Поглед Нагоре

Себелюбието Трябва Да Умре, 12-ти септември

2 Con. 2:10 ПН 269.1

Истините в Божието слово притежават освещаваща, способна да преобразява сила. Ако се приемат в сърцето и се приложат на дело, те ще се превърнат в наслаждение от живот в живот... ПН 269.2

Необходимо е да се извърши определена работа за онези, които не чувстват особена нужда от помощ. Именно защото не осъзнават окаяното си състояние, те не могат и да се реформират. Такива хора носят в себе си плесента на разваления характер. Тези души никога няма да видят небето, освен ако не изпитат новорождението. Ако не отхвърлят злото от живота си, те не ще бъдат допуснати да влязат в присъствието на святите ангели. Бог никога няма да позволи в небесните дворове да влезе онова, което вреди и унищожава. ПН 269.3

Сатана ни тормози от всички страни. Той непрекъснато се стреми да опорочи и развали вярата на всеки свързан с Божието дело. Но нашата скъпоценна вяра не бива да бъде омърсена и покварена от непокаяни човеци, които сатана може да използува за отравяне на умове и мамене на души. Трябва да се молим повече, а да говорим по-малко. Нека се учим от Христа и да станем като Него кротки и смирени по сърце. ПН 269.4

Трябва да разберем, че е крайно необходимо себелюбието в нас да умре. Разпъването на личното “аз” ще постави душата в близост до Бога. Умолявам всички, които изповядват, че са християни, да умъртвят в себе си личните интереси, за да се възродят в нов живот чрез силата на Святия Дух. Сатана работи с цялата измама на нечестието, намиращо се в онези, които погиват. Всеки ден се нуждаем от преобразяващата Божия сила, иначе не бихме могли да вървим след Христа. Когато умът бива просветен по отношение на чистота и освещение, и сърцето отговори на призивите на Святия Дух, в резултат на това ще преживяваме едно всекидневно обръщане в Бога. ПН 269.5

В деня на последния съд две класи от хора ще застанат пред Съдията на цялата земя. На всички неуспели да вървят по Христовия път ще бъде казано: “... Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Мат.7:23). Другите, които са пренесли в личния си живот чистите и непокварени истини на словото Божие, ще чуят благословението: “Хубаво, добри и верни слуго!... влез в радостта на господаря си” (Мат.25:21). Никога няма да влезем в Божия град, докато не се научим как да умрем за себелюбието си и докато в нас не заживее душата и духът на Христа. ПН 269.6

(Ръкопис No 69 от 12.09.1909 г. - “Помощниците в нашите санаториуми “.) ПН 269.7