Поглед Нагоре

Влиянието На Ум Върху Ум, 11-ми април

Mam 13:24,25 ПН 109.1

Колко суетна е помощта от човека, когато силата на сатана действа върху дадено човешко същество, което се самовеличае без да знае че участва в опитите на Божия противник. В своята самоувереност такава душа пада направо в капана на врага и се улавя в примката, защото не е обръщала внимание на предупрежденията, давани от Бога. Ако този човек е ходил смирено по Бога, тогава той би стигнал до мястото на срещата, която Бог е предвидил да има с него. Така по време на опасност той ще бъде в безопасност, защото Бог ще издигне заради него знаме срещу врага... ПН 109.2

Опасността, скрита в отлагането да дойдем при Христа не се вижда от онези, които са подвластни на сатана. Но когато дойде чувството за осъзната вина, поразе-ната от греха душа иска да се скрие от Бога. Нека виновните грешници се приб-лижат до Онзи, Който е тяхна изкупителна жертва. Нека се уловят за Него, като за единствен изход от гибелта. Няма човешка наука, която да може да изцели душата, вършила неща противни на Христовия Дух. Такова изцеление е възможно единствено чрез Спасителя... ПН 109.3

Нашата епоха е време на скептицизъм и неверие, на омраза и укор. Но нека хо-рата да внимават, поради изпитваните от тях чувства, внушени им от сатанинските сили. Нека помнят, че присмехът над Господните предупреждения може да означава техния окончателен избор на погибелта. Единствената надежда, която имат, е да се обърнат с цялото си сърце към Бога. Бог е готов да прости на престъпника, ако той смирено се покае... ПН 109.4

Хората са се отвърнали от дадени предупреждения и се мамят чрез взаимното влияние на ум от ум. Резултатите от това са плачевни. Един грешник, на-миращ се под влиянието на сатанинските измами може да причини неимоверна вреда. О, колко много души са намерили гибелта на вярата си и са покварили своето доверие поради тържествените изявления за вяра в Свидетелствата, изречени от хора, които години наред са изразявали твърдото неверие в тях. Почувствах облекчение, когато някой от тези тържествени заявители решиха, че е дошло времето да се противопоставят открито на Божиите свидетелства. Да, облекчена бях, защото сега умовете няма да бъдат залъгвани от уверенията на външно изразената вяра в свидетелствата. Да можеха подлъганите от тези фалшиви вярващи да разберат как гледа Господ на тяхното сляпо доверие в онзи, който, докато спяха човеците, зася плевели между житото. ПН 109.5

(Из писмо No 126 от 11.04.1906г. до Дж. Бътлър - председател на Конференция на южната уния.) ПН 109.6