Поглед Нагоре

Приели Ли Сте Поканата?, 17-ти октомври

Mam. 22:2 ПН 305.1

Всички участници в сватбеното угощение доказват чрез приемането на поканата, че за тях Христос е личен Спасител. Те са облечени с Неговата отличителна дреха. Приели са истината - такава, каквато е разкрита в Исус, а това е одеждата на правдата. Почитат Христа само ония, които приемат поканата: “Елате, защото всичко вече е приготвено, елате на сватбената вечеря на Агнето.” Приелите поканата се обличат с бяла дреха - чистия и непорочен характер, и с това показват, че вече не живеят своя стар живот на невежество. Думите, с които говорят, са други. Техните разговори са вече насочени изцяло в друга насока... ПН 305.2

Всички, на които е представена светлината на словото, са получили доказателство за оказаната им висока почит. Това слово е хлябът на живота за онези, които се хранят с него. “В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно” (Лука 10:21). ПН 305.3

Свещениците, книжниците, и първенците бяха толкова затънали в своята самонадеяност, че изобщо не искаха да чуят Христовите думи. Те бяха убедени, разумът им приемаше убедителните доказателства, но въпреки това не приеха Изпратения от Бога. ПН 305.4

Те имаха всяка земна и духовна привилегия, но Христос погледна на тях като на бунтовници, отхвърлящи цялата милост, съчувствие, нежност и любов, които Той бе дошъл да даде на света. Тези израилеви водачи обърнаха гръб на светлината и доказателствата, дадени от Христа, като презряха Неговата милост. Той ги погледна с тъга и рече: “Да, Отче, защото така ти се видя угодно” (стих 21). Христос бе огорчен, защото най-почитаните и облагодетелствани хора на земята се отричаха от Него и отхвърляха предложения им вечен живот. ПН 305.5

От наша страна трябва да има непрекъснато напредване. Откровението на Отца, дадено на хората, ще бъде такова, че човешкият ум да го приеме и разбере. Всички, които непоклатимо следват да познаят истината, така както е разкрита на Исус, ще разберат, че има още много да се учат. Растежът, развитието и плодотворността във вяра и святост ще ни дадат опит в религиозния живот, а това е законът на християнския път. ПН 305.6

(Ръкопис No143 от 17.10.1898 г. - “Притчата за сватбената вечеря”) ПН 305.7