Поглед Нагоре

Имаме Съвършен Образец, 13-ти април

Иcaя 35:3,4 ПН 111.1

Кои днес ще облекат бялата одежда на Христовата правда, която е без петно и гънка, така че сатана да не може подигравателно да сочи с пръст омърсените им дрехи? Пазете душата чиста и непорочна. Нямате време за търсене на грешките на другите. Погрижете се за своите и накарайте грешащите и заблуждаващите се да се засрамват от вашия изпълнен с внимание и съчувствие интерес към тях. Християнинът е особено чувствителен за нуждите на другите, и той винаги търси възможности да им помогне. ПН 111.2

Завист, зломислие, клеветене, критикуване нямат място сред Христовите ученици. Тези неща са причината за настоящата слабост на църквата. Ние имаме съвършен образец и това е животът на Христа. Трябва с най-голямо нетърпение да вършим онова, което Той правеше, да живеем като Него, така че когато гледат добрите ни дела, другите да прославят Бога. Божиите благословения ще почиват над нас, когато се стремим да бъдем благословение за ближните си, като вършим работата, за която Христос дойде на този свят да ни научи как да вършим. ПН 111.3

Бог даде Единородния си Син да умре за една раса от бунтовници, така щото всеки, който повярва в Него да не погине, но да има вечен живот. Тогава защо да не вървим и работим в пътя, който Бог е начертал? Защо трябва да носим задоволство на врага, като съсипваме работата на друг и си служим със силата, която Бог ни е дал, за убиването на надеждата и обезсърчаването на души? Във всяка църква има млади мъже и жени, които имат нужда от силна, състрадателна десница, от любящо Христово отношение към тях, което няма да им позволи да паднат. Нека престанем да се препираме за дреболии! Нека грубото, обидно говорене бъде омразно на всички. Престанете да говорите думи, от които няма никаква полза, а напротив нараняват тези, които са сбъркали. Приемете тези души и ги приближете до Христа. Кажете на сатана, че той не може да претендира за тях, защото те са собственост на Христа. “Не дойдох да съдя, но да спася” - каза Христос. Ангелите биват изпращани от небето, не за да унищожават, но да бдят и пазят застрашените души, да спасяват изгубените и да завръщат в стадото заблудените. Нима във вас няма да се намерят думи, извиращи от едно жалещо, състрадателно сърце - думи, които да кажете на изгубените и заблудените. Ще ги оставите ли да погинат или ще им протегнете ръка за помощ? Непосредствено край вас има души, застрашени от погибел. Нима няма да работите за тях и да се молите заедно с тях? Ще откажете ли да ги привлечете към Спасителя с връзките на любовта? Престанете с вашите укори и говорете думи, които ще им вдъхнат вяра и кураж. ПН 111.4

(Ръкопис No 36 от 13.04.1904 г. - “Нов живот в Христа”.) ПН 111.5