Поглед Нагоре

Блажена Увереност, 2-ри ноември

Евр. 13:1 ПН 322.1

На земята трябва да живеем един живот и чрез нашата ежедневна връзка с Бога и заслугите на Господа Исуса Христа да имаме непрестанно подкрепление за вършене на онези неща, които ще Го представят пред света. Може да не притежаваме всички удобства, с които някои изобилно разполагат, нито да имаме всякакви земни блага, но наша е блажената увереност, която Сам Христос даде на Своите вярващи ученици. Ето какво им каза Той: “Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие” (Йоан 14:1-3). ПН 322.2

Благословени думи! Ние можем да Го приемем със сърцата си и тогава Той ще бъде за нас надежда, насърчение, и постоянна благодат. Господ иска от нас да му се доверим напълно и изцяло. Тогава ще е възможно да повярваме с проста вяра, че Христос ще извърши за нас всичко, което ни е обещал. ПН 322.3

Най-много радваме нашия Господ, когато показваме вяра в Неговите обещания. Господните милости идват до нас и нашите молитви отиват при Него. Нищо не може да прекъсне тази връзка на общение. Трябва да се научим да изказваме всичките си безпокойства на Исуса Христа, защото Той с готовност ще ни помогне. Исус ще чуе молбите ни. При Него можем да дойдем с пълна увереност и вяра, без никакво съмнение, защото Той е живият път... ПН 322.4

Колкото по-настойчиви са нашите моления пред Неговия трон, толкова по сигурни ще бъдем, че ще получим великата благодат на нашия Господ Исус Христос. Когато вървиш по пътя, ти не му придаваш сила чрез вярата, с която ходиш. Но ти самата укрепваш в сила и увереност, защото имаш до себе си Водач, Когото можеш с пълна вяра да питаш за Неговото напътствие за вярната посока. ПН 322.5

Затова, уповавай на Господ Исус да те води стъпка след стъпка в правата пътека. С всяка крачка напред ти ще придобиваш увереност и сила, защото ще усещаш, че твоята ръка е в Неговата могъща десница. Тогава ще тичаш и няма да се умориш, ще ходиш и няма да отпаднеш, защото чрез вярата си ще разбираш, че твоята ръка е в ръката на Исус. Никога няма да потънеш в обезсърчение, защото когато следваш да познаеш Господа, като уповаваш в Него, тогава ще имаш уверението, че Онзи, Който никога не изоставя уповаващите на Него, е твой непрестанен Помощник. ПН 322.6

(Писмо No 223 от 2.11.1905 г. до Мейбъл Уайт, нейна внучка, която по онова време е 19-годишна.) ПН 322.7