Поглед Нагоре

317/366

Работата на нашия Отец, 12-ти ноември

Мат. 4:24 ПН 332.1

Христовият живот беше една непрестанна саможертва. Неговото дело не бе ограничено по място или по време. То бе обвързано единствено от любовта и състраданието към душите, за които Той скоро щеше да отдаде живота Си. Неговото състрадание беше безгранично. Исус работеше в такъв мащаб, че когато поучаваше или изцеляваше, не можеше да се намери такава голяма сграда в Палестина, която да побере прииждащите отвсякъде множества. Където и да минеше Той - във всяко село или градче, трябваше да се открива болница. По склоновете на галилейските хълмове, по шумните пътища, край морския бряг, в синагогите и на всяко място, където имаше сърца, готови да чуят Неговото благовестие, Исус изцеляваше хората и им посочваше техния небесен Отец. Вечер, когато часовете на труд приключваха, Той разговаряше с онези, които през деня трябваше да работят за мизерната надница, за да осигурят хляба на своите семейства. ПН 332.2

Ако само разбирахме с какво усърдие работеше Исус, за да засее света с евангелското семе, щяхме неуморно да се трудим, за да разнесем хляба на живота на погиващите души... ПН 332.3

Уловете духа на Великият Първоработник. Научете се от Приятеля на грешниците как да служите на болните от греха души. Защо тогава сме толкова студени и безразлични! Защо сърцата ни от нищо не се впечатляват? Христос положи Себе Си върху олтара на служенето като една жива жертва. Защо тогава проявяваме такова нежелание да се предадем на делото, на което Той посвети живота Си? Нещо трябва да се направи, за да се изцели ужасното безразличие, което ни е обхванало! Нека смирено наведем глави, когато видим колко малко сме свършили от онова, което бихме могли да направим, за да засеем семето на истината. ПН 332.4

Когато сърцата ни се обърнат, нашите желания за безметежен и удобен живот ще се променят. Христос постави всички Свои желания в пълно послушание на целта на Неговата мисия - мисията, която носеше знаците на небето. Исус подчини всичко на великото дело, заради което дойде на земята. Когато в детските Му години Неговата майка Го видя в училището на равините и Му каза: “Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща ти и аз наскърбени Те търсехме”. Той отговори: “Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?” (Лука 2:48,49). ПН 332.5

(Ръкопис No 147 от 12.11.1902 г. - “Апел за още по-усърдна работа”.) ПН 332.6