Българска Библия 1940

Лука

Лука 1

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,

2 както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на <евангелското> слово,

3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред <за това>, почтени Теофиле,

4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.

6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

7 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

8 И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,

9 по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.

10 И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.

11 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.

12 И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.

13 Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.

14 <Той> ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.

15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.

16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.

17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.

18 А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.

19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

20 И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.

21 И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.

22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.

23 И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.

24 А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:

25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците <причината да> ме корят.

26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,

27 при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].

29 А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.

30 И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.

31 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.

32 Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.

33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

34 А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?

35 И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди <от тебе>, ще се нарече Божий Син.

36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.

37 Защото за Бога няма невъзможно нещо.

38 И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.

39 През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,

40 и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.

41 И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

42 и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

43 И от какво ми е тая <чест>, да дойде при мене майката на моя Господ?

44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.

45 И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

46 И Мария каза: — Величае душата ми Господа,

47 И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.

48 Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

49 Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

50 И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят.

51 Извърши силни <дела> със Своята мишца; Разпръсна <ония, които> са горделиви в мислите на сърцето си.

52 Свали владетели от престолите <им>. И въздигна смирени.

53 Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

54 Помогна на слугата Си Израиля. За да помни <да покаже> Милост.

55 (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.

56 А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.

57 А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.

58 И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.

59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.

60 Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.

61 И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

62 И <запитаха> баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.

63 А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.

64 И на часа му се отвориха устата, и езикът му се< развърза>, и той проговори и благославяше Бога.

65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.

66 И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.

67 Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки:

68 Благословен Господ, Израилевият Бог, Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях.

69 И въздигна рог на спасение за нас В дома на слугата Си Давида,

70 (Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци).

71 Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички които ни мразят,

72 За да покаже милост към бащите ни, И да спомни светия Свой завет,

73 Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.

74 Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да Му служим без страх,

75 В светост и правда пред Него, през всичките си дни.

76 Да! и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; Защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.

77 За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение Чрез прощаване греховете им,

78 Поради милосърдието на нашия Бог, С което ще ни посети зора отгоре,

79 За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.

80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.