Поглед Нагоре

Жътвата На Кръста, 6-ти април

Йоан 12:24 ПН 104.1

В днешно време виждаме каква е необходимостта от привличането на хората към Исус. Това привличане ги събира в едно с онова доверие, любов и единство, за които Христос се помоли заедно с учениците Си в Своята последна молитва. Това единство беше жизнено необходимо за техния духовен растеж. Нашия свят е бойно поле, върху което силите на доброто и злото непрекъснато воюват. ПН 104.2

В момент, когато Христовото дело носеше явните белези на жестоко поражение, когато учениците считаха, че Неговата кауза е безнадеждна, при тях дойдоха някои гърци с молбата “Бихме искали да Го видим” (Йоан 12:21). Този търсещ въпрос показа на Божия син, Който тогава вече стоеше в сянката на кръста, че жертвата, в която принасяше Себе Си, ще доведе всички вярващи от сърце, до пълна хармония с Бога. Христовото царство щеше да се усъвършенства и да се разширява именно чрез тази умилостивяваща жертва за човешките грехове. Исус щеше да бъде Възстановител, а Духът да прониква навсякъде. ПН 104.3

Никой по онова време, дори и учениците, не разбираше естеството на Христовото царство. Сякаш никой не можеше да повярва, че Исус няма да седне на Давидовия престол, че ще откаже скиптъра на земен владетел на Ерусалим, и няма да царува бляскаво както древните Си предшественици. Исус чу нетърпеливия, жаден повик: “Бихме искали да Го видим.” Тези гърци представляваха символически всички народи, племена и езици, които щяха да се събудят от повика на техния живот за една сила по-голяма от простосмъртното човешко естество. За миг Христос погледна към бъдните векове и чу гласове прогласяващи по всички краища на земята: “Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!” (Йоан 1:29). Това очакване, апогеят на Неговите надежди, е изразено в думите Му: “Дойде часът да се прослави Човешкият Син” (Йоан 12:23). Исус никога не си позволи да забрави цената, с която щеше да се осъществи тази прослава. Светът можеше да бъде спасен само чрез Неговата смърт. Също като житното зърно, Човешкият Син трябваше да бъде хвърлен в браздите на земята и да умре, но след това щеше да живее! ПН 104.4

Всяка жътва повтаря този урок на житното зърно. И всеки земеделец гледа примера на Христовите думи. Заровеното в земята семе дава много плод, а от своя страна семената от този плод отново биват засявани. Така жътвата се умножава. Жътвата на Голготския кръст носи плодове на вечен живот и размислите, които тази жътва предизвиква, ще бъде сиянието на всички спасени през вековете на вечността. С този урок Христос свързва самопожертвователността, която всеки от нас трябва да проявява. ПН 104.5

(Ръкопис No33 от 6.04.1897 г. - “Искаме да видим Исус”) ПН 104.6