Поглед Нагоре

За Какво Са Страданията, 2-ри септември

Исая 61:3 ПН 259.1

Страданията и бедите може да не са никак приятни и да причинят голямо обезсърчение и униние, но за духовния живот най-опасно е благополучието. Ако човек не е в постоянно послушание пред Божията воля, ако не е осветен от истината и няма вярата, която дава плодовете на любовта и очиства душата, тогава благополучието неминуемо ще доведе тази естествена наклонност до състояние на самонадеяност. ПН 259.2

В обстоятелствата на смирението, където хората са зависими от Божието поучение и ръководство, за всяка тяхна стъпка съществува една сравнителна сигурност. Но нека всеки, който има жива връзка с Бога, да се моли за... хората стоящи на върха на високите кули, които поради тяхното високо положение се възприемат от другите, като че ли притежават много мъдрост. Ако тези издигнати мъже не почувстват необходимостта от опората на една ръка, която е по-силна от човешката, ако не уповават напълно на Бога, тогава техният поглед ще бъде замъглен, и като загубят опора и яснота на виждането, те накрая ще паднат. ПН 259.3

Господ ми заповяда да напомня на всички поотделно, че човекът е слаб. Христовата църква се нуждае от тясна връзка с Господ Исус. Душите, които най-силно уповават на Бога, са обикновено с най-малко земни богатства, за да разчитат на тях. ПН 259.4

От всички дървета шотландската ела е като че ли най-подходящия пример за нагледен урок на християните. Това дърво, сравнено с всички останали видове, изисква най-малко почва за корените си. Растящо сред спечената, оскъдно свита сред голите канари пръст, то намира достатъчно хранителни сокове, за да стои еднакво зелено, както през зимата, така и през лятото. Въпреки, че корените ϵ се крепят на най-малко земя, шотландската ела се извисява над всички други дървета в гората и в сравнение с тях е най-близко до небето... ПН 259.5

Членовете на църквата, които стоят верно в отреденото им място и дял, са като дърветата на правдата, посадени от Господа. Въпреки че животът им е видимо из-пълнен с трудности и беди, те както шотландската ела, непрекъснато се стремят нагоре към небето, откъдето идват истинските крепителни сили за тях. Също както и благоуханните клонки на елата и те раздават на околните благодатта, която получават от горе. Невидимата храна, която душата получава от Бога, дава плодове на най-чиста и свята служба в Негово име... Днес Бог призовава да Му отдадем найдобрите си сили. Никой човек не може да намери в друго човешко същество силата, която ще му даде възможност да служи на Бога с всички свои способности. Той трябва да бъде участник на Божественото естество. ПН 259.6

(Ръкопис No 145 от 02.09.1902 г. - “Дневник”.) ПН 259.7