Поглед Нагоре

Характерът Бива Изпитван, 11-ти октомври

Пс.97:2 ПН 299.1

Бог ще изпита характера във всяко отношение. Той има бащинско сърце и затова търпи и понася заедно с чадата Си. В отношението Си с израилевия народ Той умоляваше със Своята милост и любов. Бог с търпение излагаше греховете им и милостиво чакаше те да видят грешките и неправдите си. Когато се разкайваха и изповядваха греховете си, Той им прощаваше, и въпреки, че престъпленията им често се повтаряха, Бог не изрече нито една оскърбителна и сурова дума. ПН 299.2

Христос ясно заяви, че ако някой сгреши нееднократно, на него трябва да се прости, ако се покае, дори да е съгрешавал до този момент седемдесет пъти по седем... ПН 299.3

Думите представляват един златен талант, даден ни, за да търгуваме с него, а Бог ще преумножи всяко вложение, което е направено в любов и страх от Господа. Той ще въздигне и укрепи точно тези, които се нуждаят от подкрепа... Помнете, че мълчанието е равно на красноречие. Впускането в излишни подробности, както често се случва при някои, само отделя душата от Бога и предизвиква осъждение... ПН 299.4

Затова нека повече да се молим и по-малко да говорим за грешките на другите. Нека личното “аз” бъде посветено с много молитви на Бога. Тогава започнете да работите с всички средства и сили, дадени ви от Бога, за да си помагате един на друг и да постигнете още по-големи висоти. Служете в единогласие със служещите ангели, тогава ще придобиете опит от най-голяма стойност. Преобразяващата Божия сила трябва да се прояви в езика, като въздържа думите, които не бива да се изговарят. Тогава Святият Дух ще се разкрие като обвързваща, а не разделяща сила... ПН 299.5

Всички, които желаят да се намерят сред множеството, стоящо пред Бога без петно и бръчка, трябва без забавяне да започнат практическото осъществяване на победния живот. Господ допуска да ни сполитат изпитни, за да бъдем очистени от световността, от себелюбието, от резкия, нехристоподобен характер. Бог желае да създаде във всяко сърце един дълбок и сърдечен копнеж за очистване от всеки грях и петно, за да излезем още по-чисти, по-святи и по-щастливи от всяко изпитание, което Той допуска. Нашите души помръкват от себелюбието, но ако гледаме единствено на Исус, тогава егоизмът ни ще умре. Ще настане промяна в това, което правим и вършим. Ако сме търпеливи при тежкото изпитание, тогава ще излезем с характер, отразяващ образа на Учителя. “И ще направи да се яви правдата ти като светлината, и съдът ти като пладне” (Пс.37:6). “Правда и съд са основа на престола Му” (Пс. 97:2). ПН 299.6

(Ръкопис No61 от 11.10.1900 г. - Неозаглавен) ПН 299.7