Поглед Нагоре

Ето, Сега Е Спасителен Ден, 4-nш февруари

2Kop. 6:22 ПН 41.1

Колко благодарни трябва да бъдем, че все още не е късно да поправим грешките си! Наш върховен дълг е да изразим любовта си към Бога не само с думи, но с дела и истина. Бог през цялото време призовава способни работници, които винаги са готови да се наредят до своя главен Работодател. Трябва да носим истината в сърцата си и да обичаме Христа “Ако поиска някой да дойде след Мене - казва Исус - нека се отрече от себе си и така нека ма последва” /Марко 8:34/. Всеки от нас има своя индивидуална работа в отричането на себе си и в изработването на личното си спасение със страх и трепет... ПН 41.2

Всяка душа, която поставя себе си редом до Христа ще бъде изкушавана с цялата сила на сатанинското прелъстително влияние. Божията благодат може да обнови сърцето и да ни укрепи срещу изкушенията, като породи в нас сърдечен копнеж по Святия Дух. ПН 41.3

Много скоро Бог ще изложи Своята правда пред цялата вселена. Неговата правда изисква грехът да бъде наказан, а Неговата милост дава възможност грехът да бъде опростен чрез покаяние и изповед. Изкуплението може да се получи единствено чрез Неговия Единороден Син - само Христос е способен да изкупи греха, но единствено тогава, когато има покаяние от греха и отхвърляне на греха. Човекът е прекъснал връзките си с Бога, затова душата му е станала парализирана и безсилна поради смъртоносната отрова на греха. В един момент от времето сред небесните дворове бе прогласено : Аз намерих изкупление! Като откуп за човешкия живот се даваше животът на божеството. Онзи, Който е равен на Отца прие да заеме мястото на осъдения човек. ПН 41.4

Толкова коварни са плановете на сатана за измамване и покваряване на ду-шите, че дори самите благословения които идват до нас в божествения живот, могат да се превърнат в примки. Чрез същите прикрити лъжи, с които измами Адам и Ева днес той търси начин да представи благословенията, изпратени нам от Бога, като примки и проклятия. Неговата цел е да накара човеците да използват Божиите дарби като оръжия срещу небесния Дарител. ПН 41.5

Бог даде Своя Единороден Син за човечеството, за да може човекът да стане съучастник на божествената природа, като приеме лечебното средство против греха и позволи на Божията благодат да действа в неговия личен живот. Така падналият човек може отново да се съедини с Бога като приеме дадената от небето сила. Вечният живот е благословението, което Христос дойде да даде на света. ПН 41.6

/Из писмо 38 от 4.02.1907 г. до бивш църковен работник изпаднал в лутане след голямото смущение и криза, настъпили в Батъл Крийк по повод пантеизма/. ПН 41.7