Поглед Нагоре

Цената На Една Душа, 18-ти февруари

2Кор.4:7 ПН 55.1

Ние изповядваме, че сме пазители на Божия закон и като народ претендиращ да има по-голяма светлина за постигане на по-висок стандарт от всеки друг народ на земята, трябва да изявяваме още по-висше съвършенство на характера и по-дълбоко посвещение, като възвисяваме святи и вечни неща. Една вест, съдържаща най-тържествено и сериозно послание е предоставена на всички, които са получили светлината на истината. Нашата светлина трябва да свети с ясни лъчи и да озарява пътеката на онези, които са в мрак, за да прославяме всеки ден Бога в живота си. ПН 55.2

Всеки член на църквата има лична отговорност, като част от видимата църква и като работник в Божието лозе, затова той/тя трябва да направи всичко по силите си, за да запази съгласието, единодушието и любовта в църковните редици... ПН 55.3

Доказателството, че светът не може да устои и противоречи на истината, че Бог изпрати Исуса в света като негов Изкупител, е в единството на църквата. Единението и съгласието на братята във вярата е убедителен аргумент. Затова сатана непрекъснато действа, да попречи на съгласието и единството, за да може ПН 55.4

невярващите като гледат на враждите недоволството и завистта да бъдат отблъснати от християнството и да се привържат към неверие и безбожие. Божието име се осквернява от онези, които изповядват истината, а в същото време са лицеприятни един спрямо друг. ПН 55.5

Но ако изповядваме, че притежаваме по-голяма истина отколкото другите църкви, а това не води до по-дълбоко освещение и по-чист и свят живот, тогава какво предимство е истината за нас? Щеше да е по добре, ако изобщо не бяхме видели светлината на истината, вместо да изповядваме, че сме я приели а в същото време да оставаме неосветени от нея. ПН 55.6

За да определим колко грандиозен е въпросът за обръщането на една душа от греха към истината, трябва да оценим стойността на безсмъртието и да чувстваме болките на втората смърт. Трябва да се опитаме да осъзнаем почестите и славата, които очакват изкупените, и да разберем какво означава да живеем в присъствието на Оня, който умря, за да може да възвиши, облагороди и дари победителя с царска корона. ПН 55.7

Цената на една душа не може да бъде напълно определена. С каква признателност ще си спомнят всички изкупени и прославени, за онези, които са спомогнали за тяхното спасение. Никой не ще забрави своите себеотрицателни усилия, непрестанна работа, търпение, постоянство и искрен копнеж на сърцето за тези души, които можеха да бъдат изгубени за Исуса, ако той бе занемарил своя дълг или се умореше да върши добро. ПН 55.8

/Из ръкопис 1 от февруари 1880 година - “Трудностите на Църквата”/ ПН 55.9