Поглед Нагоре

Небесното Слънце Грее Чрез Христовите Последователи, 4-ти ноември

Мат. 5:14 ПН 324.1

Онзи, който се приближава към Христа, не трябва да се опитва да свети. Когато гледа Спасителя, той улавя божествените лъчи светлина от Слънцето на Правдата и тогава не може да не сияе и свети. Светлината, която е в него, се излъчва в ярки, чисти лъчи, в думи и дела на правда. Христовата благодат изобилва щедро в такава душа и небесната светлина грее чрез нея. Такъв човек почита Христа с пълното си послушание. Той е подбуждан към още по-живи действия в делото на Христа, когато раздава и излъчва онова, което Господ му дава. Такъв ученик е носител на светлина за света, той осветява живота на онези, които са в мрака на заблудата и грешките. Верният на Бога не се отклонява от Христа, но се държи за Него като разговаря с Божия Син и учи божествените принципи от словото Му. Такава душа непрекъснато върши добро: утешава падналите духом, напътства блуждаещите към тесния път на спасението, подслажда горчивата чаша, която мнозина пият като резултат от избора си на действие. Има и такива, които се нуждаят от ръководството на здрава и стабилна ръка, която да ги доведе при нозете на Изкупителя. Онези, които истински успяват в побеждаването, ще помагат и на другите да се борят безстрашно в Господното воюване. ПН 324.2

Човек няма нищо в себе си, с което да се прослави. Кажете го с ясни и силни думи! Всичко, което притежава - таланта си да разсъждава, чувствата, дарбата на словото, духовното проницание и другите дарби идват при него чрез милостта на Сина на Вечния Бог. Всички те трябва отново да се предадат на Бога. Разпването на личното “аз” е много труден процес, защото себелюбието се бори за своя живот и умира след много борба. Но молитвата и вярата поставят и найслабия грешник на добра почва, където чрез ръката на вярата той може да се улови за десницата на Спасителя. В Христа и чрез Него ние можем да бъдем повече от победители. ПН 324.3

Бог ни е дал указанието, че всяко Негово чадо трябва да извърши определената му работа. На всеки са раздадени таланти според индивидуалните му особености. Не е непременно необходимо за човек да бъде проповедник, за да служи на Христа. Има мнозина, които въпреки, че чувстват, че не са определени за особената работа на проповядването, служат от все сърце на Христа. Слънцето на Правдата грее над тях и те разкриват на света, че са едно с Исус. Божието слово е техният Съветник. Като изучават Писанието, те стават способни да разбират онова, което четат. Такива души работят в единство един с друг. Сред тези, които се учат от Бога, не ще има разногласия и различия. Истинските светии са единни в дух и действие. Святият Дух ги свързва в едно, и цялата мощ на сатанинските сили е безпомощна пред крепката здравина на такъв съюз. ПН 324.4

(Ръкопис No 176 от 4.11.1899 г. - “Дневник” - писан в Рокхямптън, Куинсленд, Австралия.) ПН 324.5