Българска Библия 1940

1 Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

2 Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, <като> казват:

3 Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

4 Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

5 Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, <казвайки:>

6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

8 Поискай от Мене и Аз ще <ти> дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

10 Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии.

11 Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

12 Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.