Поглед Нагоре

Молитвата - Тайната На Силата, 7-ти мapm

Лyкa 6:12 ПН 73.1

В Лука 6:12 четем: “В ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога”. Хората от света често пъти прекарват цели нощи в планове за постигане на успех, а Исус прекара много нощи в молитва. Той бе сам със Своя Отец и настойчиво търсеше небесния Господар с молби и сълзи. Исус сякаш бе в агония от отчаяние. Защо всъщност бе така? Божия Син дойде на лозето си, но бе отхвърлен и презрян. Неговите врагове крояха планове как да бъде разпнат. Все повече и по-силно сатанинските сили затягаха обръча около Него. Съпротивлението, което оказваха управници и свещеници, отговаряше по сила на убедителните доказателства на Неговата Божественост. Юдейските първенци ревнуваха и завиждаха, защото Исус притежаваше сила, която привличаше хората около Него. Езикът Му бе като перо на подготвен писар. Той сам представляваше съкровищница от познание, а Неговите притчи и примери изразяваха с простота небесната истина и на най-неуките. Под Неговото ръководство всички, които не можаха да се научат от книгите, имаха възможност да учат от природата. ПН 73.2

Но тези, на които бяха поверени Божиите Свещени Писания, така че да бъдат техни верни тълкуватели, отхвърлиха и опровергаха изпратения от небето Учител. Исус видя, че техният дух и принципи изцяло противоречат на Библията. Той разбра, че те изопачават и оскверняват Божието слово. Нашият Спасител осъзна колко трудно би било да научи хората да четат правилно Свещеното Писание, когато техните учители го четяха в светлината на собствените си изкривени разбирания и преценки. Какво можеше да направи Той за да смекчи сърцата им и да ги покори? Тази тегота на сърцето си Исус изливаше в горещи молитви. ПН 73.3

Юдеите можеха да се покаят, ако поискаха, но те бяха облечени в одеждите на гордостта и собствената си правда. Те претендираха, че са потомци на Авраам и гледаха на всяко обещание, дадено на Израил като на свое собствено. Но истинският Божий Израил са онези, чиито сърца са обърнати, а не кръвните потомци на Авраам. “Тогава какво предимство има юдеинът? Или каква полза има от обрязването? Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се пове-риха Божествените писания” (Рим 3:1,2). “Защото не е юдеин оня, който е вънкашно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно, в плътта; но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога” (Рим 2:28,29). ПН 73.4

(Из ръкопис No.31 “А” от 7.03.1898г.“Собствените Му Го не приеха”.) ПН 73.5