Българска Библия 1940

441/1189

Йов 5

1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите <духове> ще се обърнеш?

2 Наистина гневът убива безумния, И негодуването умъртвява глупавия.

3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;

4 <Защото> чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;

5 Гладният изяжда жетвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.

6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;

7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,

8 Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,

9 Който върши велики и неизследими дела И безбройни чудеса;

10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;

11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,

12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;

13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.

14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.

15 Но <Бог> избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;

16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.

17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова, не презирай наказанието от Всемогъщия;

18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.

19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.

20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.

21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.

22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;

23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.

24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти както земната трева.

26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.

27 Ето, това издирихме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.