Българска Библия 1940

1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.

2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

3 Дай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,

4 Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

5 Който заради плячка предава приятели — Очите на чадата му ще изтекат.

6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.

8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

12 Нощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, — Към червеите: Майка и сестра ми сте,

15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.