Поглед Нагоре

Стойте Твърдо В Бога, 22-ри септември

Езек. 3:11 ПН 279.1

Отново и отново ми се напомня, че не бива да се опитвам да оправям объркването и противоречието на вярата, чувствата и неверието, изразявани навсякъде край нас. Не трябва да се отчайвам, а да говоря Господните думи със сила и власт, и да оставя на Него всички последствия. Казано ми е от Великия Лекар да проглася думите, които ми даде Господ, независимо дали те ще бъдат чути или забравени. ПН 279.2

Казано ми бе, че не бива да се интересувам от последствията; че Господ Йехова, небесният Бог, ще ми даде съвършен мир, ако аз се оставя в покоя на Неговата любов и върша работата, която ми е възложил... ПН 279.3

Господ иска от нас да Му се доверим напълно. Аз продължавам да стоя на моя пост, без да знам колко скоро ще бъда призована да сваля всеоръжието си. Искам от все сърце всяка моя дума, подтик и действие да бъдат такива, че да не се срамувам от тях в часа на съда. Мисля, че донякъде разбирам смисъла на времето, в което живеем. Нашето време - моето и твоето време, дадено ни, за да се дисциплинираме още тук на земята, е много кратко. ПН 279.4

Никога не съм разбирала по-решително от сега помощта, която ми дава Господ за моето свидетелстване чрез писаното и изреченото слово. Затова ще остана на бойното поле, докато не ме освободи Господ. Боя се за нашия народ, боя се, че любовта към света ограбва тяхната набожност и благочестие. Опитвам се да ги събудя, за да видят опасността от примамките на врага, с които той иска да ги доведе в земята на смъртта. Стремя се да им покажа необходимостта от култивирането на вяра и любов във всяко време и при всякакви обстоятелства. ПН 279.5

Само посредством силна вяра може да се поддържа жива и силна любов към Спасителя. Нашата вяра в Христа трябва да бъде чиста, силна, истинска вяра. Съществува и фалшива вяра, която води само до упование в себе си и до критикуване на останалите. Такова подобие на вяра угася всяка искра на Христоподобна любов в душата. ПН 279.6

Бог призовава народа Си да се обедини. Но нашето единство ще бъде истинско, само когато се движим нагоре към върха на Голгота, когато ежедневно разпъваме на кръста себелюбието си. Всички усилия за постигане на единство, които не са основани на една облагородяваща, покоряваща Христова любов в сърцето, са обречени на неминуем неуспех. ПН 279.7

В истинската религия има голяма сила. Чрез вяра и послушание на Божията воля ние ще станем дотолкова подобни на Христа, че хората ще виждат в нас участници на божественото естество, които непрекъснато напредват в познанието си за Христа. ПН 279.8

(Писмо No 146 от 22.09.1902 г.до брат и сестра С. Т. Белдън, племенник на Е. Вайт и самоиздържащ се мисионер.) ПН 279.9