Поглед Нагоре

Градовете Върху Здравата Канара, 22-ри декември

Ефес. 2:20 ПН 373.1

Нека никой не се чувства унижен да представя себе си като просещ духовни блага пред престола на благодатта. Портите на храма трябва да се отворят. Храмът на душата да бъде очистен от всяка нравствена нечистота, да се поправят жертвените олтари, себелюбието да бъде премахнато от душата, а идолите да бъдат пожертвани... ПН 373.2

Често пъти ни се обръща внимание за случаи с младежи, които са объркани и смутени от учители и служители на словото в днешните църкви, защото тези учители и служители постъпват също както някогашните юдеи и “поучават заповеди на човеци”. Като цяло те приемат библията за Божие слово, но не и за цялото Боговдъхновено слово. Какво се получава: един мъдър мъж поставя под въпрос някои части от библията, а друг, за който се предполага, че е добър човек, поставя под съмнение друга книга от писанието. Така неверието незабелязано се прокрадва в умовете на младите и остава трайно в тях. Много скоро познанието за истината отслабва и вярата им се обърква. Тогава те просто не знаят в какво да вярват... ПН 373.3

Когато човек стъпи върху здравата канара Исус Христос, той приема дар от сила, идваща от Източника на всяко познание, мъдрост и духовна плодотворност, така че всички да научат към кой народ принадлежи този човек; дали към пазителите на заповедите или към тези, които ги нарушават. Знамето на княз Емануил, което се развява над него, ще разсее пред погледа му неувереността и ще покаже на всички, че ние пазим Божиите заповеди и имаме свидетелството на Исуса Христа. Любовта Христова притежава една въздържаща сила. ПН 373.4

Живеенето на библейската истина ни дава пряк и силен импулс за разширяване и разтеж. Така всяка добродетел става изобилваща от живот, когато се приложи на дело. Тежък изпит е за всички ни да се откъснем от светските, измамни влияния. На всяка крачка по пътя си срещаме поставени от сатана препятствия, трябва да се борим, да ги преодоляваме, но именно така придобиваме опит, когато воюваме с трудностите, защото тогава пътят се отваря и от небето ни се дават нови и щедри поощрения, а вярата укрепва още повече, когато гледаме на Исуса Христа. ПН 373.5

Онова, с което Христос ни привлича носи пълно удовретворение и чрез Него ние четем своя акт за едно наследство нетленно и непорочно, което не повяхва никога. Христовата благодат е вседостатъчна, Неговата симпатия и любов е умоляваща, ласкава и зовяща да тръгнем след Него, да познаем Господа, докато Той се появи съгурно като зората. ПН 373.6

/Писмо 128 от 22.12.1895 г. до Едсън и Ема Вайт/. ПН 373.7