Поглед Нагоре

Непогрешима Увереност, 23-ти януари

Дaнauл 12:3 ПН 28.1

Много, изключително много хора ще бъдат страшно изненадани, когато Господ дойде ненадейно, като среднощен крадец. Затова нека бдим и се молим, да не би когато дойде ненадейно, да ни намери заспали. Духът ми дълбоко се вълнува, когато се замисля колко много трябва да направим за погиващите души. Пророчеството на Данаил: “Мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава”, трябва да намери изпълнение в нашето разнасяне на предупредителната вест. Така мнозина трябва да бъдат просветени по отношение неотменимото пророческо слово... ПН 28.2

Спасението на душите трябва да бъде наша първа грижа. Разтревожена съм когато виждам как мнозина се радват на временното си благополучие, но страшото е, че хората притежаващи богатствата на света много рядко търсят с искрени усилия да спечелят и небесните. Те са в голяма опасност да паднат в изкушение и примка и да се отдадат на множество безсмислени и вредни желания, които водят човека до сигурна гибел... ПН 28.3

Днес ни е нужно по-здраво упование в “Така казва Господ”. Ако имаме това упование, ние няма да се доверяваме на чувствата, нито ще дъпуснем те да ни управляват. Бог ни кани да намерим покой в Неговата любов. Наша привилегия е да познаваме Божието слово, като сигурен и изпитан пътеводител, като непогрешимо уверение. Нека винаги третираме този въпрос от към страната на вярата. Нека вярваме и се надяваме, нека говорим с вяра, упование и смелост. Нека прославянето на Бога лежи в сърцата ни и да намира израз в думите ни по-често отколкото сега. “Който принася жертва на хвала, той Ме праславя” /Пс. 50:23/ Умът ви винаги да е съсредоточен в Бога. Познайте Христовата любов, така както Божието слово я разкрива. Словото е живот. Говорете за Христос, призовете и други да видят вашия Спасител... ПН 28.4

За нас е привилегия да се осланяме на дейна, жива вяра в Христа, Който е дарителят на живота. Наше върховно право е, заедно с всички светии да осъзнаем дължината, дълбочината и височината, да познаем Божията любов, която надминава всяко познание и да се изпълним с Божията пълнота. Нека гледаме на Христа, като образец, в който обитава съвършена пълнота. Като гледаме на Него, като на наш личен Спасител, ще можем да оценим стойността на Неговата спасителна благодат. Трябва да мислим за Исус много повече отколкото правим това в действителност. Трябва да вложим прославата на името Му в сърцата си. Трябва да говорим за любовта, дадена нам в такова изобилие. Не се съмнявам, че всеки от нас има пълно основание да хвали Бога със сърце, душа и глас, казвайки: “Ще славя Господа заради великата Му любов, с която ме е възлюбил”... Издигнете Него, Христос от Голгота; издигнете Го, за да може светът да го види. Говорете за Неговата благост, пейте за любовта Му и Му отдайте признателната благодарност на сърцето си. ПН 28.5

/Из писмо No 12 от 1897 г. до брат и сестра Никола/ ПН 28.6