Поглед Нагоре

Бог Е Непроменим, 31-ви октомври

Бит. 3:15 ПН 319.1

Колко трудно е за човека да ходи смирено с Бога, да вярва на Словото Му и да приеме Неговите планове. Предложенията на сатана изглеждат примамливи и пре-доставят видимо повече възможности, но всички те имат един край - пълното унищожение. Колко пъти в живота си хората чрез горчив опит са установявали ре-зултатите от отказа да вървят в пътеката на послушанието. Нима идещите след тях няма да вземат поуката на техния опит? Нека се замислим над преживяното от нашите първи родители и да се боим от всякакви планове, които не са основани на послушанието спрямо Божията воля. ПН 319.2

Кога най-после хората ще научат, че Бог е Бог, а не човек, и че Той не се променя. Всяко бедствие, всяка смърт е свидетелство за силата на злото и за истината на живия Бог. Божието слово е живот и то ще пребъдва до века. То остава непоклатимо през вечността. Тогава как е възможно човек, който знае какво представлява Бог и какво е свършил с мощната Си десница, да избере сатанинския път вместо Божия? Има само един тесен път към възвърнатия чрез Христа рай - този път е пътят на послушанието. ПН 319.3

Вестта, дадена на човека за прогласяване в тези последни времена не трябва да бъде примесена със светски мнения. В тези опасни времена само послушанието може да предпази човека от отстъпничество. Бог му е дарил голяма светлина и чудни благословения. Ако те обаче не бъдат приети, никой не може да бъде гарантиран срещу отстъпничество и непокорство. Когато натоварените от Бога с постове на голямо доверие се откажат от Него и предпочетат човешката мъдрост, тогава тяхната виделина се превръща в мрак, страшен мрак! Поверените способности стават тяхна примка, а самите им носители стават мерзост за Бога... ПН 319.4

Винаги е имало и ще има, докато трае великата борба, откъсвания от Бога и Неговата помощ. Греховете са тясно свързани един с друг. Един акт на непокорство, оставен непокаян, води до нов. Онзи, който оправдава себе си в греха, бива постепенно примамван в заблудата, докато накрая започне да греши, напълно безчувствен към това свое престъпление. ПН 319.5

Много често изповядващите Христовото име се оказват със закоравели сърца и заслепени очи, защото не се покоряват на истината. Техният ум е обладан от себелюбиви подбуди и цели. В себеупованието си те си мислят, че постъпват според пътя на мъдростта и не си дават труд да следват пътеката, посочена от Бога. Такива заявяват, че случаите зависели от обстоятелствата, и когато сатана ги изкушава да приемат светски принципи, те отстъпват и изкривяват пътищата пред нозете си, като водят след себе си и други в заблуда... Неопитните доверчиво ги следват, като предполагат, че преценката на толкова опитни християни несъмнено е мъдра. ПН 319.6

(Ръкопис No135 от 31.10.1902 г. - “Наставление към църквата”) ПН 319.7