Поглед Нагоре

Непрестанното Божие Състрадание, 6-ти декември

Плач 3:22,23 ПН 357.1

Изпълват ме мрачни чувства, когато се замисля над състоянието, в което се намира светът. Колко безразличен, изпълнен с престъпления, непокорство и грях е той. Колко жалко и ужасно тъжно е, че светът не позна Божията любов, която ни даде Исуса Христа за наш Изкупител - Исус Христос, равният на Бога. “Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, та всеки който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот” /Йоан 3:16/. Векове наред грехът е смущавал или по-точно е да кажа, възпрепятсвал великото дело на божествената милост посредством човешки представители, които са отказвали да приемат Божия дар и поради това са били неспособни да го предадат на другите. ПН 357.2

Бог търси мъже и жени, които да се посветят на работа с Исус. Въпреки, че грехът от векове се противопоставя на потока на благодатта, той не е успял да го прекъсне. Този поток продължава да се излива към земята и ако хората само пожелаят да сътрудничат на Бога, ако този път на съобщаване с небето остава все така открит и неограничен, тогава небесната светлина ще свети по всички кътчета на земята и ще разпръсва нравствената тъмнина. ПН 357.3

Удовлетворена съм, че трябва да работим сериозно. Проповедниците не са единствените, които трябва да носят светлината; във всички църкви трябва да израстват работници и като хора, които ще поддържат в себе си смирение и съкрушен дух, те ще бъдат точно тези, които Бог ще употреби, за да благослови техните ближни чрез всичко, което ще могат да сторят за тях в своето смирение. ПН 357.4

Не чрез най-учените и най-красноречивите Бог ще разкрие Себе си пред света. “Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава ПН 357.5

вечността, чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се” /Исая 57:15/... Но пак на този ще погледна. На оня, който е сиромах и съкрушен духом и който трепери от словото Ми” /Ис. 66:2/. ПН 357.6

Бог ни призовава да отдадем на Него дарбите, които ни е предоставил, за да можем по този начин да ги употребим с цялата енергия на своя ум, нравствената ни и физическа сила в службата за доброто и благословението на другите. Настъпила е криза в Божието управление на земята, но въпреки че закоравели сърца са отблъсквали потока на божествената благодат, той продължава да тече към хората. ПН 357.7

/Писмо 52 от 6.12.1895 г. до поповедник в Австралия./ ПН 357.8