Поглед Нагоре

Работещият Член На Църквата, 18-ти септември

Йоан 14:23 ПН 275.1

Дълг на най-сериозна отговорност е да представяме пред света характера на Христа. Който прави това, независимо къде се намира, е като сеяч, който сее семето на вечния живот. Отстранете от себе си и никога не вършете това, което виждате, че други вършат и с него нанасят срам и укор на християнския живот. Никога не оскърбявайте сърцето на Исус, Който се натовари с вашите грехове и понесе скърбите ви. Служете на Бога с кротко и смирено сърце. ПН 275.2

Господ ви обича и ако ходите в пътищата Му, ще бъдете в сигурност и безопасност. Много важно е всяка душа, призоваваща името Христово да оправи пътеките пред нозете си. Защо? За да не се отклонят неспособните да ходят. Какво страшно и ужасно нещо е да дадеш на някоя душа лош пример и да я подведеш в криви пътища чрез начина на живот, който ти сам следваш! Много скоро всички ще застанем пред Христовото съдилище - не за да се решат нашите лични дела, защото те вече са били решени преди това. Съдилището се открива, книгите се отварят, и тогава се вижда, че всеки получава това, което е вършил - било то добро или зло. Затова, събирайте в живота си всички възможни добри дела... ПН 275.3

Исус е богат на благодат. Непрестанно черпете от Него, за да имате изобилие, което Той щедро ви предоставя. Демонът на нечестието е разделил света като географска карта и твърдо е решил да бъде негов владетел. Множество са тези, които служат в неговата армия. Те са прикрити, коварни и настойчиви. Отхвърлят всякакво божествено влияние и са готови на всичко, само за да постигнат гибелта дори на една душа. Сатанинските представители са усърдни и притежават учудващи умения и такт. Те напират срещу всяка проява на Духа и воюват против всяко място, където се издига знамето на истината. ПН 275.4

Какво ще направят Божиите съработници? Къде се крие тяхната работоспособност и резултатност? Тези, които са Божии съработници, ще работят в редиците на Христовото войнство. Изпълнени с Христовия Дух, те ще се въздигнат до истинското си достойнство и отговорност. Църквата не трябва да скръства ръце в привидната си сигурност и да казва: “Богат съм забогатях и нямам нужда от нищо.” Последователите на Христа не бива да уповават на миналия си опит и да престанат да се усъвършенстват. Ако постъпи така, църквата ще бъде победена и унищожена. Тогава на какво да се опре? Изцяло и напълно на Бога! ПН 275.5

(Писмо No 89 от 18.09.1894 г. - до Едсън и Ема Вайт.) ПН 275.6