Поглед Нагоре

Преобразени В Сърцето, 14-иш февруари

Гал. 6:1 ПН 51.1

Ние представляваме отделни нишки в тъканта на човечеството и като такива сме обвързани един с друг в съзнанието на другите. Нашият живот оставя отпечатък, който трае до вечността. Ангели отбелязват нашите дела, нашите думи и духът, който ни движи. Всички, които искат да преобразят (реформират) другите трябва да започнат първо със себе си. Това преобразование трябва да стане в умовете и сърцата и да показва, че там вече цари нежност и смирение, научени от Христовото училище. Онези, които имат отговорност спрямо другите трябва първо да се научат да владеят себе си, да се въздържат от резки изрази и прекалена критичност. Има остри думи от които не се отказваме, а те могат да обидят и наранят душата, като оставят върху нея неизличими белези. Хапливите думи падат като искри върху избухливия темперамент, а злият език хапе като отровна змия. ПН 51.2

Близките връзки между несъвършените, пълни с недостатъци характери, често пъти може да станат причина за голяма вреда и на двете страни, защото сатана упражнява по-голямо влияние върху техните умове отколкото Исус. Такива души не разглеждат себе си в една истинска безпристрастна светлина, а в измамното осветление на възможно най-неблагоприятното виждане. Чрез опита да се поправи злото с импулсивен сърдит дух, се дава възможност за създаването на две злини вместо коригирането на една. Тук взаимната помощ е от основно значение. Тя е плодът на християнския дух, който се ражда на дървото на християнския живот. ПН 51.3

Необходима е радикална промяна по отношение на начина, чрез който се отнасяме към различните души. Ако всяка очевидна несправедливост се счита за оскърбление, ако се налага поправление за всяка малка обида и всичко това се приема с дух, който е различен от Христовия, ако си служим с остър език, ако за малки и големи трудности се проявява дух на нетърпение, който подбужда и дразни, тогава ще настъпи такова състояние на нещата, което ще е по-лошо сравнено с това, ако нищо не е било правено за неговото коригиране. Ако вярващите таят в себе си такова отношение, ако всеки се чувства свободен да изрича прибързани думи, тогава ще имаме нещастни сърца, нещастни семейства, а в църквата раздор и недоволство. ПН 51.4

За радост има един Христов метод за разрешаване на тези неща. Присъствието на Христовата любов в сърцето ще ни накара да обичаме точно онези които са се отклонили и се намират в заблуда... /Виж Яков 3:13/. ПН 51.5

/Ръкопис 24 от 1887 г. - “Свидетелство за работниците в издателството в Базел, Швейцария”/ ПН 51.6