Поглед Нагоре

Истинската Любов Не Може Да Бъде Укрита, 22-ри април

Мат. 7:20 ПН 120.1

Божият закон е отражение на Неговия характер. Онези, които изповядват пазенето на този закон, но не са способни да покажат, че обичат Бога с цялата си сила, ум и сърце, които не се посвещават безрезервно на Неговата служба, не пазят нито първите четири заповеди, изискващи съвършена любов към Бога, нито другите шест, които повеляват безкористна любов към ближния, не могат да бъдат послушни чада. “По плодовете им ще ги познаете.” Истинската любов към Бога винаги ще се прояви. Тя не може да се укрие. Тези, които истински пазят Божиите заповеди, ще разкриват любов, която Христос изпитваше към Своя Отец и към ближните Си. Този, в чието сърце обитава Исус ще изяви Христа с характера си и с делата си за всички от дома на вярата, както и за онези, които се нуждаят от довеждане до познанието на истината. Такъв човек винаги показва с добри дела плодовете на своята вяра и разкрива Спасителя чрез думи на любов и деяния на милост. ПН 120.2

Изпълнението на Божия закон е плодът на Неговата благодат в сърцето. Като се покоряваме на този закон ние ежедневно си спомняме, че Бог е дарителят на всичко, което имаме под наше настойничество. Нашите сили да работим идват от Неговата милост и любов. Той ни е дал всичко, което имаме. Господ отваря пътищата, от които можем да се сдобием със земните богатства, но не за да се превъзнасяме, нито да трупаме такова съкровище, а за да бъде прославяно Божието име, да се помогне на нуждаещите, да се напълни Божията съкровищница с дарове и приноси, така щото работата за издигане знамето на истината в далечни и по-далечни места да не запада, а да се придвижва напред и нагоре. ПН 120.3

На всички, посветили се на Бога като Негови съработници лежи отговорността да пазят интересите на Неговото дело и работа. Те трябва да живеят истината, която претендират, че изповядват. Тези хора винаги трябва да имат пред себе си Христа за образец и чрез добрите си дела да предизвикват хваления и благодарност в сърцата на гладуващите и жадуващите за хляба на живота. Те не само, трябва да служат на духовните нужди на душите, които се стремят да спечелят за Христа, но и да посрещат ежедневните им потребности! Християните трябва да бъдат верни настойници не само на евангелската истини, но и на всички благословения, които Господ им е дал. Думите на съчувствие не са достатъчни; съчувствие от любов се проявява чрез дела. ПН 120.4

(Неозаглавен ръкопис No 20 от 22.04.1894 г.) ПН 120.5