Поглед Нагоре

Как Бог Поучава И Напътства Чадата Си, 4-ти април

Псалм 32:8 ПН 102.1

Скъпи брат, ще се радвам, ако писмото ми бъде така конкретно както бих искала. Мисля, че предния път ти бях писала точно така. Тогава ти представих положението с цялата откровеност и яснота, на които съм способна и не мисля, че съм в състояние да изкажа нещо по-определено от онова, което вече ти писах. ПН 102.2

Господ не праща светлина, така че да лиши поучаващия от възможност да прояви вярата си: “А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат” (Евр 11:1). Пред никой от нас не е очертана права линия, която да следва. Трябва да се молим, да бдим молитвено, да вярваме и се уповаваме. Братко, ти непременно трябва да потърсиш Бога, за да узнаеш твоя дълг. ПН 102.3

Никога не съм била по-сигурна в нещо и в някое начинание, отколкото в се-гашната ми увереност, че Божията ръка е избрала този участък земя (става дума за колежа Ейвъндейл). Сега трябва да следваме откриващото се пред нас Божие про-видение и да изградим болница ... Трябва да имаме и санаториум край Сидни, но не в самия град. Хоксбъри е мястото, което винаги сме искали да имаме за разполагането на санаториума. Не предлагаме някаква огромна институция, а семпла подходяща сграда, сред природата като тази в Хоксбъри. След това можем да открием филиали в Сидни, Нюкясъл и на други места. Това иска Бог от нас. Неговото желание не е да изградим колония от сгради в един център, както е в Батъл Крийк. Нашето дело трябва да се разпростре върху голяма територия. Трябва да се придвижваме напред бавно, сигурно и солидно. Стремим се да подсигурим всяка наша работа. Длъжни сме да правим икономии, защото това е единственият ни път. Братята от санаториума в Сидни очакват твоя отговор, но поради начина, по който поставяш своето виждане, ние не можем да ти кажем “Ела”, докато сам не почувстваш за твое задължение да дойдеш. Когато усетиш, че твой дълг е да се откъснеш от Африка, ние ще сме подготвени да те приемем. Бог желае да чуе нашите молби и ние ще се оставим Той да действа по Неговата воля. Не искам да кажа, че ще чакаме теб или който и да било, за да действаме, когато Божиите промисли се отворят пред нас за закупуване на парцел за санаториума, въпреки че сега нямаме никакви средства. ПН 102.4

Казваш, че д-р Келог (това е директорът на санаториума в Батъл Крийк) ти пише, че може да събере 5 хиляди долара, ако аз го упълномощя да направи това. Той писа и до мен, че би могъл да събере още 5 хиляди плюс първата сума и пита защо не казвам “НАПРАВИ ГО”? Не ми е позволено да казвам някому какво трябва да направи или да не прави. Аз само излагам нашето положение, както Бог ми е показал да сторя, но нямам правото да отивам по-нататък. ПН 102.5

(Писмо No 63 от 4.04.1899 г. до Джон Уесълс и съпругата му - едни от първите вярващи от Южна Африка.) ПН 102.6