Поглед Нагоре

Вярност В Малките Неща, 24-ти август

Лука 19:17 ПН 249.1

Ако дейната ни натура се проявява в много работа, за която нямаме нито силата, нито Христовата благодат, за да я извършим както трябва, тогава всичко, което предприемаме, показва несъвършенство и делото непрестанно се опорочава. Независимо от това, колко добри са подбудите, Бог остава непрославен... ПН 249.2

Бог иска от нас да внимаваме и да се вслушваме в Неговия съвет. Ценна в очите на Бога е онази работа, която е извършена старателно и с внимание, въпреки. че може да се пренебрегва от хората, което е нещо неизбежно за нашия свят. Бог иска разумни работници, които не вършат работата си прибързано, а грижовно, като винаги запазват смирението на Исус. Онези, които се стремят и желаят да имат по-висши задължения, трябва да покажат прилежност и старателност в малките неща, като ги изпълняват с трудолюбие и акуратност. ПН 249.3

Колко много немарлива работа се върши, колко много неща се изоставят на произвола на съдбата или недовършени, само заради желанието да се започне нещо по-голямо и престижно. Работата, свързана със служенето на Бога, се претупва, за-щото се поема в такъв голям обем, че не може да се свърши както трябва. Каквото и да вършим, то трябва да носи печата на Съдията на цялата земя. Така малките длъжности, свързани със службата на Бога добиват голяма важност, защото са посветени в служба на Христа. ПН 249.4

Пазете се от самолюбието и самомнението като от ваш най-злостен враг. Колко лесно, обаче, егоизмът намира възможност да изяви себе си, как се радва Сатана то-гава и колко наскърбени са Божиите ангели от тази проява на човешката глупост. Колко далеч и противно на Христовия характер е такова проявление, как се разми-нава то напълно с образеца и примера, дадени нам от Христовия живот. Подобно проявление няма нищо общо с Исусовото изискване да разпнем личното си “аз”, с неговите похоти и пожелания... ПН 249.5

Какви ще бъдат чувствата ни, когато застанем на стъкленото море? Ще погледнем ли на проявите на нашето нетърпение тук? Нима ще стоим върху райските хълмове, разсъждаващи над събитията в изминалия ни живот, за да видим колко много излишни изпитания сме преживели, само защото сме считали, че Бог зависи от нас, за да бъде свършено дадено нещо? Боже, помогни ни да видим своята нищожност и твоето величие! Да пази Бог от възвеличаване на нашите разбирания и личности. Мащабите на преживяния опит не са мярка за истинската стойност на човека. Защото Бог има мерки, които са съвсем различни от човешките и ако можем да видим Божията оценка за нас, ще съзрем ценни неща там, където считаме, че сме нищожни и нищожност там, където сме предполагали, че сме нещо значимо. ПН 249.6

(Писмо No 48 от 24.08.1886 г. - до братята, работещи за благовестието в Ним, Франция.) ПН 249.7