Поглед Нагоре

Търсете Божията, А Не Човешката Мъдрост, 3-ти април

Яков 1:5 ПН 101.1

Колко много са хората, които щом изпаднат в беда забравят за изобилните покани, отправени от Бога към нас и започват да търсят и предвиждат помощ от човека. Те прибягват до човешка помощ, а по такъв начин техният опит в Бога отс-лабва и става объркан. Във всички наши изпитания трябва усърдно да търсим Бога, като не забравяме, че сме Негово притежание и Негови чада по осиновение. Никое човешко същество не може да разбере така добре нашите нужди както Христос. Ако Го помолим с обич, ще получим Неговата помощ. Ние сме Негови по сътворение и по спасение. Чрез връзките на божествената любов всеки от нас е привързан към източника на силата и мощта. Ако само поискаме да направим Бога наше упование, като Го помолим за всичко, така както децата молят своите майки, тогава ще получим един богат християнски живот. Така ще научим, че Бог е източникът на всяка сила. ПН 101.2

Той бива обезславян и непочитан, когато Неговият народ се надява и уповава на човеци. Бог не ни е казал да постъпваме така. Напротив, Неговите обещания са, че ще ни поучава и ръководи. Всеки от нас може да пристъпи към Него и да получи помощта Му ... ПН 101.3

Какво обеща Христос на учениците Си, ако вярват в Него като техен личен Спасител? “И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века. ” (Мат 28:20) и отново казва “Понеже Аз съм отдясно ти, ти няма да се поклатиш.” Замислете се само колко много обещания ни е дал Той, за които можем да се уловим чрез ръката на вярата. Когато пристъпим към Извора на всяка сила, знаем, че ще получим онзи разум и онази мъдрост, които идват от небесната чистота, непримесени с нищо човешко. И когато сме в молитва, за нас е привилегия да знаем, че Бог иска от нас да се молим и да просим Неговата помощ. “Искайте и ще получите” (Йоан 16:24). От нас се иска да вярваме, че ще получим. Той иска от нас да се запознаем с Него, да Му говорим, да споделим нашите трудности и да ПРИДОБИЕМ ОПИТ в просенето от Този, който никога не греши и не пренебрегва. ПН 101.4

Обезславяме Бога, когато се стремим да намерим някой, който би могъл да ни разбере и да ни помогне. Нима Бог не е дал заради нас Своя единороден Син? Христос далеч ли е от нас и няма ли да даде помощта, от която се нуждаем? ... ПН 101.5

Забравяме, че небесните порти са потънали в изобилието на славата, извираща от Божия престол, че светлината може да се излее непосредствено върху търсещите онази помощ, която единствен Христос може да даде. ПН 101.6

(Ръкопис No144 от 3.04.1901 г. - “Утринно молитвено събрание.”) ПН 101.7