Поглед Нагоре

287/366

Никой Не Отива Сам На Небето, 13-ти октомври

Йoaн 10:16 ПН 301.1

Скъпа сестра Мери, ПН 301.2

Докато пишех онова, което ми бе показано във видение по отношение на всеки отделен случай, дойде ред и за твоя, и сега ще ти опиша как ми бе представен. Показано ми беше, че ти не стоиш в светлината и благоволението на Бога, а си твърде много обвързана със света, че твоята любов към твоите пазещи съботата братя и сестри... постепенно изстива... ПН 301.3

Твоето влияние напоследък не е в единство и съгласие с Божия Дух и Неговото дело. Ти не напредваш, сестро, а се връщаш назад. Мнението на невярващите за тебе има твърде голямо значение и то влияе прекалено много на съзнанието ти... Предстои ти да извършиш определена работа. Нуждаеш се от дълбоко смирение на душата, от воюване срещу себелюбието и упоритата ти воля, защото в противен случай неизбежно ще попаднеш в примката на врага. ПН 301.4

Хора, които обичат да говорят и разправят различни неща, са те огорчили и наранили, а ти в себе си си възнегодувала против тези, които не заслужават твоя гняв; подозираш онези, на които с упование можеш да се облегнеш. Когато заемеш мястото, което трябва, тогава сърцето ти ще се съедини със сърцата на твоите братя, но ти продължаваш да се делиш от тях и коренът на злината остава да живее в теб. Ти не искаш да следваш Божието наставление и ръководство. Над тебе се събират мрак и облаци. Сатана те изисква за да може да те пресее като жито. ПН 301.5

Бог призовава Своята църква да се отдели от света чрез начина си на обличане и то в много по-голяма степен, отколкото ти предполагаш. Господ непрекъснато наставлява народа Си да избягва гордостта и показността, себелюбието и тщеславието, но ти, сестро, действаш точно обратно на увещанията на Божия Дух по този въпрос и затова ходиш в мрак, поставяйки себе си на сатанинска почва. ПН 301.6

Видях колко много те обича Бог. Добрият Пастир се грижи с нежност за теб и те опазва сред страданията и злочестините, разяждащи ума ти. Ти, обаче, трябва да преклониш волята и разума си и да проявиш желание да бъдеш поучавана. Никой не може да отиде сам за себе си на небето. Бог има Свой народ, когото води, напътства и наставлява. Неговите чада трябва да са покорни един на друг. Ако някой предприеме самостоятелно да тръгне за небето, ще разбере, че е избрал път, който няма да го отведе до вечния живот. ПН 301.7

Скъпа Мери, аз те обичам. Опитах се да ти пиша за твоя случай така, както ми бе представен. Дано да го осъзнаеш в неговата действителност. Моля се за това и за усилието, което трябва да положиш, за да придобиеш вечността. От твоята сестра, (подпис) Е. Г.Вайт. ПН 301.8

(Писмо No. от 13.10.1861 г. до една млада християнка) ПН 301.9