Поглед Нагоре

Бог не е природата, а неин творец, 29-ти ноември

Откр. 4:11 ПН 349.1

Сърцето е мястото, откъдето истината трябва да започне своето дело. Истината трябва да бъде силата на живота и характера. Ако бъде приета и пазена в сърцето, тя ще действа като квас от животворни принципи, които променят цялото същество. Истината притежава силата да превърне думите на Христа в дух и живот. Ако човек я уважава и цени високо, тя ще му помогне да се откаже от греховните си пътища. Истината и греха (заблудата) не могат да живеят заедно в едно сърце. “Който не е с Мене, той е против Мене - заявява Христос; - и който не събира с Мене разпилява” (Мат. 12:30). ПН 349.2

Мъдростта, интелектът, силата - всички те не са Бог. Но Бог е Творецът на всяка мъдрост, на всяка благодат и сила. Бог даде на Луцифер блестяща мъдрост и огромна сила, но въпреки това блестящата надареност на това същество не представляваше Бога. Ние трябва да познаем Бога така, както е разкрит чрез великолепните Си творения. Кой чрез търсене е намерил Бога? Не това е нашата работа. Божият характер е изразен в десетте заповеди. Да познаем Бога такъв, какъвто е - това е науката за цялата благодат, истина и правда. Ние трябва да се покорим на всяко изявление на Божия характер, според както е разкрит в святия Му закон. ПН 349.3

Бог иска от нас послушание не за да ни покаже своя авторитет, а за да можем ние да станем едно с него по характер. Защото само в Бога можем да намерим онези черти на характера, които ще ни направят подобни на Него. Затова трябва да оформяме характери, които са в пълно единение с Божеството. По такъв начин нашето естество става одухотворено във всяка дадена му способност. ПН 349.4

Човешкият език е неспособен да предаде с думи Божията слава и величие. Те са неизразими. Но всички можем да се наслаждаваме на размисъла за Бога и на усещането на Неговото присъствие. Можем да знаем за Него всичко, което човек е способен да приеме. Можем да разговаряме с Него в молитва. ПН 349.5

Понякога, когато вярата ни се въздигне до НЕговото присъствие, ние разговаряме с Бога, и чрез тази вяра успяваме да гледаме на Невидимия. Вярата ни разкрива Всевишния и ние съзерцаваме онова, което нашето естество ни позволява да приемем. Друг път, когато сме в беди и объркване, ние се предаваме напълно в ръцете Му и тогава чувстваме Неговата ободряваща сила, всепроникващото Му присъствие и власт. Тогава разбираме истински, че Бог е наша крепост и наш дял завинаги. Защото можем да бъдем едно с Христа в Бога. ПН 349.6

Но нека никога не предприемаме да даваме определения за Бога като същност. Никога, при никакви обстоятелства не дръзвайте да пристъпвате дори една крачка по пътя, който ще ви доведе до решението да поставите Бога на мястото на сътворените от Него неща. ПН 349.7

(Ръкопис No 126 от 29.11.1905 г. - “Предупреждение срещу сегашните опасности”.) ПН 349.8