата му е сигурна; а когато хване жертвата в примката си, усмивката му става ужасна. XOBT 66.5