Поглед Нагоре

Христовата Любов Събира Сърцата В Едно, 31-ви март

Ефес. 4:12 ПН 97.1

Бог е любов. Любовта, която имат Отца и Сина, е характерно качество на всеки вярващ. Божието Слово е връзката, по която Божествената любов се предава на чо-века. Святият Дух се дава на човешките същества, които работят заедно с небесните. Божията истина е средата, в която интелектът израства. Тя преобразява ума и характера, и дава сила на човека да устоява, като вижда Онзи, Който е невидим. На съвършената любов може да се радваме само чрез вяра в истината и приемането на Святия Дух... ПН 97.2

Христос се молеше учениците Му да разберат значението на любовта, която Той изрази като отдаде живота Си за погиналият свят. Той искаше да разберат нещо повече по отношение на Неговата несравнима жертва. Ако бяха разбрали подобре тази себежертвена любов, те никога нямаше да се отдават на отчуждение и вражди. Приканвам всички, които претендират, че изповядват истината, да я живеят и прилагат на практика. Ако правят това, те ще имат по-силно и по-мощно влияние за доброто. Така светът ще види, че любовта, изразена от вярващите, е главният, ръководещ принцип за Христовите последователи. Христовата любов събира сърцата в едно. Истината сближава хората, тя води до единство и единодушие всички, които имат усърдна, жива вяра в Спасителя. Исус иска от вярващите в Него да се развиват и да укрепват, като общуват взаимно. Всички, които безкористно работят в службата на Учителя, носят на света изключителната вест, че Бог е изпратил Своя Син на земята. ПН 97.3

Въпреки че дадена група християни, обединени в тялото на Църквата нямат едни и същи таланти, техен дълг е да работят. Да, талантите са различни, но на всекиго е поверена работа. Всички се уповават на Христа. Той е славното Начало, Главата на всички класи хора, свързващ ги чрез вяра в Словото Божие. Обединени от общата вяра в небесните принципи, те всички се уповават на Него, Който е Начинателят и Усъвършителят на тяхната надежда. Исус е създал принципи, които са дали плод във всеобщото единство и любов. Неговите последователи трябва да размишляват над тази любов. Те не бива да се отказват от постигане на мярката и целта, поставени пред тях. Ако животът бе подчинен на принципите на християнството, тогава те щяха да донесат пълна хармония и мир в света. Когато в сърцето царува Христовият Дух, няма кавги, няма желание за първенство, нито за господство. ПН 97.4

(Ръкопис No.46 от 31.03.1902 г. - “Единството - знак, че сме Негови ученици” .) ПН 97.5