Поглед Нагоре

Не Отдавайте Слава На Себе Си, 9-ми октомври

Ерем.9:23,24 ПН 297.1

В нашата работа за Учителя, личното “аз” трябва да се скрие. Когато езикът на сърцето говори така: “Той лично трябва да расте, а аз да се смалявам”..., себелюбието умира, а любовта на Исус гори върху олтара на душата. Тогава няма да има желание за жалки, недостойни, егоистични или светски амбиции, защото живеем в Неговото присъствие, вършим Неговото дело и сме в общение с Исуса Христа и Неговия живот. Характерът и делото на Исус поглъщат цялото ни естество. Животът неусетно се съединява в едно с Христа, така както Той е едно с Отца. Истината, светлината и животът се вплитат в битието и характера, и тогава въжделенията стават възвишени, непорочни, несебелюбиви - според небесния образец... ПН 297.2

Няма друг народ, който така да се нуждае от духовна проницателност, енергичност, твърда вяра и молитвена сила, както народът, който изповядва, че пази Божиите заповеди и очаква пришествието на Господа Исуса Христа в небесните облаци със сила и голяма слава... ПН 297.3

Любов към Христа ще изпитват онези, които са съработници на Бога. Когато Христовата любов изобилства в сърцето, в него вече не се намира място за земните мисли и желания. Никой, дори най-слабият във вяра, надежда и кураж, не бива да се отчайва, защото Христос ни е предоставил Божествена помощ, и тя се съединява с човешкото усилие. Исус непрекъснато действа, за да привлече душата в чиста и непорочна атмосфера. Той познава нашите немощи, познава и смущението, с което се сблъскваме на всяка страна. За всяка крачка напред Бог ни е осигурил Своята помощ. Когато искрената, бореща се душа е обградена от слабост и врагове, които непрекъснато я обезсърчават, тогава Утешителят се приближава още повече до нея. Святият Дух е помощник в нашата немощ. ПН 297.4

Ако искаме да победим, трябва да използваме средствата, които са непосредствено до нас. Трябва да се облечем с Христа. С вяра да облечем Христовата правда, като в никакъв случай не уповаваме на собствените си достойнства. Мнозина се мъчат да намерят достъп до сватбената вечеря на Агнето, облечени в земните си одежди, захвърлили небесната сватбена дреха, изтъкана за тях срещу неизмерима цена и подарена им от Младоженеца, като на Негови най-скъпи гости, поканени да вечерят заедно с Него. Всички трябва да се облечем с небесната одежда. Да се облечем в Христовата правда и да отидем в пътя на доброто войнстване, под опръсканото с кръв Христово знаме, защото иначе не бихме имали дял в Него. ПН 297.5

(Ръкопис No41 от 9.10.1890 г. - Из дневника на Е. Вайт) ПН 297.6